Из делниците на един луд (6-10 ноември)

Продължава от стр. 2

Петък, 10 ноември

Червеното острие Александър Симов остроумничи. Да се обявил 10 ноември за Ден на банана. Защото „бананът и до днес е основният политически фетиш на градския сноб, който, оказа се, в студените години на тоталитаризма не е страдал заради липсата на свобода, а се е гърчил от консуматорски ужас, че яде екзотичния плод само на Нова година...“

И докато лапал банана, тоя градски сноб проспал унищожението на селското стопанство от сините кинжали, проспал разбиването на индустрията, ръкопляскал на бандитската приватизация на Костов… Изобщо ял банана и си бъркал в носа.

А през това време бананите така поскъпнали, че „пенсионерите не можеха да си ги позволят дори и един път годишно…“

А посмали, Манго!

А после дойде Виденов на власт и им подаде банана. Изотзад им го подаде! После дойде тройната коалиция с модерния си премиер и също подава банана многократно на пенсиите. Изобщо не иронизирам. Усетиха пенсиите банана и при червените мобифони, както и при градския сноб.

Симич, за пропагандата се иска и малко акъл, бе, не може само с мерак! Бива ли с такива лишени от философски смисъл твърдения да се трови народната свят?! Защо свободата и бананът да са непременно в дизюнкция? Зер не може и свобода, и банан? Който иска свобода, който не иска – банан?

В СОС решили на мястото на мавзолея в центъра на София да се постави художествена инсталация „Бронзовата къща“, подарък от Австрия за българското председателство. Направена е от 70 тона бронз и е висока 14 м. Заместникът на австрийския посланик у нас обяснил, че за модел на проекта е послужила Хрельовата кула на Рилския манастир. От общината трябва да осигурят осветлението и охраната на инсталацията.

За осветлението не знам, но охраната е от изключителна важност. Толкова много метал на едно място… Не искам да съм етнически некоректен, но имаме едни съграждани, които живеят още в бронзовата ера. Бронзът, както навярно си спомняте от училище, е сплав от мед и калай. И двата метала са сред любимите на тези наши съграждани, чието име няма да споменаваме (името се пази в редакцията!) Медта специално е кралицата на металите в епосите на този етнос (Жица, жица, пълна паница…) Бронзът за художествено леене - CuSn9, съдържал 91% мед и 9% калай. 64 тона лесно усвоим бакър… Затова смятаме, че тази бронзова къща трябва да бъде осветена като Белия Дом и охранявана не по-зле от него.

И, като стана дума, та да предупредя, че във връзка с председателството трябва да се въведе стриктна забрана за движение на каруци в идеалния център. Да не се излагаме пак, както по време на визитата на Путин през 2008 г. Защото ще ни гостуват европейски премиери, комисари, със сигурност ще идва приятелят на Борисов Юнкер. А, бе, видяхте ли каква рисунка му подари нашият? То не е точно рисунка, а от онези драсканици, подобна на „Натюрморт с болтове и гайки“, които премиерът си рисува, когато се разглеждат въпроси, които той не разбира. Демек, доста често. Оня слагач Веждито е виновен! Той, каза по повод на гайките, че Борисов е „голям художник“. И Борисов, какъвто си е доверчив, явно му е повярвал…

Но да се върнем на каруците. Точно когато Путин и Първанов разговаряха на „Дондуков“, една каруца с екипаж от четирима цигани проби обсадата откъм ЦУМ, направи тур за овации по пл. „Независимост” и с достойнство се оттегли към базата си в „Красна поляна”. При всичките мерки за сигурност! Ами ако не беше каруца, ами тачанка?! По съветските филми съм гледал как една тачанка може да обърне цяла армия в бяг. Да запука по председателството...

Новопокръстеният гербер Спас Гърневски рекъл, че Борисов управлявал толкова добре, че след „Борисов 3“ щяло да има 4, 5 и 6 биля! През 2009 г. наследил една обрулена и застинала в безпътица държава и след два мандата я довела до всеобщ подем. Не, няма култ към вожда в средите на ГЕРБ. Догодина ще стане една година как няма… Култът е сред пребоядисаните – Антон Тодоров, Биков, Георги Марков, Гърневски… Ама то е нормално, прозелитите винаги са по-ревностни, защото трябва да се доказват в новата си вяра.

Между другото, ако навремето се беше приела идеята на Гърневски паметникът на Альоша да се преправи на бутилка „Кока-кола“, сега нямаше да имаме тия дипломатически усложнения. Искам да кажа, че човек не е нито само прост, нито само умен. Човекът е и умен, и прост едновременно.

Режисьорът Андрей Кончаловски рекъл, че секс скандал като този в Холивуд едва ли е възможен в Русия. "Според мен това е някак несериозно. Разбирате ли, мъжът си е мъж, а жената - жена... Мъжете трябва да се пускат на жените, а жените да се съпротивляват. Това е естественото поведение на двата пола.“

Докторът няма голям опит (жена му също чете Делниците…), но може категорично да заяви, че на този свят няма жена, която да не се почувства поласкана, че е пожелана. Дали ще бутне е отделен въпрос.

Имаше един действителен случай. Двама приятели. Единият всеки ден с ново гадже, другият не може да хване ръка. И тоя, каръкът, пита другия как го прави. Много просто, рекъл му успешният. Отивам при гаджето и направо питам: „Искаш ли да се чукаме?“. Добре, де, а не те ли бият. А, бият ме, ама и чукам…

Може би на някои този подход да им изглежда старомоден, но по-добър не е измислен. Просто трябва да попиташ. Как ще ти пуснат, ако не си поискаш? Не е срамно и жена да си поиска, като ѝ се иска… Обаче според холивудските лицемери да си поискаш е сексуален тормоз. Ще ме прощавате, но това ни вещае едно мастурбантско бъдеще, в краен случай секс с роботи. Но и това ще е временно. Убеден сме, че скоро ще се намерят идиоти, които да поведат битката за правата на роботите. 

Всичко в този свят е въпрос на мяра, учеха древните гърци. А американските братя преминаха мярата.

Такова комплексно невежество се среща рядко дори в журналистическите среди

Малария Велева се присмива на „дебилите“ от „24 часа“. Случаят напълно оправдава използването на този художествен похват. На 5 ноември написали честитка за рождения ден на царския син княз Кубрат. И над снимката се кипри текст: „Кубрат Пулев Сакскобургготски, лекар“. Мого яко! Very cool! Това е не за Полюцър, ами за два наведнъж. Такава глупост дори и спортен журналист не може да напише, те поне знаят, че Кубрат Пулев не е лекар.

Ами това беше за тая седмица. Една весела и оптимистична седмица. Ние по някаква случайност тия дни си припяваме песента на Антон Радичев (по текст на Живко Колев):

Вашта мама докога,
Някой ден но не сега
всичко ще ни е наред
но вече ще ни няма…

To be continued