Изборът пред България: Ново качество на евроинтеграцията или рефлексите на азиатска периферия

На 1 март 2017 година Европейската комисия представи своята Бяла книга за бъдещето на Европейския съюз. Това беше първият институционален отговор на резултатите от референдума във Великобритания. Този сериозен документ остана почти напълно непознат за българската публика заради вълната от пропагандни клишета и популистки интерпретации, която подмени неговия смисъл.

Петте сценария, които предложи Комисията, бяха добро начало на дебат, който всъщност не се състоя. Този дебат трябваше до доведе до разбирането за необходимостта от подготовката и подписването на нов Договор за Европейския съюз, тъй като изглежда почти напълно очевидно, че потенциалът на Лисабонския договор е изчерпан. Но третият от тези пет сценария - онези, които искат да правят повече заедно, да могат да го постигнат, започна да се реализира. И това има пряко отношение към отстояването на българския национален интерес и бъдещето на Европейския съюз.

На 22 януари 2019 година, 56 години след подписването на т.нар. Елисейски договор от Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер през 1963 година, в Аахен, Германия бе подписан Нов френско-германски договор, който актуализира и доразвива процеса на задълбочено сътрудничество между двете страни. Договорът обхваща сфери на стратегическо партньорство, които трябва да осигурят все по-пълно и активно взаимодействие между Френската република и Федералната република Германия. Първата част на договора се отнася до задълбочаване на сътрудничеството по отношение на европейските въпроси. Това ще доведе до заемането и отстояването на общи позиции по всички съществени въпроси, отнасящи се до развитието на европейската политика.

Втората част на договора обхваща сътрудничеството в сферата на защитата на мира, сигурността и развитието. В нея са определи сферите на сътрудничество по отношение на международната политика, Евро-атлантическия алианс и ООН. Освен засиленото сътрудничество по отношение на политическите въпроси, в тази на част на Договора се определят параметрите на военно и индустриално сътрудничество между Германия и Франция. Със създаването на френско-германски съвет по отбрана и сигурност се осигурява политическото ниво, което ще насочва сътрудничеството във военната сфера. Целта е не само постигането на технологична съвместимост, но и формирането на обща култура на действие и съвместно разгръщане. В този раздел са включени приоритети като изграждането на съвместни дипломатически мисии, сътрудничество при борбата с тероризма, както и насърчаване на партньорството между Европа и Африка. Двете страни се ангажират с така необходимата реформа на Съвета за сигурност на ООН, като Франция поема ангажимента да работи за включването на Федералната република като постоянен член на Съвета.

В сферата на културата, образованието и мобилността двете страни поемат ангажимент да разширят обхвата на досегашното успешно сътрудничество и да задълбочат интеграцията на образователните си системи. Ще продължи да се насърчава съвместното изучаване на двата езика, като това ще допринесе за реципрочното признаване на дипломи. Ще бъде създаден общ Граждански фонд, който трябва да насърчава граждански инициативи и сътрудничество между градове от двете страни. Най-същественият приоритет тук е системното свързване на образователните и изследователските мрежи на двете страни, както и системите на финансиране в тази сфера.

Следващата част от Договора се отнася до регионалното и трансгранично сътрудничество. Това е една от приоритетните сфери, в които има натрупан дългогодишен опит, преди всичко в региона Страсбург-Ортенау, който ще бъде използван като основа за ново равнище на сътрудничество, включващо споделени публични услуги, градски транспорт, мрежови услуги и развитие на територията. Със създаването на Комитет на трансграничното сътрудничество, който ще включва институции на национално, регионално и местно равнище от двете страни, както и на останалите заинтересовани страни, ще бъдат координирани всички аспекти на развитие и стратегическо управление на процеса. В рамките на тези територии целта е постигането на пълноценно използване на двата езика, което да позволи улеснен достъп до публични услуги. В същото време се насърчава и децентрализираното сътрудничество между региони, които не са крайгранични.

Последната част от Договора се отнася до параметрите на френско-германското сътрудничество по отношение на устойчивото развитие, климатичните промени, околната среда и икономическото сътрудничество. Оставайки в рамките на Споразумението от Париж, 12 декември 2015 година, и на Програмата за устойчиво развитие 2030 на ООН, двете страни ще развиват съвместни политики за икономическа трансформация в контекста на борбата с климатичните промени. Франция и Германия ще създадат обща икономическа зона, която ще се управлява чрез общи правила. Задълбочаването на сътрудничеството ще се изрази в реализирането на политики, които да повишат свързаността и развитието на двете национални икономики. За тази цел, двете страни ще задълбочат съвместно проучванията си в сферата на дигиталната трансформация и изкуствения интелект. Те се ангажират с това да лансират на международно ниво насоки, отнасящи се до етичните измерения на новите технологии.

Разбира се, навсякъде в Договора се подчертава откритостта на френско-германското сътрудничество към други страни от Европейския съюз, които биха искали да се включат в него, при спазване на общите принципи и ценности, върху които се изгражда новото равнище на сътрудничество от Аахен.

Неизбежният въпрос е къде е българският национален интерес? Няма съмнение в това, че новото равнище на сътрудничество между Френската република и Федералната република Германия очертава профила на онази Европа, към която се стремяхме през изминалите десетилетия. Мащабът на Договора от Аахен изпълва с конкретно съдържание перспективата за задълбочаване на сътрудничеството между страните от Европейския съюз, които искат да постигат повече, без да са задължени да се съобразяват с онези, които не желаят да се развиват. Къде е мястото на България в този процес?

Първата реакция дойде от Президента Радев, който приветства протоколно Договора, но каза, че той трябва да е открит за присъединяване и на други страни, и то преди всичко в сферата на военното сътрудничество. Правителството също изрази подкрепата си за Договора от Аахен. Но, като цяло, българският политически елит за пореден път отмина с безразличие примера за ново равнище на европейска интеграция, така както и когато бе лансирана Бялата книга за бъдещето на Европейския съюз. Въпросът за това дали и в каква степен България желае и би могла да се възползва от новата динамика на задълбочено френско-германско сътрудничество остава открит.

Няма съмнение, че българските компании имат интерес от участие в подобен вид европейски консорциум, свързан с военната индустрия и високите технологии. Френско-германски консорциум вече произведе и лансира нова бойна машина за пехотата, която би се вписала много добре в плановете за модернизация на Българската армия. Нашите научни институти и цялата ни образователна система би имала интерес от участие в развитието на френско-германското научно и образователно сътрудничество. Моделите и практиката на регионално и трансгранично сътрудничество на Франция и Германия биха имали неоценимо значение за ролята на страната ни по отношение на процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани. Но за да се случи всичко това е необходимо да се запитаме в каква степен България днес е готова за ново равнище на европейска интеграция.

Разбираме ли наистина, че реализацията на българския национален интерес преминава единствено и само през задълбочаване на европейската ни интеграция? Даваме ли си наистина сметка, че през последното десетилетие, под действието на разнопосочни фактори, но преди всичко заради неспособността ни да преодолеем собствените си проблеми, българското общество изглежда все по-разколебано и дълбоко вътрешно фрагментирано? Изглежда, че няма гражданска и политическа енергия за ново качество на европейска интеграция.

Това ще бъде основният залог на предстоящите европейски избори - доколко българските граждани ще успеят да разпознаят собствения ни национален интерес в партийните предложения за бъдещето на Европейския съюз. Рискът е за пореден път европейският дневен ред на България бъде подменен от провинциалния рефлекс за самоизолация и партийно надиграване. Дебатът за бъдещето на Европейския съюз е неотделим от бъдещето на България и колкото по-рано разберем това, толкова по-бързо ще успеем да превъзмогнем рефлексите на азиатска периферия, които старателно биват налагани у нас.