Кое социологическо проучване е точно за данъка на Москов?

Алфа Рисърч и българският клон на TNS Global (една от най-големите агенции за маркетингови проучвания в света) се разминаха коренно в социологическите си изследвания за предложения от здравния министър Москов данък.

Според TNS Global, 64% от българите не одобряват данъка.

Според Алфа Рисърч, 53% от българите го одобряват.

Стар политически трик е на спорните и вредните законопроекти да се слагат миловидни и предизвикващи позитивни емоции имена.

Например, законът, който позволи на американското правителство да подслушва собствените си жители и да ги арестува по усмотрение, беше наречен „Патриот“. Кой не би искал да се приеме закона „Патриот“? Законът, практически увредил значително американското земеделие през първата половина на 20-ти век и дал на американските политици възможност, да изгарят частни животни и земеделска продукция, е наречен „Земеделско приспособяване“. Кой не би искал да се приеме закона „Земеделско приспособяване“? Можем да продължим със закона за „Интернет свободата“, закона за „Защита на децата от интернет хищници“, закона за „Честни избори“, закона за „Свещеност на човешкия живот“ или моят любим закон на „Крайното време за най-крайния закон срещу престъпленията“. Въпреки чудесните им имена, предложенията във всеки един от тези законопроекти са били най-малкото противоречиви, а понякога и направо безумни и кръвожадни (в САЩ политиците законно са изгаряли крави живи, за да вдигнат цената на останалите крави).

Всички тези имена са клишета, но клишетата са клишета, защото работят. Затова и днес тази практика се е разпространила дори в България.

Предложеният от министър Москов данък е чудесен пример. Той е наречен данък „обществено здраве“, а медийно се тиражира като „данък вредни храни“. Е, кой не би искал обществото да е здраво или да имаме по-малко вредни храни?

Да, но зад благовидните имена се крие друга реалност. Същността на предложението е данък върху храни с определено количество съставки, което ще доведе до тяхното поскъпване, макар и нито тези съставки да са вредни, нито самите храни да са вредни (ЕК ежегодно ревизира забранителен списък с вредни съставки, като той почти винаги се разширява). Събирането на данъка ще е безумно сложно и вероятно невъзможно, тъй като локуми, козунаци и лимонади ще трябва да минават през акцизни складове и ще им се лепят бандероли, а из страната ще плъзнат стотици чиновници, да проверяват дали си купувате локум с бандерол и дали ресторантите си пържат картофите в еди какво си олио.

След тези обяснения, нека се върнем към социологията и видим защо резултатите и на двете проучвания са верни, но се разминават.

Въпросът на Алфа Рисърч е:

„Подкрепяте ли въвеждането на данък Обществено здраве“?

Логично, откликващи на сладникавото име, 53% отговарят утвърдително. Убеден съм, че голяма част от анкетираните не са знаели въобще за какво ще е данъка.

Въпросът на TNS Global е:

„Правителството предложи да се въведе данък за храни и напитки, съдържащи определено ниво захар, сол и мазнини, който ще доведе до покачване на цените на тези продукти. Вие лично одобрявате ли да се въведе такъв данък?“

Тук вече българите отговарят отрицателно и отхвърлят предложението с 64%.

Проучването на Алфа Рисърч е полезно за самия министър Москов, тъй като му показва как хората откликват на наименованието на неговата идея. Очевидно, с това име, идеята му привлича определено ниво подкрепа (53%).

Проучването на TNS Global е полезно за гражданите, парламента и останалите министерства, тъй като ни показва, как хората преценяват самата същност на този данък - очевидно, той се отхвърля почти категорично (64%). А ако влезем в подвъпросите, ще видим и че огромното болшинство хора не очакват никакви реални позитиви от него, а само негативи.

Старият афоризъм твърди, че статистиката никога не лъже, но почти всички лъжци използват статистика. Така че, бъдете много внимателни, когато четете социология и проучвания. И ако темата за вас е наистина важна, попитайте приятел с опит в статистиката или психологията, за да ви разтълкува проучванията коректно.

P.S. TNS публикуваха методологията си на проучването. Няма да е лошо и Алфа Рисърч да го направят.