Гузният поглед на телевизиите

Милена Дойчева

Предполагам, че на всеки се е случвало докато се вози в трамвай или рейс, изведнъж да усети, че около него започва да мирише лошо. И въпреки, че общественият транспорт почти винаги е пълен, човек лесно може да идентифицира кой играе ролята на отпушен бидон с кисело зеле през май. Обикновено хората започват възмутено да подсмърчат, да се поврътват, да отварят прозорци, да се споглеждат агресивно един друг. Освен един. Той винаги гледа втренчено и малко гузно през прозореца нещо много интересно, което другите не забелязват. Винаги е вглъбен и контрастира на обстановката.

Този съсредоточен, малко гузен и контрастиращ на обстановката поглед видях в късните новини на националните телевизии. След като се разбра в интернет, че Роджър Уотърс изписа с големи червени букви на СТЕНАТА в София ОСТАВКА, казвам си: „Това ще го покажат по късните новини. Няма как да не го покажат. Нали цяла седмица ни облъчват как се строи някакъв огромен декор на стадион „Васил Левски”, как щял Роджър Уотърс да кацне, как кацнал в София, как щял да има послание към българите, как ходил на гроба на майор Томпсън, а Янаки Стоилов го придружавал и т.н. Чак някаква младежка комунистическа организация „Че Гевара”, трогната от усилията му за свобода, равенство и братство, му издала членска книжка”.

Късните новини на националните телевизии една след друга започваха с втренчения поглед на водещите си, което всеки път ме стряскаше и се питах: „Абе, да не е почнала войната в Сирия, че по всички телевизии гледат така?”. Слава Богу, не беше. Една след друга повтаряха новините от първите емисии в 7 и 8 часа за задръствания на гастарбайтери, протести, контрапротести и „Любовта е лудост”. Чак мъжа ми, който дремеше на дивана, в просъница ме попита: „Абе, някой от Пинк Флойд да се е навъртал тая вечер в България?”. „Ти май не спиш, а само се преструваш?”- му казвам. „Май не аз се преструвам, че спя. Ама айде…”- отвърна ми той и отново потъна в блажена дрямка.

Новината за концерта неизменно се появяваше по всички телевизии като последна преди прогнозата за времето, в зоната на така наречените „любопитки”. Невижданото шоу, за което говореха по същите тези телевизии само до преди няколко часа, беше натикано там, където обикновено се слагат новини като: „Слонче с гигантски уши се роди в зоопарк в Австралия”. А и беше разказано със същата кратка досада. Две от националните телевизии в 20-30-секундните си репортажи въобще не споменаха и не показаха надписа ОСТАВКА, все едно ти казваха: „Това, дето ти го разправяхме по-рано за посланието на музиканта, го забрави. Какъв пък е тоя Роджър Уотърс и какво пък толкова е станало на този концерт?”. По друга казаха, че е имало някакъв надпис ОСТАВКА, но го споменаха с такава погнуса, че се сетих за стария социалистически виц за човек, който трябвало да попълни анкетна карта за влизане в партията. Там имало въпрос: „Пиете ли?”. Не можел да каже, че не пие, защото имало кой да донесе за обратното. Не можел да каже и че пие, защото такива не ги приемат. Затова написал: „Пия с отвращение”. Така и по тази телевизия. Явно бяха разбрали, че няма как да се скрие, защото на стадиона има десетки хиляди, а има и Фейсбук, където новините се разпространяват мълниеносно. От друга страна, не може и да се говорят такива неща, защото ще си подритнеш трудовата книжка. И затова репортажът беше направен така, че да може утре като те извикат на червеното килимче и те питат: „Ти защо пусна това за ОСТАВКАТА в емисията?”, да можеш спокойно да отговориш: „Пуснах го с отвращение, а и не сме уточнявали за чия оставка става въпрос. Може Роджър Уотърс да си подава оставката и да се пенсионира…”.

В друга телевизия пък обясниха по време на коя песен и на кой точно стих от нея се е появил надписът ОСТАВКА, (което напразно ме обнадежди), но твърдо заявиха, че не всички, които са били на концерта, са били доволни от това. Тоест, освен малкото платени провокатори, стадионът беше пълен със социалисти, които твърдо отхвърлиха изненадващата провокация. Репортажът завърши с такъв тон, че за мен беше неочаквано как не съобщиха, че Роджър Уотърс се е оказал враг с партиен билет. И то не какъв да е партиен билет, а на младежката организация „Че Гевара”. Ето защо другарят Янаки Стоилов ще си остане вечният кандидат за председател на БСП. Защото е лековерен и се оставя да бъде подвеждан от интернационални врагове с партиен билет. Нещо, което другарят Станишев като председател на ПЕС никога не би допуснал. Сега си мисля, че задължително трябва да се разследва откъде накъде този човек пуска подобни надписи пред десетки хиляди меломани. Очаквам в новините тия дни да бъде показана пресконференция на Мая Манолова и Антон Кутев, където да бъдат извадени неопровержими доказателства, че Роджър Уотърс е бил подкупен от Джордж Сорос и подучен от него да пусне надписа ОСТАВКА, за да дестабилизира и без това напрегнатата ситуация в България. Разбира се, тази пресконференция очаквам да бъде излъчена в новините на националните телевизии далеч преди прогнозата за времето и спорта, защо не и да е водеща. Все пак у нас Антон Кутев и Мая Манолова са доста по-известни от някакъв си Пинк Флойд. (Може би не е далеч моментът, когато отново ще ни забраняват да слушаме две групи – „Хеви” и „Метъл”. Отсега декларирам, че аз къси поли не нося!).

Ако трябва да бъда честна, след надписа ОСТАВКА на шоуто в София се почувствах добре. Но защо трябва да идва световноизвестен изпълнител и да казва нещо, което изобщо не му е работа, а медиите да се чудят как да го замажат? Без да искат, телевизиите се вписаха в проекта на шоуто. И заприличаха на още няколко тухли в СТЕНАТА на равнодушието, чиято ОСТАВКА искат хората, които протестират от 2 месеца и половина. И ако тази присъда за телевизиите ви се вижда прекалено строга или прекалено драматична, нека кажем така: „Докато Роджър Уотърс разрушаваше СТЕНАТА, медиите втренчено и малко гузно гледаха в някаква друга посока”…