Кметът, губернаторът и държавната фирма, които тровиха 100 000 души с олово

Флинт е град с около 100 000 жители в щата Мичигън. Около 60% от населението му е с афроамерикански произход, а 42% живеят под границата на бедността. Флинт фалира през 2011 година, малко преди да фалира и съседният Детройт. Тогава губернаторът на щата назначава градски мениджър, който да поеме финансите на града и общината и да елиминира огромния бюджетен дефицит.

Като част от плана си, градският мениджър решава да смени източника на вода, който Флинт ползва. През последните десетилетия, градът е обслужван от детройтската водоснабдителна компания. Договорът с нея се прекратява и Флинт се ориентира към нова междущатска държавна фирма, на име Карегнонди (което означава езеро на езика на индианците от района на среден Мичиган). Тя черпи вода от близкото езеро Хюрон, но е била в процес на изграждане на нова инфраструктура и са били нужни още 2 години до въвеждането в експлоатация на новата мрежа. Затова, управниците на Флинт и директорите на щатската фирма решават междувременно да черпят вода от близката едноименна река Флинт.

Вдигат се наздравици, тогавашният кмет от Демократите Дейн Уолинг черпи всички наред с чаши речна вода, за да покаже колко е вкусна и безопасна за пиене. Флинт се връщал към корените си и използвал своята река като източник на питейна вода.

Всичко хубаво, но седмица по-късно започнали да валят оплаквания – водата миришела лошо, била странна на вкус, а в няколко къщи имала кафяв цвят. Кметът и градският мениджър отговорили, че е безопасна за пиене. Няколко месеца по-късно, дошло първото официално предупреждение, като гражданите били посъветвани да преваряват чешмяната вода, преди да я пият. През януари 2015, гражданите на Флинт получили второ предупреждение – писмо, че градското ВиК е нарушило стандартите за питейна вода, придружено с писмо от щатската еко-служба, която установява нарушение на Закона за безопасност на питейната вода, откривайки замърсяване с трихалометани (TTHM). Това е група от четири химикали, които са страничен продукт от дезинфекцията на водата. Въпреки това, както екологичната служба, така и градските и щатски управници, повторно настояли, че водата е безопасна за пиене, макар и при многогодишна употреба ми могла да причини проблеми с черния дроб, бъбреците, централната нервна система и да повиши риска от рак.

В края на 2015 година се разкрива, че през цялото време водата е била замърсена с олово и цялото население на Флинт е било отравяно повече от 2 години.

Проблемът дошъл от високата корозивност на речната вода. Тя била толкова силна, че се оказало, че през октомври 2014 Дженеръл Моторс се отказала да ползва същата вода за индустриалните си нужди от страх да не повредят автомобилните части. Както и в много други градове, водопроводите на Флинт са оловни и корозивната вода е причинявала оловни течове.

Текущото разследване открива, че още през 2011 е била направена оценка именно на корозивността на водата, като е имало препоръка водата да се третира с фосфати. Екологичната служба е отхвърлила препоръката. Федералната Агенция за защита на природата е била през цялото време наясно с проблема, но решила, че отговорността е на щатските власти и дори не огласила рисковете*.

В крайна сметка, президентът Обама обявява извънредно положение, градът се връща към доставки на вода от Детройт, идва армията, започват задължителни кръвни тестове на цялото население, и т.н. Нищо от това, обаче, няма да помогне съществено на 100-те хиляди жители, които са били отравяни в продължение на 2 години.

Никой от главните виновници за това деяние не понася отговорност. Действащият кмет, вдигал тостове с водата и лъгал години наред, че няма никакъв проблем, губи изборите миналата есен и потъва в някой корпоративен борд. На назначения градски мениджър по дефиниция не му пука за нищо. Губернаторът на Мичигън, който също е бил наясно с цялата работа през цялото време, поднася извиненията си на жителите на Финт и им обещава, че „ще оправи нещата“.

Гражданите на Флинт водят хиляди дела, но дори и да ги спечелят, обезщетенията им ще бъдат изплатени от държавния или щатския бюджет, т.е. от данъкоплатците. Кметът, губернаторът или финансовият мениджър няма да се бръкнат и със стотинка.

Ако направим аналогия с България, тук се вижда абсолютно същата ситуация, макар и да не става въпрос (слава на Бог) за отравяне. Когато частната Софийска вода, с ясни собственици и ясни отговорности, направи дори най-малката грешка като това да счупи водопроводен кран и да наводни някоя улица, веднага се вдига огромен медиен шум, налагат се глоби и се започват заплахи за прекратяване на концесионния договор. Когато държавните/общински ВиК-та в провинцията дават безплатна вода на (предимно) ромските гета, когато крадат от тръбите и това води до разрушаване на цялата мрежа и сух режим (Омуртаг), когато нехаят за огромните загуби и градовете са принудени да налагат непрекъснато воден режим (Добрич), когато в Дупница и в Бобов дол от чешмата тече всичко друго, но не и нещо коетп е близко да чиста вода, никой не носи никаква отговорност. Дори имаме прецедент на шеф на ВиК, осъден за кражба на тръби, който е върнат отново да шефства над същото ВиК.

Именно тази невъзможност политици и държавни служители реално да носят отговорност за грешните си решения е причината социализмът да не работи. И в САЩ също. И без значение какви намерения обявяват, в какво полагат клетви, какви тостове вдигат пред вас, какви обещания ви дават, системата поставя държавните фирми, служители и политици в такова положение, че те имат стимул да извличат единствено ползите от управлението, като прехвърлят цената и рисковете върху останалите граждани. Хората, способни да се противопоставят на тези стимули, са пренебрежимо малко.

---------

*Същата федерална Агенция за Защита на Природата, която е създадена да зашитава природата, през миналата година отваря погрешен шлюз на запечатаната Голд Кинг мина в Колорадо, изливайки над 3 милиона галона високо-токсична вода в общини в Колорадо, Ню Мексико, Юта и Навахо.