Изгубеното време за реформи

„Бърза помощ” протестира символично в подкрепа на министъра на здравеопазването. Това не е случвало в най-новата история на България. Причината е в това, че министър Москов се обяви категорично в подкрепа на лекарите и медицинския персонал. И това не се е случвало скоро, за разлика от говоренето за реформа в здравеопазването. Министърът заяви, че в ромските гета няма държава, а от ДПС му поискаха оставката заради реч на омразата. Но това е само щрих от по-обща картина, чието значение ще продължи да нараства.

Здравната система е блокирана между социалния и либералния модел на публични услуги. Започнатата от кабинета Костов либерална реформа бе прекратена след 2001 година, а малко по-късно тройната коалиция тласна системата по посока на социалния модел. В резултат от това днес тя възпроизвежда негативите и на двата модела; струва все по-скъпо; не предоставя по-добро качество на здравеопазването и обезкуражава следващото поколение лекари, които все по-често предпочитат да напуснат страната. Проблемът изглежда толкова сложен, че генерира все по-високи равнища на социален песимизъм.

Изгубените за реформи години насърчиха разрастването и трайното установяване на корупция в здравната система. Някои от нейните форми стават все по-уродливи и агресивни. Корупционните мрежи обхващат все по-плътно всички елементи на системата. Още по-тревожен е фактът, че корупцията вече се възприема като нещо естествено, произтичащо от липсата на реформи и общото състояние на упадък на публичния сектор. Делът от публичните разходи за здраве нараства, а заедно с него и сивият сектор на всевъзможни доплащания, които правят достъпа до качествено здравеопазване все по-труден за големи групи от населението. Търговията с човешкото здраве и живот не е резултат от реформата, а пряко следствие от разрастващата се съпротива срещу необходимите промени.

Преди да бъде извършена реформа здравната система трябва да започне да работи по ясни и устойчиви правила. Няма съмнение, че всеки смислен опит за развитие трябва да започне от състоянието на „Бърза помощ”. През изминалите години екипите на министерството започваха с амбиция за реформа, обещания за електронна здравна карта и оптимизиране на болничната мрежа, преминаваха през дълговете на болниците и завършваха с признанието, че реформата изсиква много пари, а повишаването на здравната вноска няма да се приеме добре от здравноосигуряващите се. Не е и никога не е било вярно твърдението, че проблемът е в парите. Пари има, но те не са там, където би трябвало и не се движат достатъчно, за да повишават своята стойност.

Поредните актове на насилие срещу лекари и персонал на „Бърза помощ” съвпаднаха с началото на работата на новия екип на министерството. Съвпадението направи още по-видима необходимостта да се започне именно с този елемент на системата. Неговото състояние е изцяло и единствено отговорност на държавата. Постигането на реален напредък по отношение на условията на труд, организацията, материалното осигуряване, квалификацията и всички други елементи на „Бърза помощ” ще бъде първият и много важен сигнал за това дали министър Москов ще успее да приведе в движение системата. В момента сигурността на екипите се оказа във фокуса на общественото внимание, но тя е само част от системните проблеми, трупани с години.

Разбира се, че етническата, религиозната или езикова принадлежност на когото и да било няма никакво значение, когато става дума за акт на насилие срещу медицинските екипи. Както насилието, така и реакцията срещу него не могат да се определят в зависимост от етно-културната идентичност на извършителя.

Докато се разгаряше скандалът около изявленията на министър Москов, други екипи на „Бърза помощ” бяха нападнати, този път от „чисти българи”. Общият елемент е онова, което във Франция наричат „квартали с трудности”. Отвъд това сходство стои усещането за безнаказаност, представата за това, че никой не иска и не може да сложи ред. Време е това да се промени и първата стъпка в това отношение преминава (както винаги е било!) през неизбежността на наказанието, а не през неговия размер. В началото на дейността си предишният състав на парламента прие по-тежки наказания за нападение срещу медицински екипи, но това не промени нищо. Време е наказанието да стане неизбежно, преди да се обсъжда отново неговия размер.

Реформата е избор на политика. В повечето случаи това е избор между достъп до здравеопазване и неговото качество. Левите решения винаги се движат към осигуряване на по-голям достъп до здравни грижи, докато десните политики настояват на повишаване на качеството на здравната услуга. Изгубеното време за реформи бе изпълнено с лутане между двата подхода. В крайна сметка на национално равнище имаме прекалено много болнични легла, а на местно ниво – нямаме качество на здравната услуга. Достъпът до здравеопазване, както и неговото качество не са гарантирани. Здравният статус и качеството на живота на българските граждани, продължава да се влошава, а всичко това струва все по-скъпо, както по отношение на преките публични инвестиции, така и в перспектива – като необходими разходи за компенсиране на изгубеното време и разрасналата се корупция.

Както и в много други публични сфери, отказът от реформи е избор в полза на доминиращи групи от интереси. Запазването на сегашното състояние е съзнателен избор на онези, които печелят от него, а това определено не са нито пациентите, нито лекарите, които искат да практикуват професията си и да реализират пълноценно своите възможности. Тревожните размери на корупцията в здравеопазването са само част белезите на дълбоките сраствания, които би трябвало да бъдат разкъсани преди системата да започне да изпълнява пълноценно публичните си функции. Това усилие изисква не само смелост и политическа воля, но и последователност и упоритост. В по-голяма или по-малка степен всички, които работят в системата на здравеопазването, са наясно с нейните проблеми. Въпросът е да се започне и то оттам откъдето трябва – от пациента, за да се стигне до здравния мениджмънт.

Подкрепата, която получи позицията на министър Москов, генерира енергия. Без подобна енергия, реформата отново би останала куха фраза. Няма съмнение, че мнозинството от хората в системата биха подкрепили усилията за промяна на съществуващото състояние, стига да се убедят в това, че държавният ангажимент ще бъде защитаван от човек, който познава проблемите и е готов да отстоява публичния интерес. Критично важно е този пример да не остане изолиран. Следващите стъпки трябва да потвърдят посоката, отвъд съвпаденията и политическите маневри.

Няма съмнение, че управлението на здравеопазването ще продължи да бъде предмет на партийно надхитряне и популистка пропаганда. Опозицията ще продължи да търси възможност за бламиране на министъра и неговия екип, а на активна подкрепа от страна на партньорите не би могло да се разчита винаги. Определящо за това доколко успяваме да компенсираме изгубеното време за реформи ще бъде усилието за поддържането на открити пространства за диалог и съхранението на доверието. В момента това е много по-важно от параметрите на бюджета за здравеопазване или за НЗОК за следващата година. Защото ако за пореден път декларираните намерения за промяна не се превърнат в реалност, размерът на бюджетните средства все така няма да има връзка с качеството и цената на здравето и човешкия живот у нас.