OffNews.bg

Кючекът „Илиада“

Практическо помагало за даскали в училища с преобладаващ контингент от орки, гоблини, мангусти и други мнозинства при изучаването на старогръцката класика

Значи, колеги, подходът требва да е новаторски и съобразен с културните особености на народонаселението, което имате честта да обучавате по Български език и литература в девети клас. Ръководството не е подходящо за елитни гимназии, в които бъдещите емигранти не са запознати с песните и танците на народите.

И така, в началото бил гневът на Ахил. Викам на тия моите негодяи давайте, кажете нещо по темата за гнева на великия герой. Голем тарикат е бил тоя син Пелеев, рожба на Тетида, а? Сестра Питка и на Брад Пит брат му ги гледахте в мултимедийния кабинет, сега вие сте наред да ми помогнете с текста на новия хит. В началото, разбира се, почваме именно с тоя гняв:

Ах, тоз Ахил,

как се разгневил!

Повтаря се 4 пъти в ритъм, удобен за подрусване. Ама леко подрусване, щото в началото требва да има въведение, не може от вратата за краката. Ахил, братлета, се ядосал много, щото оня бастун Агамемнон му се направил на отворен и му гепил женската. Тя тая женска първо я бил гепил сам Ахил от татко й, ама на нея май й харесало, щото не пише да се е дърпала. И ептен циганска работа станала - първо единият я краде, после другият. Но понеже Ахил е наше момче, биткаджия и скандалджия, който не понасял да го командват разни корумпирани политици, се засегнал дълбоко от това унижение и решил да си отмъщава. Тук в новия музикален хит требва да направим малко ретроспекция, за да разясним откъде е тръгнала целата история и що се стигнало до тия мелета:

Евала, бре, Ленче, евааала,

евала, бре, Парисее, еваала.

По такъв начин, ученици, изразихме преклонението си пред красотата на тия класически образи. Ленчето била извънбрачно дете на оня лешник Зевс, той където завърнел, все деца правел, Хера, горката, в чудо се видела с такъв съпруг, коцкар голем се извъдил. За Зевс у песента нема да става дума, но може да направим и вариант с възклицание на заден план „Зевсе, Зевсее, курварино мръсен“. В никакъв случай не требва да взимате пример от разни такива разпръчили се божества, молим ви се. Ама викате, че бил началник - е така ли требва да се държи един началник, питам?

Можем стиха с Парис да го доукрасим с нещо по-съвременно, за да добие по-стилно звучене, независимо от леката еклектика, която ще се получи:

Ах, леле, лелее, малее ле, ах леле, лелее, Париисе,

Ах, леле, лелее, Парис (беквокал: Хилтън),

Ах, леле, лелее, Ленчеето.

Колеги, не е лошо да направите и лек анализ на морала на тия двамата лирически герои. Пропаднали типове. Ленчето била омъжена за цар Менелай, имала си всекакви екстри, палати, мерцедеси, обаче леката жена си е лека жена. Не й стигало целото това имане, взела нашата, че избегала с Парис на неговия шибан кораб накъм Троя. А Парис с кой акъл, значи, откраднал жената на Менелай? Ама айде, мъж е, простено му е, дето се вика, те мъжете като им омекне мозъкът, за нищо не стават. Та пак опираме до низката нравственост на древните гърци. Натиснал тоя кавал Парис Ленчето на целувки, и на нея й прималяло. Правили, каквото правили, ама нужно ли е да я гепи от съпруга й? Верността е добродетел, ученици, а думата добродетел означава обратното на порок. Обаче не знам как да ви обясня разликата между тия неща, щото във вашата скала на измервания липсва половината координатна ос. Нали ме разбирате? Не? Нищо. Да продължим нататък с литературния конфликт. За да разширим темата и да засегнем не само Омировите персонажи, е добре да направим леко въведение към други автори:

Е, бре, Патрокъле,

е, бре, Софокъле,

тоз Патрокъл станал е на кокал.

Тук едновременно със сюжета на „Илиада“, в който Патрокъл, аверчето на Ахил, се споминал скоропостижно (това визираме със станал е на кокал, демек умрял, изстинал и се сдървил), разкриваме и името на друг славен древен грък, автор на други разни истории за изневери, убийства, кръвосмешения и всекакви цигании, за които ще говорим в друг час, когато стигнем до кючека „Антигона“.

Тук можем като припев да добавим четирикратно повторение на началото, защото гневът на Ахил е двигателят на сюжета, дето казват старите даскали, и не бива да забравяме първопричината за разгорелите се страсти:

Ах, тоз Ахил,

как се разгневил!

Щото той нали за втори път се ядосал, много нервно и неуравновесено момче бил, ама тогава по училищата си немали педагогически съветници да го посъветват и го изпуснали. Колеги, гневът требва да се потиска, колкото и некой кирлив телетъбис от вашите да ви вади нервичките и да ги навива на кълбенце в час. Разбирам ви, че искате с лопатата през гърбината, ама ако почнем и ние като Ахил, докъде ще я докараме, питам аз?

Ученици, на това место стигаме до кулминацията и е задължително да вкараме в екшъна и другия пич, Хектор:

 Зънгър - лънгър, Хектореее,

зънгър - лънгър, директорее.

С междуметието зънгър - лънгър изграждаме образа на един добър съпруг и баща, какъвто е Хектор за разлика от всички споменати дотук прелюбодейци и мискини. Зънгър - лънгър като особено звучна формула пресъздава и усещането за битката между двамата големи тарикати - зънгър - лънгър правели техните мечове и копия, зънгър - лънгър правело тръпнещото сърчице на съпругата Андромаха, която наблюдавала с трепет своя любим от висотата на градските стени.

И неминуемо ще стигнем до развръзката и финала, където не бива да пропускаме да въведем интертекстуални препратки и злободневни публицистични елементи:

Лески каручкаа, мале ле,

Ахил Пелеев, лелее ле.

Бас, мечо, бас, куцо магаре, малелей.

Хектор е мъртъв, лелеелей.

 

Евалата, Бойко, еваала,

Бойко Орешарскии, еваала

Евалата, Сержи, еваала,

Сидер Местански, еваала.

И това е в общи линии, колеги. Очаквайте в следващите издания на помагалото споменатия вече кючек „Антигона“. Ученици, благодаря ви за съдействието и с госпожата по музика очакваме атрактивни предложения за звуково оформление на нашия нов хиторазбивач.