Калин Терзийски: Един от механизмите на деморализацията
Прочитам „Позлатяват новото попълнение на Левски” и се замислям.
Дали не става въпрос за някакъв златен имплант в Паметника на Васил Левски... или по-скоро – някакъв платинен имплант, който ще бъде позлатен; защото изрично се казва „позлатяват”? Тоест, това, което попълва първоначално не е златно, но след това бива позлатено. М?
Но след малко ми идва на ум, че това едва ли е така, защото интелигентните журналисти не биха пропуснали да уточнят, че става въпрос за „паметника на Левски”, а не за самия Левски. И мисля още.
Да не са открили гроба на Левски?
И какво попълнение? Мигар тленните му останки имат нужда от попълване? И то – ново? Значи е имало и преди това попълвания?
Някой ще каже: как не те е срам да си играеш с костите и с паметта на Апостола?
А аз ще кажа: О, не, просто прочетох: „Позлатяват новото попълнение на Левски.” Прочетох го в интернет. И вие можете да го прочетете там!
Ще кажете: Стига си се гевезил, стига си се правил на ударен! Все едно не разбираш, че става въпрос за ново попълнение във футболния отбор, наречен на Левски?
А аз ще ви кажа следното: Има неща, които не искам да разбирам. И въпреки че разбирам, ми е противно, че ми се е наложило да разбера. И ми се струва, че би трябвало да е противно и на другите.
И съм убеден (донякъде), че е хубаво да има демокрация, но съществува и друг един термин в социалните науки – а именно „охлокрация”. И той означава „власт на тълпата”. На глупавите, безотговорните и искащите без да дават.
Разбрах аз, приятели мои и наследници на бай ви Ганя, че става въпрос за някакъв хлапак, това разбрах!
Хлапакът Стайн Спиерингс от Холандия... оп, Нидерландия, извинявам се! (апропо, нали разбрахте, че вече не бива да се казва Холандия, а Нидерландия?).
Разбрах!
На когото ще дадат толкова пари, колкото един професор, преподавател по биохимия, да речем, ще изкара за половин година.
А ако е доцент по етнография и се занимава с български фолклор (да речем), ще изкара тези пари – 60 хиляди лева – за една година. И така.
Тук, естествено, аз дърпам опашката на едно трансцендентално същество, което наричат Противоречащия или Диаболос. Дявола.
Как така ще подкопавам язе така безотговорно самите свещени устои на святата пазарна икономика? Не мъ е срам!
Та нима не е ясно, че търсенето определя предлагането?!
И щом на нашия пазар търсят хлапаци от Холандия за позлатяване – значи тях трябва да внасяме, по второ направление, в най-оптимални количества!
Завет свещен на нашите деди е това! Завет свещен - да има купища холандски хлапаци, които да позлатим, защото има голямо търсене, а търсенето определя... това вече го казах, а да – „и клиентът е винаги прав!”(да кажа и това, защото и този израз също е едно свещено заклинание на новото време!)
Щом българският клиент (а може би – пациент в психиатричния смисъл?) иска холандски хлапак за позлатяване... като попълнение на националния си герой Левски... или на отбора наречен на... или каквото там има за попълване, но така де – щом клиентът иска да има позлатени попълнения и си плаща за това, значи ще доставим и позлатени попълнения! Точка! Бизнесът е свещено нещо!
И да се опълчваме на бизнеса е глупаво и грозно! Това е пазарната икономика!
Какво търсене има на професори по биохимия и по термоядрен синтез? Никакво! Те трябва да бъдат извадени от ценовата листа и изхвърлени от магазините!
Светът е мол и ние сме шопингуващи в него! Искаме искаме искаме! И нашето искане е свещен Закон!
И сме тълпа без глава, а тази тълпа обича футбол, а щом обича футбол – значи – футбол ще ѝ се даде! А щом ѝ се даде – тя ще кротува и само ще проръмжава в съня си доволно – дълбоко в бърлогата си, сред кокалите от полуизядени професори по биофизика.
Търсенето определя предлагането и това е свещен закон, за престъпването на който трябва да се гори на клада!
Щом се търсят футболистчета – трябва да се предлагат футболистчета! И защото рекламата е всичко (забележете: Всичко!), ние ще изкълчим и изопачим нещата така, че народецът да повярва, че един олигофрен от четата на фръзите (ако не знаете какво е „фръзи”, прочетете надписа на Иван Асен II в храм „Свети 40 мъченици”)...
...е хиляда пъти по-важен от един професор! Да не говорим – от един учител. Или лекар.
А щом е по-важен – трябва и сто пъти повече да му се плаща.
Защото, както ни е известно – човек е Оценител. И той решава кое колко струва (чини, върви, коства, се цени). И с акта си на оценяване той определя кое е важно и кое не е.
И ето – с акта си на оценяване той, човекът (пиша изрично с малка буква), е оценил, че един ритнитопковец струва много, а един човек на науката и знанието – не струва нищо.
Да, това е стар и вече предъвкан казус, нали така?
Аз просто днес прочетох, не за друго. Иначе и аз щях да си кютя и да не обръщам внимание. То винаги си и било така: парата отива при говедата и олигофрените; умните и образованите могат и без нея.
Апропо, бих искал да се извиня: въобще нищо лошо не мисля за момчетата в спорта. Освен че са смешни с тяхната главозамаяност. Но това не е лошо – смехът е здраве.
Лошото е, че оценявайки Нещата по тоя начин, човекът (сегашният човек, сегашният оценяващ човек, сегашният човек в най-обобщения смисъл) просто извършва не друго – а една тотална деморализация.
Разрушаване на ценности, обръщане на ценностната система с главата надолу.
Когато Атила (ще напомня този анекдот) видял, че римският император Валентиниан III го посреща в компанията на най-известния по това време състезател-колесничар (спортист), се изсмял възмутено и казал: Щом един император стои в компанията на един колар – тази империя ще падне до три години!
Така и станало.
И само за малко смех: Стайн, позлатеното попълнение, е известен в родината си най-вече с най-атрактивния автогол, вкарван в последните години!
И така: търсенето определя предлагането!
Щом се търси простотия – простотия ще се предлага! И тя ще бъде позлатена простотия!