Любими изразни средства на Северозапада - глаголна система (ужким)

Оважаеми пустиняци, пустинячки и вие, малки долни пустинячета, таа работа нее като онаа, тура й го тамън у работата. Време е за следващата ни приказка за северозападната граматика, както ви бех обещал преду време, връъмугу и у временцето тамън недоклатено.

Сакам да речем, че алосваньето и заласията не са като нАуката, понеже нАуката е труд и дръзновение, постоянство и задълбоченос, фукна й гу тамън и наука. Ма така си е и колко и да са праиме на умни, накраа се до нАуката ше опреме, нема мръданье, каам ви го да си го знаате. Могу годин требва да посветиш на любимото си заниманее ле е, хоби ле е, де да го знам ка му са вика сеги, и па нема да е сигурно, че си стигнал по-далече от кривата круша, намаам й го у левото листенце и круша разчепена.

Путин, Сорос, Обама и Меркелица сме ги ебале у гъзляците непоръбени и ич ни и не дреме за тех, що, да не би на тех да им дреме слочайно за назе? Наща основа е изградена от друг матриал и тикиви уръпляци на назе не моо ни речът копче. Поради таа причина ги отебаваме тематично и се вращаме накъде изначалните наши ценности, пръвата от които е нашиат шашуф език - за него граници и препятствиа нема, минава отсекъде и достига невиждани висоти и низини, възходи и падениа, толко високо и толко ниско, колкото и дрътиа Карамазов не моо стигне, деаба и сътвера му грозен и изпрошнят.

Тоа литературен херой го споменуваме, понеже от световната класика най-мого се доближава до некои от отрицателните пустиняшки характеристики, ама да знаате, че си имаме и полужителни, не а като да си немаме, ша връвите и виа заглава. Ако некой рече, че неска ги редим могу доуни и мръсни, молим да не продължава да чете, що нататика ше задълбаеме още по-надоле и ептен ше му се смарангяса на човечеца. Кво и да каате, мене ми а се две, ич го не бръснем да го четем у коментарете арексва ли ви, не арексва ли ви и дали сте ма баш разбрале. Ку ще да стема разбрале. Тава да ви не а меко сиренье, режи и яж. Тава е нАука, граматика и психологеа на езика, онодим й го тамън и у психологеата пропаднала. Пропаднала е като мъда у садрани гащи - преднио път обрънааме фниманее на северозападните сравнениа, нагньетем им го и у сравнениата, а днеска ша са наложи да поемнеме у друга насоченус. А на човека що са му са садрале гащите само моо да гадаеме къде са е кендрил и чеплезил...

Не че сме изчерпале сравнениата, не, тава у никакъф случай, пепей ви на езика, бегите далече от таа еретична мисла, сравнениата са безкрайна и безначална фселена и на назе ни е скомина и сгруо едновременно, че требва да са преориентирваме накъде по-различна граматическа облас, ма такъф е живота, деебем и живота кирлиф у целата му намера.

Обаче сръце ми не дава да изостаим е такее набръже и обидно сравнениата, затава ше споменем още баре неколко от тех, преду да преминем накъде северозападната глаголна система.

И те така те. У рубриката последни СЗ сравнениа днеска тураме на пръво место „Кво си стиснал като мрътвец цвекье?“. Въпросът може да е отпраен накъде некой, де а стиснал силно бутилката и не пуща или па нещо друго е стиснала некоа, моо си го ползвате у секакви ситуации, нема ограничениа. „Ладна като на мрътвец ушето“ - примерно бирата е толко охладена, че напомня нещо такова, само не моо си представа кой е пипал ушите на мрътъвците и ка му е дошло на акъля баш с тава да сравни, ама отношенеето къде смъртта у СЗ си е спициално открай време. Его е, ониа музикантете от Орехово по „Ничия земя“ наскоре приказваа ка ората си поръчват с ква музика да ги изпращат, коги умрат. Един сакал да му свират „Сине, сине, Мариане“, друга женица си дала заявката за „Под липите съм самичка“, трети си поръчал ръченица, да си поиграа за последно, свет шарен, а ако ви се гледа още от таа философеа, заповедайте туке:

А ако още не сте го гледале, препоръчвам ви и тава те:

„Наюял съм се куто гнил ботор“ - коги некой човечец се напиа, а тава е голема редкос по наще селиа, ората тама са трезвеници, не пиат. Вода от пералнята. Само по кило и канче. И коги некой се налее като фитириа, коги се напои убаво, вика, че е като гнил ботор, изгнил пън демек, изсъъналия пън като го остаиш на дъжд или у вода, и той попие могу и стане тежък. „Наюял“ значи налюлял. А фитириа значи леха с домати или чушки примерно. Ели па с нещо друго, фитириата си е фитириа, па виа ку щете вервайте.

„Тава улете като лизгар у тиня“ - казва се за нещо, коги улезне много лесно некъде, без съпротивленее, сещайте са къде моо улети нещо по тоа начин и кво а тава нещо. Лизгара му викаме още и казмъ, а другите ора го знаат като права лопата. Ама казмъта и лизгара са по-убави от правата лопата, щото си имат име, а правата лопата е просто неква си тама лопата без личност и съвест. Нещата требва да си имат имена. И сеги си мисла кой ли па се е пробвал да копа у тиня с казмъта. Подобно сравнение е „улете като свински крак у тиня“ - тава по-може да му се верва, щото свинчугата често оди по калищаците и гледката не е редка. Подобно сравнение за лесно улатанье е „улете като манарче у гнилА тиква“ - манарчето по принцип е малка брадвичка и служи да си нацепиш едно-друго с него, ама понеко път моо да речеш да си сцепиш и неко тиква, а си напраиш баница с тикви или да си опечеш тиквено семе, зимаш тиквата, ма ако е седела некъде длъго време на влажно и поизгнила и манарчето си влаза без да среща никви препятствиа. Е па оно кви препятствиа моо срешне човек коги праи разни работи с неко булка, уй раменье нема викат ората и лаас са прави, я не знам, сал преразказвам, нещем да зимам отношенее къде тиа работи, щото ние ората на нАуката требва да сме безпристрасни. Стоене, благодарско за припоминянето на сравнениата, баце, ше почерпим.

Еее, я са отплеснах като кьорав конь из гробища, да са еба у главъта пАча, а ви бех обещал днеска да ви прикаам за глаголната система. Туке ората обичат да сравняват. Ама обичат и да изразяват некви действиа. А действието са назовава с глагол. Ама глаголете на другите ора са си тейни, а наще са си наши. И една от типичните ни запазени марки е навръзваньето на неколко глагола един след друг. На терминологичен книжовен език се казва, че сказуемите, състоящи се от повече от един глагол са съставни глаголни сказуеми и пръвият глагол обикновено е модален или фазов, а другият е носителят на основното значение, например „трябва да ям“, „искам да пия“, „почвам да онождам“, „продължавам да преонождам“ и подобни. Обаче тоа вид сказуеми дали може да се сравни примерно с „ша еба а са засила а та мууна а та изтумба“ или „що не земеш да ебеш да връвиш путкатарагата на сенкя“? И кой от глаголите у едно такова те сказуемо е модален и кой носи основниа замисъл на субекта?

Трудни вапросе са тва, да не речем неразрешими за наще плитки човешки умове. Требва си разследванье и изследванье дума по дума и във философски аспект. Забелезвам обаче, че съм са омотал откъде изразни средства тоа път и уместо да превеждам на ората на книжовен език я си рапам на нашенски и у обеснениата, та ше се наложи да напраиме ош една сериа, посветена на глаголната система, понеже тука не разгледааме експресивнустта, деаба й смрамючканата думичка я, та не разгледааме тава същото на такиви наши глаголи като „дзурепиш“, „громаш“, „буаш“, „ребриш“, „да са съпикясаш“, „да са забакнеш“ или „зашлекнеш“, „извръндупиш“ и така нататика и прочее, ама да ви не досаждам повече, ше продължим ее по-нататика, коги фана да зема да изтрезнеа малкочко, че съм са наюял на мачожамбъл и не знам на кои ора съм. Мамоооооу, татко род ли ми е! Беги оттука, дееба тиа пустиняци мръсни... Сам си прикаам вече. Айре, че зех да получавам сигнале от кораба-майка... Заапал ма е Джеки и не пуща, тава пце митияво. А и виа недейте могу да ми са ребедеете, що ше ви останат обущата сираци, каам ви го най-разбрано, да нема после ма що па така, па що па иначе. Аре, джанта.