Не горете заради Волен юргана!

Миналата неделя пътуващият цирк на "Атака" нахлу в НАТФИЗ. Така и не се разбра какво търсеха Воленовите хора вътре: цигани, евреи, гейове или американски шпиони? Или просто медийно внимание с оглед печалните си резултати от изборите. Разбра се обаче, че заради среднощия екшън по-голямата част от парламента се кани да отнеме не само депутатския имунитет на Сидеров (още тази седмица), но и въобще на всички народни представители за напред. Което, естествено, предизвика възторга на над 90% от народа! Логично. Народният възторг обаче не винаги е най-добрият съветник. Особено за законотворците.

Пълен абсурд, граничещ с глупост, ще е заради театралните изцепки на един депутат и театралните протести на един ВУЗ да се премахне или осакати институцията „депутатски имунитет”, свеждайки я само да т. нар. функционален имунитет. Това ще бъде фатална грешка, която ще ни изхвърли окончателно от кръга на цивилизованите държави. В който ние и без това едва се удържаме.

Качеството на българските народни представители е едно, а депутатският имунитет е съвсем друго. Тази институция, закрепена изрично в конституцията, не е измислена от "Атака". Тя е вековно достояние на демократичните държави, които са я въвели съвсем не случайно. Имунитетът на депутатите гарантира свободата и демокрацията, защото гарантира най-вече правата на парламентарната опозиция.

Нека си представим следната напълно възможна история или по-точно хипотеза: В някое Народно събрание е насрочен вот на недоверие към правителството, което и да е то. Опозицията, която и да е тя, е събрала 121 гласа за свалянето му. И ето, че един ден преди гласуването, на вратата на опозиционен депутат, който и да е той, се звъни и двама полицаи по заповед на свои началници, подчинени на министъра, назначен от управляващото мнозинство, му съобщават, че е постъпила информация, че в жилището на депутата има наркотици. Което е основание да го задържат под стража за 48 часа. След 48 часа го пускат, извинявайки му се, че е станала грешка и наркотици не са намерени. Но предния ден гласуването в парламента е минало и един глас, именно гласът на арестувания депутат, не е стигнал. И правителството е оцеляло, вместо да падне.

Ето защо в САЩ, Канада, Австралия, Великобритания и почти всички страни от ЕС народните представители имат имунитет, който включва както наказателна неотговорност (за това какво говорят при изпълнение на служебните си задължения), така и наказателна неприкосновеност (забрана за арест, без разрешение на парламента). Конституциите на белите държави обаче ограничават действието на наказателната неприкосновеност само до търсене на наказателна, но не и на гражданска отговорност. Но при задържане на местопрестъплението всеки депутат може да бъде арестуван и без разрешение на парламента. Тогава той няма имунитет.

По-нататък има перфектни процедури, по които народни представители могат да бъдат задържани под стража, след като им бъде свален сакралния и силно оспорван от театралната общност имунитет. И у нас са известни няколко случая, при които депутати са лежали на общо основание в затвора, след като им е бил свален имунитета, което е дало възможност да бъдат разследвани, обвинени и осъдени.

Така че добре било парламентарните групи в НС да си помислят, преди да извършат фаталната грешка. За това предупреждават и такива суперавторитети като професорите по право Огнян Герджиков, Емилия Друмева и Димитър Гочев. Не горете заради Волен юргана! По-скоро накарайте институциите да прилагат законите в държавата! Нямаше нужда цялото ръководство на МВР да ходи на Воленовия театър в НАТФИЗ! Достатъчни бяха трима полицаи, които едно към едно да изпълнят задълженията си, които законът им предписва. Ако имаше полиция, прокуратура и съд на мястото си, театралните постановки, като тези от неделя вечер, отдавна щяха да приключат. Просто е нужно съответните органи и институции да започнат да прилагат българските закони така, както са написани, преписани и хармонизирани с европейските. Нищо повече.