Мутиращ мир

Генарал Брийдлав, върховният главнокомандващ на силите на НАТО, предупреди за рисковете от „хибридна война”, водена чрез дипломация, информация, военна намеса и икономика, имайки предвид руската стратегия за дестабилизиране на Украйна. Хибридните форми са резултат от целаносочено генно инженерство, което има за цел да подобри качествата на различни животни или растения. В новата доктрина на Русия тази кръстоска има за цел дестабилизирането на страните от източния фланг на НАТО. Доктрината на т.нар. суверенна демокрация, която еднозначно бе определена от руските политолози като съответстваща на политиката на Президента Путин, предполага компрометирането на влиянието на НАТО и Европейския съюз в пространството на т.нар. бивши социалистически страни и привличането им в зоната на влияние на Евразийския съюз. В тази доктрина България не е е цел, а е средство, възможен инструмент, който да бъде използван като „руски адвокат” в тила на евроатлантическата интеграция.

Геополитическите амбиции на Русия под режима на Путин са израз на стратегическа слабост. Руското общество е раздирано от огромни и непреодолими противоречия. Федерацията не може да произведе национална идентичност. Никой не е в състояние да отговори на въпроса кой е истинският руснак. Стандартната реакция на всяка азитска тирания от типа на „суверенната демокрация” е да пренесе вътрешното напрежение във външно противопоставяне. Русия няма никакви шансове за доминация нито на изток, нито на юг. Единствената възможна експанзия е на запад, за да бъда създадена поне минимално необходимата привидност на т.нар. Евразиийски съюз. Доктрината Путин е на път да блокира развитието на Русия през следващите години. Затова Путин трябва да бъде спрян, а на Русия трябва да се помогне.

Срещата на върха на НАТО в Уелс вече бе определена като историческа, дни преди да е започнала. Алиансът трябва да постигне съгласие относно параметрите на промяна в глобалната среда за сигурност и да актуализира своите стратегически документи. Изтеглянето от Афганистан, консолидирания отговор на заплахите, олицетворявани от т.нар. Ислямска държава и противодействието срещу разрушителните последствия от доктрината Путин ще бъдат приоритетите на тази среща. Тези предизвикателства нямат общи решения. Ефективното управление на тези рискове и заплахи зависи от готовността на всяка страна-членка да носи собствената си отговорност и да инвестира усилия в колективната ни сигурност. Именно затова има значение на първата среща на върха на НАТО кой ще играе ролята на „руския адвокат”, когато Русия отсъства. Подозренията са насочени към Словакия и Украйна, но добрата новина е в това, че България няма да бъде сред тези страни.

Българската позиция за срещата в Уелс срещна яростна съпротива. Против оценката за зависимостта на страната ни от Русия и произтичащите от това рискове за сигурността се обявиха политически и корпоративни интереси, дълбоко свързани със запазването и разширяването на тази зависимост. В основата на тази реакция не стоеше извода за това, че Русия се превръща в заплаха за България. Основната причина за атаката бе изразеното от страна на министър Шаламанов и експертите, осъществели военната реформа у нас, желание българската отбранителна система постепенно да престане да бъде зависима от руско въоръжение. Подобна политика би намалила значително зависимостта на България от руските военни технологии до 2020 година. Това би озночавало корпорациите и клановете, които стоят в основата на компрометирания „български преход” да изгубят съществена част от ресурсите си за влияние. На свой ред техните политически представители и обслужващ персонал биха загубили напълно възможностите си за влияние върху развитието на България.

Пропагандната схема, която незабавно бе мобилизирана, включваше твърдения за незаконосъобразност на действията на воентото ни министрество, превишаване на правомощията на служебния кабинет и пряка атака срещу президента Плевнелиев. Отново бе размахано старото плашило за разделението между „русофили” и „русофоби”. БСП, "Атака" и АБВ заеха незабавно ролята на единствени и „незаобиколими” защитници на българския национален интерес. Но дори и най-верноподанически обслужващите путиновия режим в България разбират, че техният патрон успя да постигне нещо, което само допреди няколко месеца изглеждаше немислимо. Руската инвазия в Украйна доказа, че имперските амбиции на някогашния Съветски съюз никога не са имали нищо общо с идеологията. Режимът на Путин не е нито ляв, нито основан на марксизма. Той възражда методите и политиката на Съветския съюз в условията на одържавена олигархия, но със същите имперски амбиции спрямо нашите страни.

Путин разбира добре, че достигна до граници, които вече не може да си позволи да подложи на съмнение. Това е причината за превърналите се в митични „седем точки” за прекратяване на огъня в двете източни области на Украйна. През следващите месеци режимът на Путин ще се опита да удържи постигнатите позиции и да компрометира предстоящите на 26 октомври парламентарни избори. Руският президент се намира под натиска на собствените си придворни, които настояват за изостряне на конфронтацията със Запада. В същото време руската икономика търпи все по-сериозни щети от икономическите санкции и няма да издържи дълго на директното противопоставяне. А всичко това ще влоши още повече качеството на живота на гражданите на Руската федерация. Едно общество, дори и руското, не може да живее прекалено дълго само с пропагандни клишета.

Предстои ни период на мутиращ мир след целенасочените опити за развитие на хибридна война.

Перспективите за развитие на България в тези условия са изложени на риск. Ако страната ни продължи да задълбочава зависимостта си спрямо режима на Путин в Русия, това ще ни тласне в спирала на несигурност, която неминуемо ще подложи на съмнение постигането на националните ни приоритети. Българските граждани трябва да изберат дали са готови да платят цената за съхранението на олигархията, формирана и зависима от режима на Путин, или ще се опитат да защитят собствения си интерес. Оцеляването на сателитната българска олигархия не може да бъде предмет на национално съгласие през следващите години. Българските васали на режима в Кремъл не биха могли нито да формулират национални приоритети, нито да защитават националния интерес на България. Отвъд собствената си зависимост спрямо руските интереси този псевдо-елит би останал ненужен както за досегашните си господари, така и за собствения си обслужащ персонал.

Срещата на върха на НАТО е възможност България да формулира и отстоява собствения си стратегически интерес. Пред заплахите на хибридната война и мутиращия мир страната ни няма алтернатива пред задълбочаването на евро-атлантическата си интеграция. Степента, в която сме готови да допринесем за колективната сигурност, е единствената мяра, спрямо която можем да твърдим, че сме готови да отстояваме собствените си интереси. Именно затова е толкова важно гласът на България да прозвучи отчетливо в Нюпорт, Уелс. На базата на собствения си опит и отстояването на стратегическите си интереси България може да се позиционира като компетентен и надежден партньор в процеса на преодоляване на новите рискове, пред които се изправя Алиансът и Европа. Мястото и ролята ни в променатата среда за сигурност ще зависи от това колко отчетливо и категорично сме готови да отстояваме собствения си интерес, а той няма и никога не е имал нищо общо с амбициите на доктрината Путин.