Калин Терзийски: Мостове и пари, пари и мостове

В Италия се случи нещо ужасно. Падна мост и уби 31 души. И още не е ясно – дали са само толкова. Лошо, много лошо.

Човешката съдба е това; и ако си поживял – трябва да си свикнал: вървиш си по мост, мостът пада, ти умираш, някои плачат за тебе, други въздишат, после всички те забравят и всичко отминава, за да дойде друго и то да си отиде. Но все пак – ние живеем сега и спрямо сега това е лошо. Много лошо. Философският поглед никога не може напълно да отмени човешкия.

В такива дни, в такива седмици аз се колебая. Между горчивата въздишка, казваща: Каква покъртителна безсмислица е цялото това човешко щъкане и суетене – и как завършва – винаги нелепо и внезапно (винаги внезапно!), за да се надсмее на човешките планове! И горчивото разсъждение, че тези неща - колкото и да сме философи-скептици, никога не са мистични движения на Провидението, а са предвидими и познаваеми процеси. И всяко едно такова падане на мост е причинено от един куп незабелязани малки събития и от един куп неотчетени човешки грешки.

Колебая се между това – като горчив философ да вдигна ръце и да въздишам, или като горчив критик да вдигна ръце и да заръкомахам – за да привлека вниманието. Към някои неща.

В Рим, по време на Империята, се е строяло много. Чета из дебрите на нета и откривам:

В античността през Източните Родопи преминават множество пътища. Пътните артерии са прокарвани по поречието на буйни планински реки. Покрай реките Арда и Боровица пътищата свързвали Филипопол и Одрин. В годините на разцвета си разрастващата се Римска империя развива и изгражда забележителна трансконтитентална пътна мрежа. Построени са пътища и множество мостове, при строителството на които масово приложение намират зиданите сводови конструкции. Малка част от тях са запазени и днес. Класическите римските мостове са масивни, с полукръгли сводове, стъпващи върху дебели стълбове с ширина приблизително равна на половината от отвора на свода. Без съмнение, най-известният в България такъв мост е Дяволският мост над р. Арда при с. Дядовци, общ. Ардино, който е обвеян с много мистика и легенди. Малцина обаче знаят, че по поречието на р. Боровица, близо до с. Ненково, има и друг, подобен на него. Римският мост при Ненково е с 2 метра по-дълъг от Дяволския мост и дължината на пътното платно достига 58 метра. Той е асиметричен, с 5 каменни свода с различни размери. Свързвал е двата бряга на река Боровица, малко преди с. Ненково. Днес част от моста е разрушена и той вече не се ползва. Според местни слухове в основите му било закопано злато и част от камъните са откъртени от иманяри.

Прави ми впечатление това: ...днес част от моста е разрушена и той Вече не се използва!

Римската империя, казвам си, е съществувала от 27-а година преди новата ера до 476-а година от новата ера. Оттогава са минали повече от 1500 години. Мостът до село Ненково е преживял нашествия на хуни, авари, славяни, прабългари, печенеги, кумани, турци и много други. Все диваци и рушители на цивилизации. Порои, земетресения, наводнения, бури и пожари. И си е стоял, и по него са минавали каручки и магаренца, но и горди конници – най-вероятно рицари на Балдуин и Жофроа, както и мускетари на крал Карл Шведски, който, странно, но по едно време се бил загубил в югоизточните Балкани и оттогава в тия краища много от момчетата се кръщават Карло. Мостът си стоял. Не помръдвал.

Накрая дошли някакви иманярчета, тарикати с торби, въжета, лопати, с мургави лица (а може и бледи, даже и синеоки – пошлостта и диващината нямат раса) и с моста било свършено. Каручките спрели да вървят, започнали да избикалят през някое дървено мостче или още повече – по някой опасен и лош брод – на пет километра от стария мост.

Така деградират старите култури, старите цивилизации, Голямото Човешко бива изядено и ограбено, и разрушено от малкото човешко.

Една индианска мъдрост, всъщност – косвено обръщение към белия човек - гласи следното: Kогато отсекат последното дърво, когато отровят последната река и когато уловят последната риба... тогава хората ще разберат, че не могат да ядат пари.

Италианският мост в Генуа гълтал все повече и повече пари.

За него инженерът Антонио Бренчи казал: Непрекъснатите разходи за поддръжката му предполагат, че след няколко години тези разходи ще надхвърлят средствата за реконструкцията на моста. Тогава ще бъде моментът, когато да го съборим и да го построим наново.

Не знам как е било във времето на Римската империя, но тогава, чел съм – са стоели на дневен ред и са се обсъждали – в литературата, в публичния дебат – такива неща като чест, съвест, доблест, съзнателност, полза за обществото, благоденствие за народа.

Сега ние отсякохме последното дърво на усърдието, изгорихме и последната трева на човешката съзнателност, прегазихме последната представа за човешко качество, отровихме последния кладенец за човешка съвест, попарихме последния корен човешки смисъл – и ги заменихме за пари!

Не е проблем на България това, не! Видя се – проблем на света е подмяната на всичко – за пари!

Няма как да се каже по-ясно и по-кратко: Когато при строенето на мостове се мисли не за мостове, а за пари – се вижда, че по пари коли не могат да минават. Колите минават по мостове от бетон и ум, и усърдие, и мисъл и старание, и съвест. Ако мостовете са от пари и докато са правени, е мислено само и само за пари – те падат и се разбиват, а разчленените и смазани тела на хората остават да грозят земята.

Ако при правенето на Всичко в тоя свят мислим не за това Всичко, а само и единствено мислим за пари... Всичко ще се срине!
Виждаме обувки, които се разпадат месец, след като са купени. Виждаме компютри, които работят по два месеца. Виждаме кисело мляко, което издържа по година, но от него дори плодовите мушици, паднали в кофичката, умират... Виждаме неща, правени само за да се вземат Нек`ви пари!

Виждаме политици, медийни шефове, социолози, управници, администратори, дори – хора на изкуството – готови да направят всякаква мерзост – за да вземат нек`ви пари!

Нещата вече нямат стойност. Защото се правят некачествено, защото те не са важни, а са важни парите, които ще се вземат за тях.

И нещата падат, сриват се.

Мостове и животи.

Животът, оценен с пари, не струва нищо... Но кой ти помни това?!

Важното е сега да изкараме нек`ви пари – та да отидем на нек`ва почивчица... А там ще получим същата омагьосана и калпава – заради магията на парите – плява. Същата като тази, която и ние бълваме - за пари.

Омагьосания кръг. Пари=по-некачествено=още пари=още по-некачествено=още повече пари= още по-чудовищно некачествено= още повече ужасно много пари... и така – до безкрайност.

Докато мостът, наречен Цивилизация, не падне.

Между другото, в края на Римската империя разговорът за парите, мостовете и качеството на Нещата най-вероятно е изглеждал по съвсем същия начин.

Все пак – преди това – са успели да настроят известен брой истински мостове.

Да, мостове и пари.