Кога изскачат олигарсите

Б.а. - Тази статия не успя да пробие във водещ национален всекидневник.

Има неща, които наистина не мога да разбера. Например: как така всички се оказаха толкова учудени, когато почна бунтът на народа – при положение, че неговият приближаващ тътен се чуваше още през миналото лято?

Или: какво чак толкова изненадващо има във включването на мустакатия Цветан в атаката срещу президента, водена от неговите медии вече седмици наред?

Ще ме прощавате, но това са елементарни неща. Явно повечето хора в повечето време ненужно ги усложняват.

За бунта вече съм писал. Да хванем случката „Мустака срещу държавния глава“. Става дума за нещо очаквано и елементарно: олигарх излиза на светло, за да си пази позициите...

Всички правителства от последните години използват част от властта и от ресурсите си, за да крепят свой олигархичен кръг, който да помага в трудни времена. Или просто да си плаща. Никога обаче не сме имали правителство като ГЕРБ – един кабинет, който вложи цялата си власт и всички достъпни ресурси в съпридружния му кръг олигарси, монополисти и групировки.

Държавата с всичките си ресурси – природни, материални, човешки – беше дадена за плячкосване на точно определени хора. Те станаха пословично богати не заради някакви свои извънредни качества, а защото властта им даваше неща, взети от нас. Така е в олигархиите – богатите са все по-богати, защото хората са все по-бедни. При капитализма е друго.

Та, зависейки изцяло от държавата – не от пазара, не от собствени умения – олигарсите имат един интерес. Нещата да продължат така, че държавата да продължава да им дава. Ако спре – те падат. Защото не могат да виреят в честна и отворена пазарна среда, подчинена на правила и закон.

Докато нещата са наред – т.е. докато държавен ресурс тече към тях, а обществото дреме и не пречи – олигарсите си стоят на тъмно и не правят излишни телодвижения. Защото по принцип този тип същества виреят в мрака; а българските олигарси – особено, бидейки до един биографично омотани с БКП, ДС или групировките от прехода.

Изскачат на повърхността само когато се случва поне едно от следните неща. Първо, задава се опасността държавата да престане да ги храни с ресурс. И/или второ: обществото престава да дреме и натиска държавата да спре да захранва олигарсите.

Съществата на мрака, с една дума, преодоляват своята неприязън към дневната светлина и излизат на нея само тогава, когато усетят жегата зад ъгъла. Просто е.

Преди вече две години Валентин Златев, шефът на "Лукойл", съветник на руския монопол "Росатом" и партньор по карти на премиера Борисов, пръв изскочи на повърхността. Защо? Защото имаше опасност да се изпълни първото от горепосочените опасни за всеки олигарх неща. Тогавашният икономически министър Трайков обяви, че сметките на "Лукойл" му се виждат доста съмнителни. Ще рече: размаха заплахата за разследване за злоупотреба с положение и документна измама. И Златев реагира светкавично, като публикува писмо до Трайков, в което с махленски език му обясняваше, че не можел да смята.

Тогава това проработи. Трайков получи последно предупреждение от премиера; и никой повече не се закачи с "Лукойл".

Миналата лято на светло внезапни изскочи Цеко Минев. Години наред беше обяснявал, че няма нищо общо с „Витоша ски“. Не щеш ли, обществото се събуди, блокира Орлов мост и накрая президентът сложи вето върху новия закон за горите, известен като „закона Витоша ски“. Започнаха обсъждания и кръгли маси и – внезапно на тях се появи нямащият нищо общо Цеко Минев, за да защитава „Витоша ски“. В по-ново време се появи отново, за да защити фирмата „Юлен“ (с която инак пак нямал нищо общо), когато протестите блокираха намеренията й да застрои нови защитени територии над Банско.

Дори ТИМ, които инак предпочитат да твърдят, че не съществуват, в пика на протеста във Варна изскочиха пред прожекторите, за да обяснят, че били създавали една-десета от БВП на страната...

Къде, пита се, е изненадата от това, че и Цветан Василев се включи в тази поредица? Усетил е да се задава някаква жега и скача, за да си запази позициите. Очевидно е, че жегата не е от обществеността – няма протести срещу Корпоративна банка, застрахователно дружество „Виктория“, нито срещу "Виваком", "Булгартабак", ТВ7, „Монитор“, „Телеграф“ и пр...

Ще рече: жегата се задава откъм правителството.

В банката на Василев държавата държи над половината от парите на държавните фирми и почти 9/10 от парите на енергетиката. Ако си ги вземе – въпрос на един подпис – цялата империя рухва. Очевидно Василев е надушил подобна опасност, идентифицирал е президента Плевнелиев като неин носител – и затова неговите медии от седмици отстрелват държавния глава; затова той лично се запретна да го отстрелва чак от Виена.

Тъкмо написах горното изречение и се оказа, че съм прав. Служебното правителство обяви, че ще изработва правила за това, в коя банка ще държи парите ни. Властта пуска димен сигнал, че няма вече да е абонирана за банката Василева.

Чак не е за вярване, че някой във властта евентуално е решил да спре кранчето на някой олигарх. От друга страна – властта има ли друг полезен ход, като се има предвид, че олигархията окончателно задуши българския народ и той вече е готов да руши и пали?

Не бърникането на енергийния микс, а откачането на олигарсите от държавния ресурс ще даде глътка въздух на обществото, за да може то да се преподреди така, че да вирее, без да се пали. Би трябвало властта да е наясно с това. И ако е така, отсега мога да ви кажа (ама няма, сещайте се сами), кои още твари от тъмнината ще заизлизат на светло...