Наборна военна служба

Задължителната казарма е тъпотия. Аз съм ходил, но винаги съм бил против нея. Там не се научава нищо – само пиянство, кражби, злополуки и простотии. Който иска, може да стане професионален войник. Мисля, че е по-правилно всеки завършил училище да влезе за един месец в поделението, където да бъде обучен на елементарни техники по самоотбрана, гасене на пожари, първа помощ на пострадали, стрелба с пистолет, реагиране при аварии, земетресения, пътни инциденти и наводнения. Ама без тъпанарско делене и дискриминация – всички вътре. Защо някой да бъде ограничаван от образование!? Мъже, жени, слепи, глухи, инвалиди (или оня имал един орех, другият пет – айде няма да ходят)... на всеки ще са полезни тези знания, макар и да не го осъзнава.

1. Самоотбрана. Може да си дебел, хилав, нисък или просто да не си роден за бокс. Поне могат да те научат как да избягваш удари. Повечето нападатели посягат с цялата си тежест с дясната ръка и кроше. Ако се дръпнеш или съвсем леко му бутнеш ръката встрани, е почти сигурно, че ще загуби равновесие и ще падне на земята – вкарваш му два шута в муцуната. Нинджа няма да станеш, но с малко упражнения ще имаш поне шанс за реакция.

2. Да те научат да боравиш с няколкото вида пожарогасители, не е вредно. Пожарната безопасност също е важна (примерно защо не трябва да заваряваме пълния резервоар на колата си в плевня).

3. Първата помощ е решаваща – дори по случайност може да спасиш човешки живот. (например малко хора знаят, че техниката за дишане уста в нос е по-ефективна, защото в устата може да има чужди тела или повръщано).

4. Стрелба с пистолет. Сигурно на 99% от вас няма да се случи да стреляте... но знае ли човек... Нужно е да се схване само основното – откат, принцип на работа, прицелване, проверка и зареждане на пълнителя. Без практика обаче не става (като оня, дето по невнимание си застрелял шест пъти ходилото).

5. Съвсем пък няма да ви се наложи да ходите по греда над яма или да прескачате триметрова стена. Но... Умението и компетентността не пречат (може поне акъл да дадете в опасна ситуация).

Един месец свирепи тренировки – всяка събота и неделя ви пускат по кръчмите в красивите униформи. Като се приберете понеделник сутрин в поделението, научавате още един урок – едно е да си махмурлия в училище (дремейки на чина), друго е да си махмурлия на работа. Ще изучите няколко песни и химна, ще има да разказвате забавни истории... но най-важното – в бъдеще няма да умрете от някоя глупост. В последния ден на курса (както си е ред при нещо завършено) опъвате масите на плаца – банкет до зори, осигурен от държавата (няма само политиците да пият безплатно). При моята казарма имаше само едно велико нещо – вдигането и свалянето на знамето на фона на химна. Батареите строени изрядно, като огромни правоъгълни четки за пети. Излиза тлъстият дежурен по поделение. Застава изпъчен пред микрофона и мощно се провиква: „Здравейте, господа бойци!” (супер надъхващо), а ние отвръщаме със стегнат рев: „Здраве желаем, гос’ин полковник!” Ние сме бойци – много яко. Винаги настръхвах...

Разказите на Никола Крумов можете да следите и на фейсбук страницата му.