Моята теория за нещата

Тъй като не съм историк, нито пък прогностик, нито пък политолог, аз съм по някакъв начин свободен.

Тук моят любим демон, живеещ вече във фейсбук, моят критик и зложелател (защото, мисля, никоя критика никога не е доброжелателна – и моля - помислете върху това) ще каже: ти си никакъв, затова си свободен да бъдеш глупак!

Сещате се за кой демон говоря: за анонимния хейтър, който нарича себе си примерно Алекс Ангелов, вместо снимка на профила има черно петно и по малко зловещ начин няма никаква фейсбук история. И винаги, каквото и да публикуваме, той го атакува; но не като будна съвест, а като вечно будна болка в зъба, която е готова винаги да ни мъчи, просто заради самото удоволствие. Дали всъщност болката изпитва удоволствие от това, което ни причинява, та често е така упорита? – ето ти интересен въпрос. Но тъй де, анонимният съвременен злобар, който изпитва удоволствие да ни кове канчетата и така да си осигурява спокоен сън; да ни обижда, и така да се чувства значим. Мнозина от нас, съвременните хора, си имаме такъв, нали?

Да, не съм никакъв аз, затова мога да кова свои теории и да съм свободен от отговорността след това прецизно да ги доказвам. Хипотези, хипотези исках да кажа; използвах думата теории малко произволно, просто защото е по-популярна. Кова си хипотези, а не съм пък и чак такъв голям глупак, че да не знам, че ако си достатъчно голям глупак – винаги – за каквато и да е идиотщина, ще успееш да намериш доказателства. Глупаците, мили приятели, са характерни с това: хрумва им нещо, а след това – от тщеславие и от липса на самокритичност – успяват да донесат вода от десет хиляди кладенеца – и някак си да скалъпят доказателствата за своето хрумване.

Confirmation bias – така наричат този феномен на човешката душа някои психолози. И той се описва така: Confirmation bias е склонност на хората да дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна. В резултат на това хората събират информация и си припомнят такава избирателно, като я интерпретират по начин, определен от техни лични предпочитания и склонности. Тези предварителни приемания и склонности на разсъждаване и интерпретация се появяват особено по отношение на емоционално значими въпроси и също за вече установени вярвания.

Та така. А аз нито искам да доказвам моите хипотези, нито и ще правя опит.

След като прочетох, че преподавател на моята дъщеря (която учи медицина) е убит в Берлин по време на лекция в известна Берлинска клиника – казах си: Западната Римска империя така е паднала.

И ние сме благословени, че отново сме в Източната Римска империя.

Западната Римска империя чисто и просто се е огънала под натиска на огромните маси мигранти, които по онова време са се наричали с по-благозвучното име „варвари”. Които чисто и просто са предпочитали по-миролюбивата и по-богата, а и (няма какво да се лъжем) по природно надарена Западна Европа, като почти безразлично са отминавали прекалено планинската и не чак толкова гостоприемна Източна Римска империя. Като не се броят непрекъснатите нахлувания до Константинопол, естествено, но те някак си все не са ставали причина за крах, чак до 1453-та.

Каква пък е връзката между това злощастно събитие – убийството на преподавателя, който е и син на бивш германски президент – с падането на Западната Римска империя?

Е, казах, няма да добавям детайли, няма да доказвам нищо. Просто при нас, на изток, слава Богу (много пъти слава Богу, и пак – помислете хубавичко – и пак - слава Богу!) не убиват и никога не са убивали професори по време на лекции в болници.

Но този не е бил мигрант, това не е бил...

Пак се обажда моят демон, но аз няма да дам ухо на критиките му. Нито ще го чуя, като ми вика „расист мръсен”.

Говоря свободно, подхвърлям хипотези – за храна на мисълта ни. И то – не на черногледството, а просто – храна за размисъл.

Варварството – как изглежда то и как се проявява? Можем ли да го познаем, ако го видим? Как започват Тъмните векове? Как са започнали тогава – в V-ти век? Или са започнали по-късно? И ако сега започват пак – какви ще бъдат първите симптоми? Ще ги познаем ли?

Одоакър, първият истински варварски владетел на Западната Римска империя, апропо, пратил всички владетелски инсигнии в Константинопол, на източноримския император Зенон, с думите „Има само една империя и само един император! (тоест той е признавал властта на Зенон)”. Но малко по-късно се появил кралят на остготите Теодорих Велики. Той набързо разгромил армията на Одоакър, който се предал. Теодорих побързал лично да разсече Одоакър – в двореца му. По повод разсичането казал нещо от сорта на „Мислех, че има малко повече кости тоя, а той се оказа мек като диня” . Теодорих, според легендата, разсякъл Одоакър от рамото до пояса – на две неравни половини – отгоре до долу.

Така, горе долу, започнали тия весели времена, които наричаме Средновековие.

Случката с разсичането не се случила в Берлин, а в Равена.

Тук не намеквам за друго, а за налагането на новия стил, на новата атмосфера – тогава. Стил на отношенията между хората. Атмосфера, която вероятно всички са усещали, налагаща се в Западна Европа. Годината е била 493-та, 1-ви или 2-ри март. А името на този стил и тази атмосфера е: Варварщина.

Просто подхвърлям всичко това като една мрачновата – поне за Запада – тема за размисъл.

Слава Богу, че сме все пак на Изток.