Из делниците на един луд (18-22 юли)

Понеделник, 18 юли

Прогнозата на правителството за развитието на икономиката до 2019 г. и свързаните с нея разчети за приходите и разходите страдат от сериозни недостатъци, констатира новосформираният фискален съвет в първото си публично становище. Анализите на МФ не оценявали в достатъчна степен външните рискове. Планираните приходи не били амбициозни, а разходите били нереалистично ниски. Кабинетът не залагал на структурни реформи за подобряване на публичните финанси, а разчитал на номиналния ръст на икономиката.

Оставам с впечатление, че членовете на фискалния съвет са очаквали друго и са малко разочаровани. Даже не малко. И защо са очаквали друго? Само едно бегло запознанство, например по снимка, с финансовия министър е достатъчно да убие и най-непретенциозните очаквания. Дори и да не намесваме началника му. Спомняме си го още от предизборните дебати през 2009 г. Изявата му тогава много ни впечатли и си казахме: „Ако тоя стане министър, ще ни яде гъзът баница!” (Когато разговарям с мен си, си позволявам малко повече свобода в изказа.) Никога не изказвайте на глас страховете си, защото съдбата подслушва и веднага ще ви ги сервира.

Спомням си навремето като ни събраха всички първокурсници в Университета преди първата бригада. В 65 аудитория беше. На реда пред мен се курдисаха три кикимори, гримирани, с маникюри, шапки. Даже капели, не шапки. Едната от тях се кълчеше малко повече от другите… И тогава си рекох: „Да пази Господ, да ми се падне некоя такава. Щото те се падат, не се заблуждавайте, че ги избираме. И познайте какво стана по-нататък. Точно така. Но не се оказа чак толкова страшно…

„Труд”: Илияна Йотова: „Ако е забранено на посланик Нейнски да говори, Даниел Митов да даде оставка.”

Къде живее тая госпожа, бе?! Че те на преподавателите в СУ забраниха да говорят, дето, каквото и да кажат, никаква вреда не могат да нанесат, та ще разрешат на посланик да споделя обърканите си мисли за страна в ситуация на военен преврат! В четвъртък премиерът ще каже: „Ние сме в един петоъгълник в момента, по-сложен от Бермудския.” И в тоя сложен петоъгълник, ексик олсун и Надето да се намеси. Ако зависеше от нас лично, на нея щеше да ѝ е забранено изобщо да говори. Да ходи по коктейли, да се усмихва и да показва красивата си главица, или каквото там е останало. Но устата затворена!
За опита за преврат в Турция нищо не мога да кажа, освен, че рядко се среща толкова удобен опит за преврат. Направо като отговор на молитва. За късмет управляващите разполагали и с пълен списък на поддръжниците на метежа и начаса ги изловиха, уволниха и т.н…

Не са прави тези, които казват, че Ердоган лично си го е спретнал превратчето. Не, той само го контролираше. Турското разузнаване не е като българското, за да се заблуждаваме, че може да проспи такова нещо. Самият Ердоган определи преврата като „дар от бога”. Но последвалите действия показаха, че и той си е пуснал фиша, не е чакал само на Аллаха.

Превратът ме накара да се замисля сериозно за това, което навремето наричахме „ролята на народните маси в историята”. Ами не е еднозначна тая роля, никак не е еднозначна. Като демократ повече не мога да кажа.

Всъщност, понякога си мисля, че не съм чак такъв демократ, за какъвто се мисля. Чета например какво казала Беновска и ми хрумва, че заради свободата на словото някои журналисти трябва да бъдат забранени. А това не може да е демократично, не ли?

Ето думите на Беновска, пък вие решете. Цитатът е малко по-дълъг, но не исках да нарушавам самобитната му гастрономическа образност: „За 2 дни в света се случиха 2 изключително знакови събития - опит за военен преврат в Турция и жестока касапница в Ница. Болезнен е вече въпросът: Какво трябва да предприеме България? България е най-стабилната държава на Балканите. Е, кой тогава да поеме кормилото в региона?! Така че : Г-н Борисов, напуснете вмирисаната на пържено кухня на българската политика. Вдигнете очи и вижте какво става отвъд есенните ни стремежи, дали, да забъркаме в туршия мляна лютеница от чушки и домати, или да превърнем президентските избори в постен гювеч. Влезте в голямата игра. Изискайте от ЕС, САЩ и Русия отговорна геополитическа позиция, финансов ресурс и права. Предложете решение за намаляване на напрежението на Балканите. И мъжки застанете начело на процесите…”

За съжаление авторката е пропуснала да обясни как се влиза в голямата игра с дребни тарикатлъци?! За голямата игра се иска акъл и дупе…

Всъщност, нека си пише. Пази ме, Господи, от приятелите… Но предлагам поне между нас си да не я наричаме журналистка. Такива като Беновска ме вкарват в необратима криза на професионалния идентитет.

Вторник, 19 юли

Радан вика по телевизора: „По въпроса за НАТО ние имаме двама министри, които наистина защитават българския национален интерес. И един премиер, който подрива усилията им... Нашата сигурност е в НАТО…”

И премиерът веднага се сетил кои са министрите – външният и военният. И ги строи и ги постави пред невъзможен избор: „Аз, рекъл, евроатлантик ли съм, или лукова глава?” И аз да бях на тяхно място, и аз нямаше да се реша да му кажа истината. И те били принудени да се отрекат от Радан.

„Вътрешният министър Бъчварова обмени опит как се пази американско-мексиканската граница в граничен сектор Ел Пасо,Тексас. МВР шефът вече се срещна и с директора на ФБР Джеймс Коуми, предстои да се види и с шефа на ДЕА Чък Розенбърг.”

Понеже това го пише в „Сега”, та допускам, че повечето работи са верни. Но с обмяната на опит ми се струва малко пресилено. Да кажеш, че Бъчварова обменя опит, е равносилно на това да кажеш, че Цветанов обменя мисли. Не ли? Към момента сделката изглежда малко фючърсна с падеж евентуално в края на мандата. Подозирам, че приемащата страна е била снизходителна. Те многократно са приемали Цветанов и след него Бъчварова ще им се стори направо… Поне ще им се стори нормална.

Ердоган подпука интелигенцията. Хиляди учители и ректори са уволнени, на учените е забранено да напускат страната. Преди това бяха съдии и прокурори, журналисти… Не знам докъде смята да стигне в атаката си към интелигенцията. Знам докъде се е стигало. Например червените кхмери са разстрелвали всеки, който говори чужд език, чете книги, или носи очила. Ликвидирали де що има грамотен камбоджанец, 1.5-2 млн. от общо 7,5 млн. души население. През 1966 година, в разгара на Великата пролетарска културна революция, Салот Сар, известен като Пол Пот, посещава Пекин. Много му харесват идеите на Мао за централната роля на селяните в управлението и решава да създаде и в Камбоджа нация от селяни.

Та казвам, че Ердоган е тръгнал по този насилствен път. Но той рядко е успешен. Времената са други. Днес селяните могат да дойдат на власт по напълно демократичен начин. Мога дори примери да дам, но не искам.

Слави Трифонов се похвали, че TNS opinion, ръководена от Марчела Абрашева, човек на Сънчо Стойчев и Андрей Лайчев, дала на една бъдеща шоуменска партия 41%, а на ГЕРБ само 25%.

За да се коментира едно социологическо изследване, трябва да се познава методиката. Не я познаваме, щото е нещо ново. Но така като гледаме, Кънчовците са открили социологическото Perpetuum mobile. Изследват доколко е вероятно да гласувате за вероятна партия. Некои несоциолози веднага се хванаха за сухите числа. Общият сбор от резултатите на всички партии правел 116%. Ами именно, де, това е иновацията. Да има за всички по много. Ограничиш ли се до стотях процента, трябва да вземеш от един, за да дадеш на друг. Обаче като му вземеш, той пищи. А като го няма това ограничение, можеш да дадеш всекиму според заслуженото.

Социологията се развива и не сме ние този, дето ще туря прът в колелото на прогреса. Ако бяхме злопаметен като слон, щяхме да напомним как Лайчев си скубеше косата и си късаше ризата в ефир по повод шарлатаниите на Мира Янова. Но ние не сме.
Като споменах слона… Знаете ли откъде идва легендата за неговата отмъстителност? Във Византия некой си Север имал слон. Обаче един сарафин натопил Север и свидетелствал в съда срещу него. Север бил вкаран в затвора, където умрял. Минали години, 20 години. На едно шествие слонът познал сарафина сред уличната тълпа, грабнал го с хобота си и го стъпкал. Разследванията установили, че този сараф бил крадец и лъжесвидетел. И затова в чест на слона, който раздал правосъдие, срещу главния вход на хиподрума била сложена статуя, на която той бил изобразен, заедно със стопанина си, седнал на врата му. Надписът гласял: „Отмъщението няма да се размине.”

„Много хора, пострадали несправедливо по вина на отделни лица или на обществото, намират утеха в този девиз на слона”, пише Робърт Грейвс във „Велизарий”.

Е, отмъщение е крайна дума, може да се замени с възмездие, а най-добре с правосъдие. Но, докато чакаме правосъдието, можем да турим една статуя, където да ходим да си пореваваме, като ни докривее.