Когато си глупак е задълго. Понякога - завинаги

Поведение на креатурните, но вече карикатурни лица временно наричани български министри, достигна предела на хорската или нека бъде, електорална издръжливост.

А началникът им? О, той е солист в симфонията на отправяната и акумулирана посредствена рустикална злоба и жлъч в управляваната (временно) от него държава. Принадлежната наставка “ми”, надлежно и всекидневно артикулирана от генерала без армия, е толкова зашеметителна глупотевина, колкото и идеята за влак Пекин-Банкя.

Представете си, примерно, Н. Св. Папата да се обърне към 1 милиард и кусур вярващи и да им каже: "Католиците ми, много нещо си позволявате на площада ми, “Св.Петър”, я се стегнете малко! И не ми давайте акъли от Бразилия, как да управлавам религията ми!" 

Абе, откъдето и да погледнеш, “Селска чест” по български. Преведена от руски и преработено за нашенско ползване издание, излъчвана в новинарските емисии сълзотворна оперетка.

Ето, Лиляна Павлова с пяна по устните ни обясни, веднага след първия сняг, че не може да постави и реотани по шосетата, та да не замръзват. А ние да не се трепем, макар и със зимни гуми. Снегът ни пожали и заваля чак на 2-ри януари, слава Богу. Помня датата, защото наша скромност катастрофира на прословутата Южна дъга край София. Хвърлях си шапката в небето, че не трябваше да се възползвам този път и от грижите на Здравното ведомство.

Но затова пък разбрах, че за ЧНГ Софийска област се обслужва само от един авариен камион, който да “репатрира” авариралите автомобили. Един..! И това за територия от Перник до Пазарджик. Ахнах, от удивление. Пропсувах от омерзение. И какво от това? Нищо, разбира се… Платих си, като поп, както казва Б. Борисов, за радост на дяволи и таласъми.

И пак тогава, около снега, ние уседналите жители разбрахме, че над 150 бездомни наши съграждани са били приемани и се приютяват в специализирано заведение за подслон в столицата. Браво!

Но докато го изречем, друг корифей на управленската мъдрост под името Ивелина Василева, тоже министър, но на Околната среда и водите, кресна гороломно и обяви, че ще има: Глоба за клошарите, които преживяват край бидоните за остатъци. Цифровото измерение на санкцията върху клошарска глава ще е 1000 лева.

Хиляда лева, тая овластена женица слуша ли се какви ги говори. Че ако я има тая сума всеки, та бил той и несретник, би си наел евтина квартирка и по спомени, по студентски някак, би прекарал зимата.

Погледнах брадясалата си физиономията в огледалото и се запитах кой от нас трима ни е полудял: аз, телевизорът, или министър Василева, която редеше клетви и хули с чиновнически възторг от стореното. И за да не ме мъча с такива екзестенциални въпроси, след дни тази следовница на святата майка Тереза допълни:

”За мен глоба - “Клошар” е равносилна на глоба - “Вандал”. Рече и отсече Василева. И ни срам, ни очи, ни огледало пред тях…
Народът ни е рекъл за такива случаи: Смей се и злорадствай само на чорбаджия, че и да те стигне, да не съжаляваш. Дано някой не така обсебен от власт субект припомни тази мъдрост на броящата жерави, министър Василева.

А, я представете си, че някой от бездомните ни сънародници се бръкне и плати глобата, щото край кофите за боклук се чувства единствено щастлив и неподчинен на министерските разпоредби, които са глупост съща и човеконенавистна вопиюща мерзост.
Но нейсе, когато си глупак, е за дълго. Понякога - завинаги.

Спазвайки йерархията, мин. предс. Борисов трябваше да го оставя за последно, но хронологично той ме прати “…да се моля на пауните”, докато гледаше как се извършва поредната бутафория в правителството му.

Адвокатът Николай Ненчев, по недоразумение шеф на остатъчната ни армия, реши да се принесе в жертва и да полети с първия ремонтиран самолет от братска Полша. Драмата се развиваше на летището в село Граф Игнатиево. Министърът се бе облякъл в пилотски костюм и изглеждаше толкова нелепо, колкото ако го бяха турили да свири на арфа или да обясни пред Нобелисти действието на Електронния Колайдер. Но представлението имаше щастлив край. И самолетът, и Ненчев оцеляха. Слава Богу, и пак…

Господ си пази слепите пилета. Това накара Бойко Борисов да бъде още по задълбочен във всенародните отговори за дереджетата на света, Европата и България, като частност. Така де, Путин му се сърдел, Ердоган му сърдел, а някой си от Тайланд му давал “акъли” как да лови собствените си престъпници.

Още една неразбрана душа в управлението на държавата. И да го пита човек защо още се мотае из летища и магистрали, като знае, че всичко това е всуе. Сиреч - напразно. Нито ще изправи точно той държавата на крака, а понятието стабилност за него е само и единствено дали има филия със сланина за опраскване...

И за да ни убеди най-нагло и пак обясни, че убийствата не били само и най-вече български специалитет в глобалния свят. И ни прати отново пред телевизора да гледаме любимите му сериалки дето се гърмят с пищови и гранатомети. И най-вече: “От местопрестъплението”. Ето откъде нашите първи и държавни ръководители се обучават на ум и разум. От сериалките естествено, а ние се чудим защо приличаме на сапунена опера. Което пак ще го усетим най-пагубно през март-април, когато започнат да се вдигат нивата на водоемите.

Разбира се, на негово място някой по префинен пичага би дал пример с покойния Ф. М. Достоевски и героя му, психопатът Разколников. Но нине здравствуващия Борисов не намерил време на “зачете” Достоевски, къде ти да го дава за пример. За това най-искрено му благодарим естествено. А пък и още щеше да настрои гласуващите за него бабури срещу себе си, и П. П. “Герб”. Защото те са “оперативно интересни” за бандитите и изпрати ултимативна заповед да се заловят бабаитите и Расколниковците за 36 часа. Да, няма шега. Мнозина сигурно са му повярвали. Уловени ще има, но дали ще са виновните, дали няма да е поредното менте-милиционерска акция, отново времето и телевизорът ще ни покаже.

Междувременно началничката и на МВР, министър Румяна Бъчварова, се завърна от братски Китай и се намеси в какафонията също. Взе и съвсем по махленски нагло избухна пред пресата: “Стига вече! Аз командвам МВР, а единственият ми съветник е г-н премиерът Борисов”. Брей, не станаха ли много командирите за тази малка държава?

Заради такава коварна и откровено дупедавска позиция всеки уважаващ себе си началник би й дал съответен шут по полагаемото се за това място и би я изпратил да прави социологически изследвания с пеликаните в лазурното езеро Сребърна.

А при Бъчварова има и място и за шут, и за принудено покаяние. Наглото началническо поведение и съвсем убогите и спасителни приказки не правят принудените акции на полицаите ни, по разбираеми и ефективни. Напротив, те са само ефектни. Най-вече по вечерно време. После тя, съвсем по Путински, поряза своите избиратели и управляваните от нея българи с човеколюбивото съждение, че който говори срещу МВР, той предава националната сигурност. А сега де! Чичко Сталин пасти да яде с китайски пръчици.

Значи бездарните и безкрайни ченгета, защитават най-самоотвержено убитите бабички и битите и избивани ученици, а аз, който съм законопослушен гражданин, но твърдя, че това управление е бутафория и феноменология на дърдоренето, посягам на свещените граници на Отечеството и свидната Национална сигурност. Така излиза май според кройките и калъпите на Бъчварова

Ей, министърчетата, я вземете да идете на лекар-ларинголог, та да ви свърже ларингса с ушите. И с мозъка по възможност, та да се чувате какво говорите в безсмислените си, но нравоучителни брътвежи. Защото вие говорите меко казано нелепеци.
Бъчварова би ли отишла да се оперира от апендицит, примерно, при партийно назначен лекар, с допартийна граждански специалност: балетна педагогика.

А двете сладурани с реотаните и клошарите биха ли се качили на самолет, управляван от уважаемия министър на войната и земеделец при това Ненчев. Нищо че бил “душа човек”. Затова всички и то немедленно нека си погледнат успеваемостта в студентските книжки. По пътно строителство, по психология и по национална сигурност. Успехите в доминистерското битие да си преценят и после да дават акъли, както се изразява най любимият им началник за всички времена и епохи.

Защото това национално безумие не може да продължава вечно и сигурен съм, че героите на дописката ще го усетят най-напред. А народецът ни отмъщава лошо и помни дълго.

Нищо, че уж търпи също дълго и безсмислено. Търпи и дава вид, че се възхищава. Всичко свестно избяга. Не напусна България, а избяга. Свят широк, хора разни. Може да има някъде и нормални територии. С нормални управляващи, а не вечни. Защо ли? Ами защото не искаме, когато ни оберат или пребият, да звъним на полицията в Пекин или Сечуан да ни помогне. Защото, когато изпаднем в беда, искаме някой да ни даде подслон и храна и да не ни заплашва със санкции, че съдбата или дедо Боже ни е изпратил изпитанието да бъдем бездомни, клошари, бомжове или скитници. Искаме старите ни коли да не се удрят в мантинелите край пътя при половин сантиметър сняг, защото ние нямаме пари да си купим нито нови, нито още по-стари. И понеже и БДЖ не работят, то ще си стоим тук на площадите и ще викаме: Оставка!!!

Това поне го можем. Колко успешно, историята ще го оцени.

Искаме да не ни лъжат, че са най-добрите в занаята, защото помним, че на изборите преди ноември 1989 година, комунистите спечелиха с отново познат и зашеметителен успех, но след кратко и на вид стабилно управление всичко рухна и се отля в канала на историческите истини.

И накрая, не искаме непрестанно да ни се карат и да ни говорят през телевизори и през зъби. Да, ние знаем, че сме бедни, възрастни и от нас повече нищо не може да се вземе в големи размери. Но можем да дадем акъли. Единият е началниците да идат или в Китай или в Русия и да се опитат там да управляват. По своему. И народ много и богатства бол. Пък и те нали са най-добрите, ще ги посрещнат с отворени прегръдки. Толкова ще успеят, колкото Ирина Бокова и Кристалина Георгиева като шефки на ООН. Щото били много мили жени, и добри по характер.

Така се говори обаче само тогава, когато наглостта е непростима, а простотията нелечима.

Постулат, можеш да го мразиш, но не можеш да го заобиколиш.