Коледен разказ

Намерих старото си очукано журналистическо касетофонче в един кашон на тавана. То е от старите, с малките касети. Беше ми служило вярно над петнайсет години. Батериите, разбира се, бяха умрели, но изрових две нови и като го включих, проработи. И от него се разнесе детски глас. Бавно започнах да си спомням. Беше в навечерието на една далечна Коледа. От вестника, в който работех, бяхме решили да направим за празника интервю с първокласник. Учениците бяха в дървена ваканция и записа с момчето направихме в неговото училище, в една празна студена класна стая с портрети на възрожденци по стените. Майката на момченцето седеше на първия чин и с интерес наблюдаваше първото интервю на сина си.

- Как се казваш?

- Аз съм Захари Георгиев Коледаров. (Тук си спомних как се зарадвах мислено на името, как изцвилих наум от радост. Какъв късмет. Най-подходящото име!) Майка ми се казва Зоя Василева Коледарова. Баща ми се казва Георги Захариев Коледаров. Аз съм роден във Втора градска болница на 14 юни 1994 г.

- Доволен ли си как ти изглежда училището?

- Ами не много... много е надраскано. И сега дето е студено.

- Какво ти дава първи клас?

- Първи клас ми дава знания, които не знаех преди.

- Какво работи баща ти?

- Баща ми е машинист на влак.

- А ти влака на татко си карал ли си го?

- Ами като малък. Но сега не.

- А майка ти какво работи?

- Мама работи в една театрална трупа. Сега работи като Снежанка.

- Какво правиш вкъщи през свободното си време?

- Вкъщи имам микроскоп, имам и телескоп. През свободното ми време играя на компютъра ми. Също и ходя на актьорско майсторство.

- А с микроскопа какво гледаш?

- Някакви буболечки, които хвана. Листа от растения.

- С телескопа какво гледаш?

- Луната най-вече. Звездите.

- А кой свят ти е по-интересен - този на буболечките или онзи, който се вижда с телескопа - светът на звездите?

- Който се вижда с телескопа.

- Ходи ли ти се на Луната?

- Да.

- А знаеш ли дали някой човек е ходил там?

- Да.

- Кой?

- Юрий Гагарин, Георги Иванов.

- Кои са най-големите проблеми на майка ти и баща ти?

- Най-големите проблеми на мама и на тате са, като направя някоя беля. Понеже тате работи на нощни смени, като легне да почине, ако аз вдигам шум... И дето не получава заплата.

- От колко време не е получавал заплата баща ти?

- Не знам. Сигурно от два месеца.

- Какво искаш сега да ти купи татко ти, ако вземе заплата?

- Сега искам да ми купи по-голям харддиск за компютъра, но не знам дали ще може. Ако може, много ще се зарадвам.

Защото аз съм непрекъснато на компютъра.

- А ти какъв искаш да станеш, като пораснеш?

- Неврохирург.

- С какво се занимава един неврохирург?

- С операции на главата.

- А как реши да ставаш точно такъв?

- Понеже паднах и лежах в детската неврохирургия, в "Пирогов".

- Ти лесно ли се научи да четеш и да пишеш?

- Да, много. Още от детската градина.

- А книжки какви си чел?

- "Пицарията на Том и Пени", "Врана-неразбрана",

"Мравче-подигравче", "Рачко-закачко".

- Какво гледаш по телевизията?

- Детските филмчета. Гледам "Дискавъри". От "Дискавъри" научавам неща за други страни, които не знам.

- А като гледаш другите страни, в коя страна ти се иска да живееш?

- В Австралия.

- А какво ти дадоха свободноизбираемите часове по религия?

- Часът по религия ми даде знания, които преди не знаех. В часа по религия се научихме как да се прекръстваме - с дясната ръка, с трите пръстчета, събрани на върха и другите две свити. Трите пръстчета напомнят за Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. А двете свити пръстчета - защото Бог е и човек, и Бог.

Като влезем в църквата, първо трябва да се прекръстиш. После си купуваш свещи и ги запалваш - пред иконата на Иисус Христос и след това пред иконата на майка му, Св. Богородица. След това се помолвам за близките - за мама, за татко, да са добре, да са здрави. И аз да съм здрав.

- Кои са най-важните неща, които Бог е казал на хората?

- Той е казал на хората Десетте божи заповеди.

- Казал е и да обичаш ближния като себе си. Какво разбираш под тази дума - ближен?

- Ближен означава за мен близък човек, приятел.

- Обаче Иисус Христос казва, че и езичниците се държат добре към близките си. Затова той казва още нещо - и към враговете си да се държим добре. Това как си го обясняваш?

- Че на лошото трябва да отговаряш с добро.

- А ти в училище имаш ли такъв случай - някой да те е ударил, да те е обидил, а ти да си отишъл и да си му казал: хайде да не се караме.

- Трифон...

- Какво Трифон?

- Той ми искаше пари за закуска. Когато ми искаше пари, му давах.

- А защо ще ти иска пари за закуска?

- Защото няма.

- Какво означава добър човек за теб, Захари?

- За мен добър човек означава човек да прави добро на хората.

- Майка ти и татко ти добри хора ли са?

- Да. Много.

- Не се ли карат понякога?

- Карат се.

- А като се скарат, ти нещо казваш ли им?

- Казвам им да не се карат.

- А те чуват ли те?

- По някой път - да, по някой път - не.

- А какво му липсва на този свят, за да се чувстват добре хората?

- Според мен му липсва ред.

- А ти на хората какво би искал да кажеш - за да започне този свят да се оправя?

- Да не правят лоши неща - да не драскат по стените например.

- Братче или сестриче имаш ли?

- Не.

- Искаш ли да имаш?

- Да. Много.

- С какво би поздравил другите деца за Коледа?

- Бих поздравил децата с честит празник. Да бъдат добри.

Записът свърши. Пъхнах отново касетофончето в кашона. Захари сега трябва да е в последните класове на гимназията. Дали си има братче или сестриче? Дали влакът на баща му още върви? Дали майка му е станала шефка на Снежанките в театралната трупа?

Интересно нещо са старите журналистически касетофончета. Понякога от тях изскачат гласове, които зареждат по неподозиран начин батериите ни. А с годините човек започва да не иска много. Само това – батериите му да издържат още.

Този разказ е включен в новия сборник на Деян Енев "Внукът на Хемингуей". Книгата можете да поръчате от Ciela, Helikon, Hermesbooks и Bookpoint.