OffNews.bg

Лъжливата наука

Ние някак естествено, априорно, бяхме наясно, че науката при тоталитаризма е неискрена; тя не е нищо повече от инструмент на властта – не и обръщахме внимание и и се присмивахме – и на нея, както и на целия си социалистически живот. Ние, хората от социализма, имахме пренебрежително и почти презрително отношение както към лъжливата социалистическа наука, така и към себе си – задето сме толкова безгръбначни да я приемаме и да се примиряваме с лъжите ѝ. Типичен пример от това време е вицът: Докато в САЩ Епъл създаваха първите персонални компютри, в братска Русия Попов откри радиото. Как го откри? Ами веднъж слезе в мазето, и докато ровеше сред празните бутилки от водка, забеляза нещо много интересно и се сепна – А, радиото! – възкликна той.

За огромно мое неудоволствие, се оказа, че западната, капиталистическата наука, е също толкова лъжлива. Докато при социализма тя е в ръцете на едни господари - държавници, които я ползват по свое усмотрение, но с налудничавата идея, че това е в полза на народа, то при капитализма тя се използва абсолютно безцеремонно и безпринципно за изгодата на производителя и поръчителя. Нека само си припомним как непрекъснато биват обявени за канцерогенни определени продукти. И веднага след това да си помислим за огромните търговски интереси стоящи зад тези продукти. Примерно зехтинът стана изключително популярен с това, че предпазва от почти всяко заболяване. А зехтинът е промишлен продукт, произвеждан от определена група от средиземноморски страни с голямо политическо влияние – Гърция, Испания – които имат огромна икономическа изгода именно от научно рекламиране на тяхната стока. В края на краищата след една масирана кампания по превъзнасяне на лечебните свойства на зехтина, консумацията му в европейски мащаб се увеличава десетократно и печалбите от него – също.

Естествено когато кажем лъжлива наука, ние естествено си правим сметка, че не лъжат учените, а тези, които имат функцията на медиатори в обществото – журналисти и писатели, които представят науката на обществото. Но пък защо не и учените? Да помислим: колко научни публикации се издават ежедневно, подписани от големи учени, в които те подкрепят разпалено тези, зад които ясно прозират големи икономически интереси. Примерно голямото суетене около рака и неговото лечение. Милиардите, които се печелят именно от лечението, а не от излекуването на рака, са нещо, което не трябва да се пропуска. Какво прави всъщност един учен, който говори за лечение на рака с моноклонални антитела? Той прави една базисна и мощна реклама на моноклоналните антитела, които са продукт, произвеждан от фармацевтични компании.

И така нататък.