Хейт спийч и мистификациите

Пичове, релакс. Злият дух е пуснат от бутилката. Лошо. Живеехме си в belle epoque, в безгрижието и безвремието, в безметежността. Но идват времена на метежи. Преди четирийсет години да речем никой във Франция не си е представял, че ще се рисуват карикатури на Мохамед. В предишния коментар си направих експеримент да видя колко ще скочат срещу мен заради споменаването на юдаизма, не бяха малко, но по-важното е, че някои успяха да прозрат, че това е малък експеримент със свободата на словото. Научен опит един вид. Споменавам юдаизма с някаква отрицателна интенция, леко загатване без обяснение и гледам сеир. Дори ме нарекоха юдофоб – да уточня, че няма нещо, което да мразя. Омразата е силно чувство за изключителни ситуации. Не си го позволявам, спокоен индивид съм, леко холеричен на моменти, но преобладаващо сангвиничен.

Аз също обаче признавам правото на тия, които незаслужено ме плюят, да го правят на воля. Това е техният избор. Разбирате ли накъде бия? Първо ще се плюем, после ще се псуваме, накрая ще се хванем за гушите. Дотук ли води свободата на словото? Това ли е свобода на словото? Да мога да кажа абсолютно всичко? Да мога да хуля каквото и както си искам? Ми ние отдавна си фулим на майка в северозападен стил, сърбите пък как фулят не е за разказване, те не жалят нито гробовете на близките, нито мъртвите. Това ли е свободата? Тази свобода ли да защитим – да си се плюем на воля? Докъде води тази свобода? Защо преди години на никого не му е хрумвало да стига до там, а днес всички са се втренчили в тая така наречена „свобода“? Преди векове изобщо не е имало такава „свобода“, казваш, че земята е кръгла и отиваш на грила. Ние, разбира се, сме далече от тая идиотия, но сме вече близко до идиотията на отсрещната страна, на другия край на махалото. А всички тия крайности са вредни – и средновековните грилове, и днешните ебдота. Софросюне – благоразумност, умереност във всичко – Сократ. Сократ е пич, не като днешните оперирани хейтъри. Изрязали са им цял дял от нервната система и днес те не разполагат с чувство за хумор. Ааа, извинявайте, забравих, че на тъпотиите на ебдо можете да се хилите, те са си като за вас, по мярка са ви, първосигнални.

Айре да почваме терапията, тъпчовци. Некакъв пич ми обяснява за Розенкранц и Гилдернстерн, че не били евреи. Е па много ясно, че не са. Освен това, да допълня, накрая в трагедията нищо не остава за тях, както изфалшифицирах в есето, а за Фортинбрас, който е съвсем друга бира. Толкова години, текстът е в интернет от доста време, никой не ми направи забележка, че двамата обикновени пратеници на краля-мутра са убити в Англия и не могат да бъдат евреи – евреите не ги убиват. Шегувам се. Отново. Борхес ми е любим, мистификациите са ми слабост. Питайте екипа психиатри, които ме издирваха във връзка с текст, приписан от мен на Фьодор Михайлович. Немам нищо против евреите, честно. Закачката с -кранц и -щерн що ви извади очите, не разбрах? Нещо свобода, ала, бала?

Полувуйчо ми е полуевреин. Майка му беше ужким еврейка и двамцата се преселиха в Израел, изоставяйки на стари години бедния ми дядо, немеца, който вече също не е на този свят, Господ да ги прости мъртвите. Майката на вуйчо ми му четеше вечер от талмуда, образоваше го, преди да хванат пътя нанататък. Аз от другата стая слушах и недоумявах. Първо мислех, че са приказки за лека нощ и се присмивах – мамино детенце. После на закуска също недоумявах, когато еврейката ме питаше дали в нашето семейство мразим евреите. Как може да питаш това дете на единайсет години? Явно си е мислела, че ние със сестра ми по детски нещо ще се изпуснем, но ние по детски мигахме неразбиращо. У дома никога не се е говорело на подобна тема. Все пак живеем в България.

Години след това попрочетох малко литературка, пообразовах се, полуобразовах се, което е най-страшното. Пак се шегувам. Прехвърлих отгоре-отгоре талмуд, малмуд, каквото се сетите, за да мога днес да си въобразявам, че се подбъзиквам с когото си искам, дори с евреите, нема само ебдотата да се подбъзикват със Света Троица. Та пуснах ви две въдици, заградени в скоби, от които целият останал текст не зависи по никакъв начин и чудно как захапахте, просто е велико колко яко клъвнахте. Ако ме видите как се хиля, докато ви чета, ще разберете какво удоволствие сте ми доставили. Аз на вас, вие на мен. Психотерапията ни е взаимна, пичове. Повече няма да ви викам тъпчовци. Вие всъщност сте готини, но се ровичкате из тоя интернет като кокошки на бунище и сте забравили да възприемате бекграунда, да долавяте подтекста, щото аз без подтекст не пиша, може друго да си нямам, но подтекст, другари, винаги е в наличност при мен, честна дума.

Някакви други чичковци и лелки може би по на трийсетина години пък се молят дано не съм даскал действително. Няма по-действителен от този факт, скъпи, и да ви кажа, с учениците сме в нормални отношения, без лиготии, четат текстовете ми понякога, вдъхновяват ме често, както сами забелязвате, хилим се заедно. Изобщо, ако взимах и една хилядарка български левове чисто на месец, хич нямаше да се замислям да доработвам друго, щото и аз съм човек, две-три гърла храня у дома, жената и тя понякога иска нещо да й купя, аз да не съм някой тупан, че да си оставя семейството незадоволено? И ми се налага, срам не срам, през летото да бъда екскурзовод, туроператор и преводач, за да поддържам един приличен стандарт. Заеми към банките немам. Иване, невидимият свят на ангелите и демоните не може да бъде описан от човек. Има такъв, знам го, но не мога да го опиша, приятелю. Не съм дораснал дотам, светите отци са писали за него.

Но да се върна на еврейската темичка, че много ви гъделичка тя, забелезвам. А от гъдел има нужда всяко живо същество. Ние сме в добри отношения с вуйчо ми, доколкото изобщо имаме такива, не се виждаме, не се чуваме, той е свестен тип, мъжко момче, живее некъде там в Израел и не съм наясно с ежедневните му мисли. Разглеждаме си снимките из фейстаковата. Професионален войник е, има си жена и дете, наоколо му е пустиня, като видят дърво, се фотографират до него, обича също като мен да си готви навън в котлето на огън и да спи по палатки, където завърне. Кара един от ония стари фолксвагени транспортер, оранжев. Не знам в какво вярва. Като малки заедно се сражавахме срещу драконите в двора на дядовата ми къща, биехме буренаците със сабите си, всякакви пакости измисляхме. После той замина с майка си. И така. Днес всеки си има своите дракони.

Другите евреи, които лично познавам, са Уди Алън и Стивън Спилбърг. Те мен не ме знаят. Първият е по-интелигентен, вторият си пада малко комерсиал. Знаете ли откъде идва глагола „ожидать“ - „очаквам“? От жид – понеже жидовете още чакат. Не са си дочакали месията. Ние нашия сме Го дочакали. А техният не знам кой е и не знам какво още чакат. Прочетете „Хазарски речник“ на сръбския велик писател Милорад Павич. По въпроса за вярата дотук. Щото ще навлезем в интимни сфери.

Извинявам се за следващите редове.

И ся тук долу уньез пак ши изривът – Финьерски, мноу си тъп уа. Критьен. Ши почнат да мъ праят на мат и маскара, щот нали тирапията да си прувидът. И аз ко ся, тъп съм си, нъл тъй, дажи ут малък си гу знам, вдлъбнът съм и ни моу съ упрая, туй ду гроб тъпутията. Убачи ина тайна шъ ви рикъ. Колку дъ съм тъп, а? Ни мой иптьен да съм бизнадьеждин. Пу ино времи зьеу дъ съ съмняам. Абье, няа спор за туй, чи съм глупав чуйек. Дуказануй. Ама ей тъй на, па напук, щодань пувярвам у сьебье си? Нъл тъй викат ся, бъди сьебье си. И да ви рика, откак таквозинка, си пувярвах, друг чуйек станау, ей. С лайняна пръчка нусъ ми ни мой докачи. Прумьениф са и дубря си живея. Колку ми тряа? Убачи ся ньекой кат ми кай тъп си, Финьерски, мьени убуу ми стаа, припомня ми идин вид утдье съм ръгнау, връщъ мъ у врьемиту. Затуй ши чьерпъ биръ сьеки кой ми гу напиши туканка долу – тъп си, Финьерски, тъп си, душата. Ина бира, брат ми, за таквази приказка.

А за десерт ще ви пусна копие от преписката ми с екип психиатри:

Здравейте г-н Фенерски,
Бих искал да Ви питам относно казаното от Достоевски във Вашия разказ „НЕ СЪМ АЛКОХОЛИК“. Никъде не намерих източник /дори на руски език/ за такова изказване от Достоевски! Дали това, което сте писал, е цитат или е част от художествения Ви похват? Нашият колектив се състои от лекари-психиатри, които се занимават със зависимости! Стана ни любопитно и дори се породи спор, понеже този текст циркулира в интернет /на български/ като наистина казано от Достоевски, ако е така, бихте ли посочили някакви източници!
Благодаря!
С уважение: д-р Мариан Силяновски /лекар-психиатър/

Здравейте.
Този похват се нарича литературна фалшификация или мистификация. Разбира се, не съм го прочел у Достоевски, а съм прочел може би всичко негово. Идеята е да се припише на друг някаква такава мисъл, за да зазвучи по-автентично.
Жена ми твърди, че след като почват да ме търсят и психиатрите (цял екип), работата с мен не отива на добре.
Ето сега например искам да си построя колиба на село, а тя само ми се присмива.
С уважение,
подпис