Либертарианството, имиграцията, тероризмът и националните граници

Либертарианската философия през последните години е в подем поради една проста причина – либертарианците излязохме прави за почти всички икономически и всички социални проблеми – кризата от 2008-2009 г., икономическият срив във Венецуела, европейската дългова и банкова криза, имотният балон в Китай, катастрофално неефективната война на държавната власт срещу наркотиците, кризата с образованието и т.н. Почти всички проблеми, без един – държавно спонсорираният тероризъм и ислямизъм.

Либертарианците поставяме на пиедестал човешките живот, свобода и собственост, като съответно отхвърляме държавната власт в почти всички области на живота. Като цяло, консенсусът стига до това, че държавата и политиците трябва да управляват единствено съда, полицията и армията. Съответно, ние подкрепяме неща като свободната търговия, свободното предприемачество, свободното носене на средства за самоотбрана, свободното движение на капитали и свободното движение на хора. Именно тук дойде и големият проблем за либертарианците през последните години – как нашата идеология да отговори на легитимните страхове на огромен брой хора, че неприятелски страни спонсорират с държавни средства радикален ислямистки тероризъм и де факто ислямизация и сегрегация на значителен брой граждани в европейските страни*. Как е възможно либертарианството, с нашите принципи за свободно движение на хора, стоки и капитали, да отговори на тези страхове?

Много мои приятели изпаднаха в доста екстравагантните аргументи на анархо-капитализма за пълна отмяна на границите и самостоятелна защита на всеки дом и град или пък решаваха да допуснат, че миграцията и граничният контрол ще бъдат компромис с либертарианските принципи. Лично за себе си аз също нямах отговор и затова не влизах в тези дебати. Вчера обаче се сетих за едни 100 000 граждани в Джорджия, които през 2005 решават да си обособят самостоятелния град Санди Спрингс. Но тъй като по закон трябвало да имат напълно функциониращи градски услуги до края на годината, новоизбраната градска управа имала една-единствена опция – да наеме частни компании да извършват „публичните“ услуги. За щастие на местните, договорите и конкурсите били майсторски изпипани в юридически план и „временното“ решение се оказало толкова успешно, че в крайна сметка работи и до днес – Санди Спрингс има обществени услуги, но за тях се грижат частни компании. И когато някоя се издъни, на нейно място идва друга – съответно, всеки внимава в картинката.

Имайки предвид, че държавният контрол на миграцията по границите се проваля както в Европа, така и в САЩ, то тогава се сетих, че би било хем либертарианско, хем и смайващо ефективно, тази дейност просто да бъде зададена на гражданско обединение, неправителствена организация или частна компания със съответните задачи.

Колкото и хората днес да се консолидират около това, че националните граници трябва да бъдат по-затворени за свободна миграция, трябва да помним, че същите граници и същата миграция са под контрола на политиците. И без значение какво ни обещават те, най-малко една от двете доминиращи политически идеологии гради партийното си оцеляване и строителство върху приемането на бедни мигранти, сегрегацията им и превръщането им в зависими от държавни помощи послушни избиратели, които винаги ще гласуват правилно/ляво на изборите.

От друга страна, ако под натиск на гражданското общество политиците делегират контрола върху миграцията на частни компании или граждански организации с ясен мандат, то стимулът на същите организации би бил много по-близък до този на гражданите – а именно, да си свършат работата, такава, каквато им е възложена.

Сред избирателите съществува почти пълен консенсус, че влизащите в страните ни мигранти трябва да бъдат подходящи за интеграция в България и икономиката ни – за успеха на това има съвсем обективен измерител дали приетият от контролиращата граница Х организация през граница Y имигрант е успял да си намери работа в рамките на 12 или 24 месеца след влизането в страната. Съответно, отговарящата за миграцията организация може да бъде лесно контролирана от отговорния ресорен министър, а той, от своя страна, отговаря политически пред избирателите.

Сред избирателите съществува и почти пълен консенсус, че влизащите в страните ни мигранти трябва да бъдат подходящи за интеграция в обществено-културния ни живот, а не да ни гърмят с бомби по влаковете или да ни газят с ТИР-ове по коледните базари. За това също има обективен измерител – колко от пропуснатите от съответната организация Х през граница Y мигранти са решили да посрещнат 60 девици при Аллах, след като се взривят в някой мол или извършат друго побъркано зло деяние. Съответно, отговарящата за миграцията неправителствена организация или частна компания може да бъде лесно контролирана и за това. Дори и мигрантът да е пропуснат тотално „на тъмно“, държавните служби за сигурност би трябвало да разследват случая и да наложат колосални санкции върху допусналия грешката плюс да му прекратят договора – давайки нов стимул да си върши коректно работата.

От чисто икономическа гледна точка, възлагането на миграционния контрол на неправителствена организация дори не е нужно да бъде в условия на монопол – повечето страни в света са достатъчно големи и с достатъчно разнообразни граници, че да могат да се наемат няколко конкуриращи се помежду си компании да отговарят за миграцията през различни отрязъци и КПП-та от националната граница. Това ще засили стимула на организациите да си вършат работата ефективно и да предлагат задоволителни цени за услугите си.

Така стигаме до стария либертариански принцип, че щом политиците нямат стимул да вършат нещо добре, то гражданите трябва да го възложат на други граждани или частни фирми, които имат такъв стимул.

Тоест, либертарианското решение на този проблем се оказва не премахването на границите или друга радикална щуротия, а най-разумното и дори изпробвано** решение – отнемането на функцията от ръцете на политиците, които доказано не се справят с нея и превъзлагането на контрола върху миграцията на някого другиго, който има естествен стимул да я управлява добре – бил той местно гражданско сдружение от живущите край границата, частна компания, НПО или нещо друго. И мога да се хвана на бас за един кашон черно Джони, че на данъкоплатците ще ни излезе и по-евтино.

*Почти всички извършители на терористични актове в Европа през последните години бяха европейски граждани второ или трето поколение, ислямизирани, сегрегирани и радикализирани на европейска територия.

**България вече има успешен опит с наемането на британска неправителствена организация (Краун Ейджънтс) да управлява митническите процеси. В резултат устойчивият тренд на намаляване на митническите приходи от края на 90-те години на миналия век беше пресечен, приходите се повишаваха с 30% годишно в продължение на 4 години, контрабандата намаля драстично, а корупцията в значителна част от митническите структури беше де факто елиминирана.