Менделсон, Кейт Буш и Васко Жабата

I. Пролог

Честно да ви кажа, този текст не ми се пишеше...

Предпочитах да напиша някой друг. Например за Щокхаузен. Или за Франк Запа. Или за нещо друго.

Само че днес, на 24.08.2022 година, установявам, че ако напиша текст за гореспоменатите, той няма да бъде четен.

Днес, на 24.08.2022 година, всички ние се вълнуваме от това кой, за Бога, е Васко Жабата и коя е Цеца Мецата. И единственото, което ми дава някаква утеха, е, че историята с тази...хм...песен на оркестър "Камчия", издадена някога от фамозната компания "Сънрайз Маринов" не е прецедент. И че подобни неща вече са се случвали в историята на музиката.

Но да започнем отначало.

Да кажем, че не знаете какво е това "Васко Жабата". Време е да поправим тази несправедливост. Става въпрос за изключително ранен представител на поп-фолка - песента на оркестър "Камчия", носеща името "Комбайна-вършачка".

Ето ви целият текс на тази невероятна творба в пълната му прелест:

Няма да се караме,
няма да се биеме.
Вечер като лягаме,
колело ще караме.

Чуете мелодии,
хора, народни песни,
цигански кючеци,
всичките са лесни.

Припев:
Комбайна
вършачка
палаванте трошачка

На китарата Васко Жабата,
той ще свири, драги гости, само за вас.

На микрофона Цеца Мецата
тя ще пее, драги гости, само за вас.

А ето и самата песен:

Ето тази песен е смаш хита на лятото. Въпреки че най-ранните данни за нея сочат датировка от 1991 година.

Защо този изключително обезоражаващ със своето инфантилно малоумие опус става хит сега ще поговорим малко по-късно. А сега искам да насоча вниманието ви към това как нещо става хит много години след създаването си. И от Васко Жабата да се прехвърлим в света на класическата музика.

II. Бах и Менделсон

Не, че оркестър "Камчия" не са класици... Но преди доста години един велик композитор на име Йохан Себастиан Бах сътворява огромно количество произведения. Както и 20 деца от 2 различни жени, но това е друга история.

Та...Бах е гений. И безспорно е повлиял на цялата музика, която се е случила след него. Вероятно дори Васко Жабата, когато е бил на 7 годинки, се е опитвал да свири менует в до мажор от нотната тетрадка на Ана Магдалена Бах и си е мислил - "Ей, тука ако сложим малко макам хиджас и едно процвилване ала Шабан Шаулич, ще стане върхът".

Но времето минава, Бах си отива от тоя свят и музиката му е напълно забравена. И така почти столетие. Докато не се появява композиторът Феликс Менделсон Бартолди.

Феликс Менделсон Бартолди

Освен, че е великолепен композитор и отличен диригент (впрочем Менделсон е автор на сватбения марш, който всички сте чували в ритуалната зала), той е и изследовател на музиката. И в някакъв момент открива архиви с музика на Бах, който по това време (началото на 19. век) е напълно забравен. Менделсон започва да издирва баховите архиви и започва да изпълнява неговите произведения.

И ако днес знаем кой е Бах и се прекланяме пред геният му, всички ние дължим това колкото на самият Бах, толкова и на Менделсон, който издирва, възстановява и започва да изпълнява и налага баховата музика.

Но понеже Бах е твърде ретро за чувствителните ни, полирани с Пауло Коелю и Ивана души, нека прескочим във времето напред и да се гмурнем в 70-те години в любимата на дузина четирихилядници майка Русия...

III. Тро-ло-ло

Годината е 1976-та. Популярният и обичан руски естраден певец Едуард Хил е на турне и в Швеция по време на репетиции за концерт съпровождащият го екип заснема една песен.

Песента се нарича "Вокализ" и носи подзаглавието "Радост от прибирането у дома". Сега - колко ли голяма е била радостта от Швеция да се прибереш в Магадан не знам, но е важно да отбележим, че песента е дело на композитора Аркадий Островски и, както се досещате, тя няма думи. Едуард Хил пее с много смешни срички, в които ясно се дочува словосъчетанието "Тро ло ло".

Ето и самата песен:

Песента минава и заминава - една от хилядите инфантилни песни, белязали соцреалистическия период в СССР. Само че в началото на второто десетилетие на 21. век някой открива клипа на песента и го споделя във Фейсбук.

Песента предизвиква неподправен смях и за секунди клипът на дедо ви Едуард добива световна известност. За няколко месеца прави милиони гледания в социалните мрежи и каналите за видеосподеляне. Стига се дотам, че песента е показана в световноизвестните шоупрограми "Колберт рипорт" и "Шоуто на Джими Кимъл", а номинираният за ОСКАР актьор Кристоф Уолц прави свое изпълнение.

Песента става и част от различни кинопродукции, сред които сериалът "Family Guy" на "FOX", както и филмът на режисьора Тод Уйлямс по сценарий на Стивън Кинг "Cell", в който, впрочем, зомбираните хора биват приспивани с песента на Едуард Хил...

За съжаление, самият певец не може да се нарадва на своята внезапно избухнала популярност. Той е възрастен и през 2012 година умира, не успявайки да изпълни поканата за турне в САЩ.

IV. „Running Up That Hill" и Кейт Буш

В момента тази песен има 127 милиона гледания в You Tube. Това обаче не беше така допреди няколко месеца.

Кейт Буш е от онези певици, които винаги са свързвани по-скоро с арт направлението в поп музиката. Нейният популярен дует с Питър Гейбриъл "Don't Give Up" е прекрасен, но определено не е лъжица за всяка уста.

През май тази година излезе последният, 4-ти сезон на култовата поредица на Нетфликс "Stranger Things", в която ключова роля имат 80-те години. Вероятно водени от тази идея, авторите на поредицата със застарялата Уинона Райдър са решили да потърсят забравени осемдесетарски песни. И така са стигнали до бутиковото парче на Кейт Буш, която отдавна няма активна кариера.

Впрочем именно това парче е мостът между двата свята в четвъртия сезон на култовия сериал. И като казвам "култов", не се шегувам. Само за 1 месец песента, включена в "Stranger Things", носи на Кейт Буш (родена през 1958 година) печалба от над 2 милиона долара само от стрийминг платформи. За да сме точни, 2 300 000 долара. В рубли не знам колко са, ама сигурно са много.

Така още веднъж се случва забравена песен и забравена певица да взривят музикалния бизнес.

V. На микрофона: Менделсон... ъъъ... Васко Жабата

И тук някъде е време да поставим край на този текст.

Казват, че в изкуството имало справедливост. Например - Ван Гог не е продал нито една картина, докато е бил жив, а после, след като умрял, картините му започнали да се превръщат в най-търсения арт продукт. А през 1990 година "Портрет на д-р Гаше" бе продаден за 82 милиона долара на търг на “Кристис”.

Това е и вярно, и не е. Защото, от друга страна, доста музиковеди говорят за Хайнрих Шютц - съвременник на Бах и Хендел, който не е имал късмета да има своят Менделсон. И така творчеството му е почти напълно загубено, с малки изключения.

И сега да се върнем на хита за Васко Жабата и Цеца Мецата. Написана някъде след седмата менте ракия през 1991 година, песента стана хит днес, отново благодарение на социалните мрежи. И в това има солидна доза символика. Ако днес ние харесваме песен, родена от стомашни киселини и кофти махмурлук в началото на 90-те, то това показва ясно къде се намираме и във времево-пространствения континуум.

Едни правят електромобили. Други - 3D импланти. Трети - виртуална реалност. Четвърти летят в Космоса. А ние вместо да вървим напред, си останахме в началото на 90-те. А като гледам тези, които се подмокрят от лика на Путин, мене ако питате, сме и в 70-те. Странното е, че през 70-те поп-фолк нямаше.

"И сега какво?", ще попитате вие. Ами нищо. Ще чакаме своят Менделсон, своят "Stranger things"... или своят Путин. Както дойде...

...само да не разсърдим Цеца Мецата, че майката си трака...