Калин Балев и връзката с безкрая

В София, на ул. „Бигла“ 57, живее един уравновесен творец. Равновесие незлобливо. Обаятелно. Само по себе си стоящо като произведение на изкуството. Кой в днешния ценностен безпорядък не би искал да притежава такова равновесие…? Равновесие, облегнато на светли мисли. Но и на осъзнат успех. Калин Балев е художник, който трудно ще объркаш. И материалите, и изобразителните техники, и стилът, и валентността на цвета, и боравенето със сюжета са си негови собствени. Авторски параметри на един зрял изобразител. При това, за разлика от немалкото ревниво пазещи тайните си колеги, открито говорещ за своето. Картините му разкриват самобитност, надраснала подраженчество, моди, конюнктури и други комерсиални ущърби. Сякаш точно това пък съблазнява колекционери и ценители… Наблюдавайки го през годините, те са наясно: става въпрос за изкуство некомпрометирано. По детски искрено. Дълбоко вкоренено във физиката и метафизиката на природата. Както и в народните космогонии и вечните послания на древния мит.

Иво Алексиев и Калин Балев пред картината „Полет към Шамбала“

Колко са творците, които могат да се похвалят със самостойност? С лесна отличимост? Със свое неповторимо. Дори в най-зрял период… Калин Балев може. Освен всичко друго го отличава и финият му усет за метафизичност. За невидими истини - платонически трансценденции, които нехаят за промените на времето. Още в началото на 90-те нещо от вътре му нашепва, че в дитирамбите на техническия прогрес дебне духовен регрес. Че в бляскавия лабиринт на технологии и технократизъм, в който сляпо напъпляме, се крие недобронамерен кентавър. Казано на езика на мита, който Балев предпочитано говори. Установих, че той въобще е енциклопедия на гръцката митология. Мислоблудставата на модерния рационализъм са му не само безинтересни, но и достатъчно тревожни. Тревогата си изразява с алегории, оформени около архетипи на античността. Именно в тези архетипи счита, че и находчивият съвременник може да намери прояснение. Може да намери облекчение. Филмът на Елена Димитрова „По пътя“ е достоверен портрет на художника.

Настоящата си изложба в галерия ЛИК именува „Родено от водата“. Тръгвайки от водата като начало на творението, предприема одисеи далеч в космическото. Ориентир в странстването му отново са сказанията на гръцката митология - вечна константа в неговото творчество. Богове, музи и други митични създания, населяващи вселената, оживяват платната с образ, цвят и действие. Сблъсъците помежду им произвеждат безвременен драматизъм. Нетленна естетика. Трансцендентна мъдрост. „Полет към Шамбала“, „Триптих Нестинари“, „Стрелец и Юпитер“, „Лъв и Хелиос“, „Вълшебната нишка – Ариадна и Тезей“ - това са само някои от заглавията. Древногръцката и наследилата я римска митология, преоткрити в Ренесанса, са вечният фундамент на Западния свят. Изложбата на Калин Балев напомня и това. Художникът допълва митовете на древните със свои интерпретации на зодиите. Преплита астрология и гръцка митология в космическо единство.

„Вълшебната нишка – Ариадна и Тезей“

Калин Балев е гостоприемен художник. Откритостта и непредубедеността към другия е част от равновесието, което забелязах още в първите разговори. Приех поканата и посетих ателието. Посрещна ме събирана с десетилетия колекция от африканско и индийско изкуство – предимно фигури от дърво. Дървени пророци и дървени божества съжителстват в единомислие с окачените по стените творби на самия стопанин. А той някак не обича много да говори за себе си. За да си изясня периодите в творчеството му, се наложи да задам множество въпроси. Завършва специалност изящна графика при проф. Галилей Симеонов в Националната художествена академия. През 1989-92 г. специализира също изящна графика в международната школа за графика „Ил Бизонте“ във Флоренция, Италия. В 1989г. преминава обучение по графика и в Академия „Рафаело“, гр. Урбино, Италия.

Графиките, които показва още в първите си изложби у нас и в чужбина, са високо оценени. И до днес владее и прилага класическите графични техники офорт и акватинта – нещо, което дигиталният печат превърна в луксозна рядкост. Освен изящна графика творчеството му обхваща живопис, колаж, рисунка и стенопис. От 1986 г. участва в общи художествени изложби на „Съюза на Българските Художници“, както и в групови експозиции в България, Швейцария, Италия, Франция, Гърция, Сирия, Финландия, Русия, САЩ, Австралия, Япония. Освен ежегодните самостоятелни изложби в София и редица други български градове е представян от парижките галерии „Арт-диалог и Арт-актюел“ и „Леал“, както и от галерия „Вираж“ - Сепре, Швейцария, галерия „Ил Бизонте“ – Флоренция, Италия, галерия „Уорд-Насе“ – Ню Йорк, САЩ и „Арт Банк“ – Китай. През 2011 г. осъществява два знакови стенописа в Царево. През 2018г. участва в „Арт шоурум“ – Флоренция, Италия.

В началото на 90-те години – по време на престоите си в Италия и Франция, открива и развива отличителния стил на своята живопис. Картините му стават дръзка смесица от живопис, колаж и мозайка. В платната си вгражда природни материали като различни по вид и цвят пясък, камъни от морския бряг, отломки от мрамор, полускъпоценни камъни, черупки от миди и охлюви. Добавя и антропогенни останки: например детайли от инструменти - често пъти ръчно изработени от майстор ковач, парчета от глинени съдове, части от огърлици и др. Много премислено избира всеки от материалите, които ползва. Грабва от рафта един камък с красива оцветка. Настоява да го огледам. Това камъче, казва ми, е само по себе си изкуство. Погледни цветните жилки и преливането помежду им. На колко много може да ни научи… Вечни каменни красоти, имащи душа, която трябва да бъде усетена.

Триптих Нестинари

Питам за пясъка, който е почти постоянно присъствие в картините му. Калин Балев се въодушевява още повече. Дълго ми обяснява символиката на любимия си материал. Как той пребивава на земята много по-дълго от човека с неговия кратък живот. Как първо е бил лава, после скала, след това камък. Как времето го е раздробявало на все по-ситна фракция. Докато се превърне в прах. В частици от вечния кръговрат на мирозданието. Дори самото му дълголетие е достойно за уважение, пламенно увещава Балев. А ще разберем ли ние човеците някога, какво е видял и осъзнал пясъкът в милионите си години земен път…? Всеки неодушевен материал в картините си художникът третира като живо същество. Като същество с душа, характер и достойнство. Като събеседник във философските му търсения.

Техниката, която е изнамерил, е в хармония с темите, в които предпочитано дълбае. Сякаш самата техника е еманация на древногръцката и римската митология, както и на другите древни повествования. Чрез пътешествия в Китай има личен опит и с древното китайско изкуство. Притежава и образци от изкуството на древна Индия. Вече споменах, че техниката му донякъде напомня на мозайка, а мозайката е най-разпространената двуизмерна изобразителна техника в древността. Нюансите на червено и синьо също изглеждат директно наследени от древногръцки и древноримски майстори. Пурпурът на патрициите. Синьото в небесните селения на гръцкия пантеон. Цветовата сугестия отнася в древния свят. Струи езическа жизненост. Релефност и грапавина пък, които произлизат от работната технология, добавят на формите динамика и пластичност. Сюжетът се зарежда с триизмерни напрежения. С многопластови контрасти. С комплементарни взаимодействия. Сковаността на плоското е надскочена. Усещаш хаптични изкушения. Иска ти се да пипнеш картината. Да погалиш релефа. Да влезеш в изобразената сцена.

„Стрелец и Юпитер“

Въобще причудливи са проявленията на тайнствата, които Балев успява да закодира в платното. Доброто обикновено надделява. Пречистен позитивизъм гледа в очите зрителя като жрец-добряк. Разгадава, за да насърчава. Усмихнато тупа по рамото. Дори да те погледне понякога малко присмехулно - като от високите небесни сфери. Лесно е, казва, но трябва да си позволиш да го видиш. То е в сочната сила на архетипа - не в изпръхналия топос на логиката. В древния героизъм – не в настоящия пост героизъм. В себенадмогването на светеца - не в дребнавостта на скъперника. В себеотдаване – не в чуждоприсвояване. То не е дори толкова в рационалното, а в… Тук жрецът проговаря на език, различен от човешкия. Калин Балев разбира казаното…