OffNews.bg

Как 2023 г. не дойде в България?

Ако някой си мисли, че времето е линейно и си върви ей така - винаги напред, сега е моментът да разсея тази заблуда. Астрономическото време, разбира се, формално сменя цифри - и замени 22 с 23 в календара. Другото време обаче – това, което е продукт на социалната реалност, това, което хората създават - у нас не се завъртя напред. Разбирам, че последното на пръв поглед би отишло в сферата на спекулациите и измислиците, ако за него нямаше неопровержими доказателства. Ето ги.

Първото са новогодишните програми на БНТ и другите големи телевизии. На полето на създаване на култура трите големи български телевизионни канала произведоха продукт с по-ниска стойност от новогодишните програми на БНТ от 80-те години на миналия век. Тогава единствената българска телевизия се опитваше да покаже за ЧНГ нещо ново, което затворените зад желязната завеса българи не бяха виждали. През 1985 г. например в празничната програма на БНТ участва Оскар Бентън, певец в зенита на кариерата си тогава. Днес, почти 40 години по-късно, БНТ пуска на новогодишните си зрители ужасно заснета шлагерна чалга, изпълнена на плейбек.

В същата стилистика се представиха и големите частни телевизии. Най-скъпите и добре финансирани български медии, чиято развлекателна програма е резултат от колективни усилия на много хора, удавиха новогодишната вечер в посредственост и я поляха с лошия културен аромат на вчерашния ден. Специално БНТ направи това с вашите пари! Вместо да погледне напред, за да покаже малкото, което сме произвели днес и вчера, вместо да създаде качество за утрешния ден, тя извади кичозно подобие на собственото си минало. Извинявам се на всеки, който чете това, за стряскащия поглед върху новогодишния културен продукт на една нация. Извинявам искрено за констатацията, че общото ни бъдеще, което обществото ни системно създава, е кичозно и в него изникналите малки, красиви островчета на потенциал и успех биват постоянно удавяни в бавната, носеща дъх на блато мътна вода, която приижда от миналото ни.

Отлагането на 2023 г. в новогодишната програма бе узаконено от словото на президента, фигурата, която олицитворява единството на нацията ни.

В нощта на 31 декември фигурата, символизираща единството на нацията, потопи телевизионните зрители в интерпретация за отиващата си 2022 г. Някои от нас може да са си мислели, че са работили здраво през 2022 г., че са постигнали важни неща за себе си и за околните. Някой сигурно дори е таил плаха надежда, че в края на годината “единството на нацията” ще му покаже, че усилията му през 2022 г. са си стрували.

В изказването на президента нямаше нито една усмивка или увереност, която да зареди отделния човек с оптимизъм и да го накара да повярва в успеха си през 2023 г.

Вместо това президентът говори за кризи. Той прати словото за 2023 г. в общата политическа посредственост и каламбури на 2021-ва и 2022-ра. Държавният глава спомена войната в Украйна ей така, все едно е пътнотранспортно проишествие, без да каже къде сме ние спрямо нея – дали на позицията на злото, дали на позицията на доброто или на позицията на Тодор Живковата БКП, известна като “Приземяване, приземяване, приземяване”. Тоест да се “поснижим, да мине тая буря, пък след това ще видим какво се правим”. Г-н Радев говори и за природните бедствия, които и в отмиваващата година не били ни подминали и които неизменно са важен акцент в годишното слово на … директора на Националния институт по метеорология и хидрология.

Президентът, разбира се, каза и нещо важно - че “спасението не е на дъното на чашата” и че “успехът не е късмет в баницата”.

За съжаление обаче в цялостта си словото, без да заслужава да бъде наричано с негативизъм “политическа шлагерна чалга”, като политически продукт си пасна повече с шлагерната чалга от новогодишната програма на БНТ, вместо с нещо, което прилича на утрешния ден - тоест на 2023 г.

Можем да сравним добронамерено пълната липса на фокус в обръщението на българския президент с конкретиката в политическото обръщение на министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис . В словото си за 2023 г. г-н Мицотакис обяви редица конкретни цели на гръцкото правителство, основните три сред които са – по-добри заплати, качествени здравни грижи и жилища, които гражданите могат да си позволят спрямо доходите. Той изрично подчерта, че за Гърция е национален приоритет да се придържа към фискалната дициплина и да не раздува публичните разходи.

Разбира се, г-н Мицотакис е министър-председател, който има необходимите отговорности и властови правомощия да създава политически приоритети и да ги реализира. Българския президент няма такива правомощия по конституция. Простият извод е, че при липса на политически отговорности и правомощия трябва да говориш по-малко за политика и повече за другите важни за хората неща. Следва и друг очевиден извод. Ако ще е политически фокусирано, българското новогодишно обръщение може би трябва да бъде отправяно от министър-председателя, който носи реални отговорности към политическото общество. Ако пък запазим традицията да говори българският президент, който по конституция олицетворява “единството на нацията”, тогава той трябва да се фокусира изключително и само върху “единството на нацията”. Темата за единството и около какво да се състои то напълно отсъстваше в новогодишното слово на българския президент. Имаше акценти върху теми и сфери на дейност, към които той няма никакво отношение. С фриволното си слово, неотговарящо на позицията в институционалната ни система, българският президент вместо да уеднакви календарното и социалното ни време и да ни пренесе в следващата година, той подпомогна усилията на БНТ да ни задържи ментално във вчерашния ден. Така “официална България” остави “подопечните си граждани” в 2022 г. Какво е общото между двете институции на “официална България”?

Бюджетната издръжка!

Времето не е само дни в календара. То е резултат от социалната реалност и затова е ценно. Утрешният ден е важен в личен план, но е безценен като общосподелено бъдеще. Общосподеленото бъдеще обаче може да бъде създавано само при обективен прочит на миналото и настоящето. Той често е болезнен и за съжаление тази болезненост често ни кара да реагираме като Живковата БКП – да се “поснижим, да мине тая буря, пък след това ще видим какво се правим”.

Ако изобщо има някаква проста рецепта за добро общосподелено бъдеще, тя започва от отделния човек и от личните му усилията да се “сбори с бурята” в социален смисъл, вместо да се снижава пред нея. В едно общество, в което мнозинството хора се сборват успешно с бурята, от само себе си се налага като ценност това никой по отделно и всички заедно да не се снижават. Това е моето скромно пожелание за 2023 г. - да се сборваме по отделно и заедно като общество с всяка буря. Така 2023 г. ще се случи успешно и календарното време ще се изравни с времето, което създаваме ние сами.