Master of Art представя художничката-самодива Цветелина Спиридонова
Изкуството е незастиваща енергия. Енергия, която, уловена и съхранена в художествена творба, бива споделяна. Импулс, подтикващ както към мисловни, така и към емоционални одисеи в отвъдматериални царства. Царства на смирение и трайно щастие. Там, където духът приключва сиротната бездомност, бивайки подслонен. Представете си сега, тази творческа енергия да достигне до вас непосредствено – не чрез творба, а директно от извора. Предадена ви от самия творец. В самия момент на проявление. Филмът "На един дъх" на Найо Тицин, представящ една самодива в съвременното ни изкуство - художничката Цветелина Спиридонова, си поставя именно тази цел. Да свърже творец и зрител в общ енергиен канал. Да прелее творящата сила от твореца директно в сетивата на зрителя. За него вече се говори като един от хитовете на тазгодишния фестивал Master of Art. Премиерата е в понеделник, 13.02., в Дома на киното.
Снимка Камен Драгомиров
Пърформънсът като поредица от свещенодействени творчески актове, не е за всеки. Вероятно поради това пърформансите са рядкост. Цветелина Спиридонова е един от малкото съвременни творци, които го могат. Поради … шаманска жилка. Познавам я отдавна и считам, че я има по рождение. Затова и успява. Пърформансите ѝ са колкото екстатични, толкова и леконоги, безусилни. Като реене във въздуха. Ставате свидетел, как изключва разсейващи дразнения от околния свят. Превръща се в „празен съд“, който поема творчески енергии - откъдето и да идват…, само за да изтекат отново, отправени към публиката. Приобщава околните в динамична групова медитация. Ето как звучи това в думите на самата пърформърка: "Живият пърформанс сред природата се гради в хармония с повея на вятъра и жуженето на пчелите; в единение с пърхащите криле на птиците и плаващите облаци, играещи с обливащата ни светлина. Всичко това дава отражение върху визуалното изображение, импулсивно изразено чрез медитативен танц над платното. Забързаното и отегчено човечество съвсем е забравило за връзката на човека с природата - тя е прокъсана и ние оставаме в черната дупка на самозабравата и неосъзнатото съществуване."
https://www.facebook.com/sanstefanogallery/posts/786358549446828
Найо и Цветелина са наясно, че за постигане на целта са нужни специални места. За пърформансите поемат към седем енергийни кътчета на българската природата. Резултатът са седем живописни платна, всяко от които създадено за седем минути под съпровод от фолклор, етно джаз, фюжън и електронна музика. В разговор с мен Цветелина набляга, колко важна ѝ е природата. Търси нейното присъствие ежедневно. Помагат дълги разходки с кучето ѝ Бъди. Счита, че без близост до природата вдъхновението закърнява. Че творецът пресъхва като река, в чието корито вече не тече вода… Това, което природата ѝ дава, иска да предаде нататък. Вторият източник на вдъхновение в пърформънсите ѝ е музиката. Чрез нея енергийните потоци се сдобиват със структура и ритъм. Стават споделяеми и се свързват с търсещия зрител. "На един дъх" е озвучен с музика на композитора Виктор Маринов, изпълнена от Теодосий Спасов. Също от композиции на Котарашки.
Снимка Николай Желязков
Паралелно с премиерата на филма, под надслов „Съпротивление“ тече и изложба на Цветелина в галерия „Нюанс“. Авторката говори за симбиоза между изложбата и филмовата премиера. За две събития, произтекли от общ творчески импулс. Този път освен живопис и графика представя и скулптури от орехово дърво. На въпрос относно посланието в заглавието казва, че като жена, художник и майка непрекъснато се съпротивлява да допусне лоши мисли и събития да надделеят и обезсмислят красотата, любовта и светлината. „Моите вдъхновения“, пояснява Цвети, „са точно това - семената, цветята, природата и човекът в целия наниз от свързващи клетки и взаимовръзки, една безкрайна верига от енергии.“ От своя страна преодоляването на съпротивлението на твърдия орехов материал усеща като каляване, което ѝ е дало нова увереност в творческите ѝ възможности.
Снимка Антонио Хаджихристов
Екологичното образование и екологичното съзнание са се превърнали в мисия за Цветелина Спиридонова. От 2010 година работи по проект „Да спасим океаните и моретата“. През 2021 привлича вниманието на деца и родители към опазване на околната среда с илюстрации и послания в книжките „Октоподът Роки и Елиза" и "Великото приключение на малкото китче Съни". Паралелно с това организира творчески ателиета за деца. Практикува и малко популярното у нас изкуство „LandArt“. В природни пространства подрежда инсталации с материали, заимствани от самата природа.
Снимка Антонио Хаджихристов
Цветелина Спиридонова е завършила Графика в НХА в класа на проф. Петър Чуклев. Има множество самостоятелни и групови изложби в България и по света. Нейни картини са в колекцията на Конгресменската библиотека във Вашингтон и в Уиндоу музей в Претория, Южна Африка. Член е на Kалифорнийското графично общество. „Графиката“, споделя тя, „е техниката, която ми даде крила и ме научи на търпение и занаятчийство. Въпреки експериментите ми с други материали, тя ще остане първороден начин да изразявам себе си като художник.“
Снимка Камен Драгомиров
В маслата и графиките, подредени в галерия „Нюанс“, личи добре отработена, с години рафинирана техника. Прозира дългогодишна съкровеност на сюжетите, които са естествено продължение на видяното в предишни изложби. И в маслените платна, и в графиките, а до известна степен и в дървените пластики, откриваме един много фемининен прочит. Една спонтанна, но и уверена в себе си женственост, която не заглушава инстинктите си. Женственост незамъглена от андрогинни лутания и моди на настоящето. Това като че ли е и особеният чар в творбите на Цветелина Спиридонова, който неуловимо витае в и около тях.
Снимка Камен Драгомиров