OffNews.bg

Лем срещу Кейнс или защо прогресът не винаги намалява бедността

Автор: Владимир Каролев

Красноречив и ефектен, Владимир Каролев е човекът, който по най-разбираем начин може да обясни най-сложните тънкости в политиката и икономиката.

За нас е чест, че той вече е сред постоянните автори на OFFNews.bg редом с Евгений Дайнов, Деян Енев, Владимир Шопов, Иван Стамболов, Тома Белев, Любен Лачански.

Отсега нататък всеки четвъртък заедно ще имаме възможност да четем и коментираме текстовете на Владимир Каролев в OFFNews.bg.

Ако беше жив, вчера писателят-фантаст Станислав Лем би празнувал деветдесетия си рожден ден. Спомняйки си за неговите герои, които проучват дебрите на галактиката чрез фантастични технологии само за да открият самите себе си накрая, се сетих за връзката на тази тема във фантастиката с вечния въпрос, който студенти по икономика ми задават – защо след като имаме технологиите да осигурим храна и подслон на всички хора на Земята, това не се случва.

По принцип това е възможно, но в следващите редове е отговорът защо не става и никога няма да стане.

Малко преди втората световна война един от най-известните икономисти на 20 век Джон Мейнард Кейнс предвижда, че с напредъка на технологиите и производителността на труда, продължителността на работна седмица ще намалява и в един момент би могла да достигне до по-малко от 10 часа на седмица. Поради което Кейнс заключава, че в бъдеще проблемът на хората ще бъде не как да си намерят работа, а какво ще правят с цялото това свободно време.

От днешна гледна точка е видно, че Кейнс е сгрешил . Причината се крие основно в два факта. Първо, новите технологии (под нови технологии се има предвид не само машини, а също така и методи на производство, организация и т.н.) водят не само до по-висока производителност, но и до промяна в консуматорското поведение. Второ, в повечето случаи новите стоки и услуги изискват същото вложение на човешки труд, колкото и старите са изисквали, съотнесени към наличните преди. Дори бихме могли да спорим, че първоначално новите технологии изискват повече вложение на производствени фактори за създаването на прототипните продукти, отколкото старите технологии за вече серийното производство на стари стоки и услуги. Оттук следва, че в повечето случаи потребителите трябва да отделят същия процент от своя доход, за да притежават дадена стока от новото поколение. Така например, новите методи за производство, които се използват за изработването на 3D телевизорите, ако бяха използвани за създаването на стари черно-бели телевизори, биха могли да достигнат до потребителите на много по-ниски цени, отколкото преди 50 години, когато черно-белите телевизори са били върховия технологичен продукт. Но тъй като консуматорското поведение се изменя ръка за ръка с технологичния прогрес, вече не съществува търсене за черно-бели телевизори, а потребителите предпочитат да притежават 3D телевизори, а отдавна потребителската стойност на старите телевизори е нула. Тоест, и днес трябва да се работи точно толкова, ако не и повече, колкото преди 50 години, ако искаш да притежаваш и ползуваш нови стоки и услуги. Това е като в "Алиса в страната на чудесата", където трябва да тичаш, ако искаш да останеш на едно място. Ето защо, въпреки че днес с новите методи на производство бихме могли да задоволим изцяло и на много ниска цена основните потребности на всички хора по света от подслон и храна, това не се случва, тъй като средната класа и хората с високи доходи чрез своите желания, изразени в покупки, насочва повечето производствени фактори към производството на стоки и услуги от най-ново поколение.

И така, тази тенденция да се променя потребителското поведение на платежоспособната част от населението в паралел с развитието на технологиите е причината, поради която най-модерните технологии не са вложени в задоволяването на основните потребности от храна и подслон на цялата популация на Земята. Ако вече сте се почувствали виновни, знайте, че не сте. Всеки от нас е толкова виновен, колкото и за това, че е роден с една глава и две ръце. Защото в крайна сметка всеки има правото да решава за какво да изхарчи парите, които сам е изкарал. И решението на проблема с бедността е не административно пренасочване на ресурси от производство на iPhone към строителството на жилища за бедни, а създаване на условия за разкриване на нови работни места и обучение, и квалификация на хората с ниски доходи. Трябва да разберем, че научнофантастичните герои на Лем, които пътуват, привидно безделничейки, в автоматизирани космически кораби из цялата галактика, но използват технологиите за разрешаването на духовни и екзистенциални проблеми, а не за развитието на още по-нови технологии и впрягането им в действие, всъщност не допринясят за решаването на проблема с бедността. А допринасят само за развитието на утопични социалистически идеи. Няма спор, капитализмът не е перфектната, но определено най-добре работещата в интерес на най-много хора икономическа система. Който все още не вярва, че това е така – да сравни Северна и Южна Корея.