Из делниците на един луд (20-24 юни)

Сряда, 22 юни

Премиерът Борисов вика: „ Където съм минал днес, хората викат: пари дай, асфалт дай, стадион дай…”

По този повод един Драков написал във ФБ: „Ами ще даваш! като научи балъците, че ти даваш ( виж ми окото!), а не те да си ги изкарват, сега ще трябва да даваш. А като спрат да дават пари от Европа, може и да те видим на някой стълб, изплезен...”

Лелий… На некой стълб изплезен… Пък друг един, Бранков, пуснал и снимка на съоръжението…

Моля ви се, не пишете такива страшни работи на моята стена. Щото не мога да се въздържа и ги чета, а после ги сънувам… И изпитвам един такъв идиопатичен страх. Идиопатичен, за който не знае, означава без причина…

Над 20 000 души протестирали в центъра на Скопие. Искат от правителството гаранции за запазване на статута на Специалната прокуратура, създадена за разследване на корупцията и престъпленията по върховете на властта. Хвърляли кондоми, пълни с боя. Всъщност, те не викат кондом, а куробранка. Или сърбите викаха така? Както и да е. Съсипали сума фасади и паметниците, които правителството инсталира с такава грижа към историята.

Може пък наистина да не са българи. Българите не правят така. Българите всъщност никак не правят. Седят и чакат да им падне от небето, от Банкя…

Един приятел, който емигрира преди 25 години, ми писа: „Ако имах един брат в България и един в затвора, щях да се опитам да измъкна първо тоя от България.”

„Труд” съобщава, че НС обявило обществена поръчка за тоалетна хартия, почистващи препарати и кофи на стойност 257 хил. лв. Делът на папира в общата сметка бил 100 хил. лв. с ДДС. Трудоваците направили справка, че за миналата година депутатите са изразходвали хартия за 52 хил. лева. И се чудят защо сега поръчват почти двойно повече.

Да, интересно защо се запасяват. Или се е задало некое голямо лапане или са минали на по-луксозна хартия. В „Елегантността на таралежа”, когато главната героиня влиза в тоалетната на господин Озу и вижда тоалетната хартия, „плътна, мека, приятна и с прелестен аромат, казва: „Онова, което тоалетната хартия прави със задника на хората, издълбава много по-дълбока пропаст между социалните слоеве, отколкото множество външни белези.”

Разбирате ли? Нужникът като социален кливидж!Дистанцират се от прошляците като нас, като се бършат с все по-луксозна хартия.

През далечната 2003 г., преди още да сме чел Мюриел Барбери, сме написал: „Депутатите били много деликатни, бе! Бършели се с мека гръцка тоалетна хартия. Сакън някой да не получи претриване или майсъл от грубия български папир. Брей, брей… В битието си на средностатистически задници повечето до вчера са били на мачкан вестник, сега, щото вече са VIP - на гръцка хартия. Ама нека, нека! Този живот е сравнително справедлив. Те не знаят сиромашките колко лесно се прехожда от твърдата на меката и колко е мъка обратно.”

Прелестно сме го казал, не ли? Направо е „уаби”. Това е дума на японски, може би дори понятие, което означава силно въздействаща форма на красивото, един вид изисканост, прикрита с недодялана простота. Мислех това уаби да го ползвам при случай за Борисов, но още не мога да открия при него недодяланата простота какво прикрива.

Между другото от г-жа Рьоне прихванах, и вече не казвам тоалетна, а нужник. Тоалетна, вика, е хладен въпрос, който намирисва на провинциален ресторант. Докато нужник е друго: „Това название нещо напомня детството и къщичката в дъното на градината.”

Да, наистина! Веднага си представихме къщичката, кирпичена, с дървена врата. Даже не врата, а тараба, която обаче има предимството, че през нея се вижда и можеш да контролираш околните пространства и ако се зададе друг нуждаещ се да се покашляш своевременно…

И красиво, и екологично, и икономично. Ама где колене вече да клечим…

Обаче вижте, не бива да мислите за нас като за Гоце. Докторът произхожда от много прогресивно семейство. Дядо навремето купил първото радио в селото. Татко направи първата къщна баня. А ние построихме първия дворен ватер клозет. Да. И инсталирахме в него и тоалетна чиния и седалка. И като идваха гости, например софиянци, не можеха да се начудят. И питаха дали на село не ходим по двама на клозет. Щото са прости и не знаят, че зимата, като хване минус 20, тоалетната чиния се консервира, за да не замръзне и се ползва само клекалото. Обаче не им го казвахме. Нека се чудят, като са прости. Както и да е. Искахме да кажем, че познаваме хора, които са клечали, познаваме и много дето цял живот са седели. Стигнахме до извода, че, ако човек е нахитрявал в слабо урбанизирана среда, след това дори и 40 години да живее в столицата, следите остават. Не ме гледайте, нямах пред вид мен си. Това е онтологично обобщение, направено от наблюдението на много случаи.