Г-н Президент, замълчете!

Вече неуважаеми г-н Президент,

Обръщам се към Вас с предложение да замълчите по въпросите, възникнали около войната на Русия срещу Украйна.

Позволявам си да направя тази препоръка, воден от убеждението, че със своите публични изявления Вие нанасяте тежки вреди на страната си, явявате се пречка за заемане на адекватна позиция от нашата държава и всявате разцепление в обществото по тази особено актуална тема.

В поредица от свои изявление Вие изразявате лицемерна подкрепа за мира и демагогски призовавате той да бъде защитен, като бъде запазен мним неутралитет в конфликта, който бушува почти до границите на България.

Абстрактният Ви пацифизъм биха били приемливи в условията на мир, ала той е неуместен, когато оръдията загърмят. Днес, когато войната на империята на злото срещу независима Украйна и в нейно лице против свободния свят, е зловещ факт, конкретният хуманизъм изисква да се даде мощен отпор на завоевателя, за да се предотврати по-нататъшното изтребване на мирното население. Фронтовата линия вече е очертана и всеки зрял човек следва да определи от коя от нейните страни ще застане – дали ще подкрепи агресора (явно или прикрито) или ще помага с всички свои сили на жертвата да се защити и в крайна сметка да победи.

Без съмнение изборът на достойния човек е на страната на украинския народ, борещ се на живот и смърт за собственото си и на родината оцеляване.

За съжаление Вие избрахте погрешната страна. Не сте в състояние да прикриете този си избор с нелепите си и смехотворни предложения да се подпомогне цивилното население на Украйна, при това главно с български етнически произход, със средства за индивидуална защита, когато то е систематично унищожавано с ракети, бомбардировки и тежко въоръжение.

В ситуация, при която мъжете и жените на братска Украйна се борят не само за независимостта и суверенитета на своята родина във Велика отечествена война, а и за възпиране нашествието на кремълския диктатор към Европа, Вие предпочитате тихомълком да го подпомогнете в реализацията на зловещите му планове, чрез реториката на мним антимилитаризъм. Това е позорна позиция за всеки български гражданин. Още по-срамна е тя, когато се заема от бивш висш офицер, служил на държава, член на евро-атлантическата общност. Не Ви прави чест и спекулирането с притесненията на българските граждани от временните неудобства, които изпитват в резултат от военните действия. Тези неудобства са несъпоставими със страданията на населението в Украйна: кръвта на хората не е по-евтина от природния газ.

За да не предизвиквате повече отвращение у демократично настроеното българско гражданство, за да не ни унизявате пред героично защитаващите се украинци и за да не пораждате презрение у нашите съюзници, е нужно да се оттеглите от публичния дебат по темата за войната. Нека българските политици с живо морално чувство към страдащите от нашествието, съхранен здрав разум и лоялност към нашите партньори от ЕС и НАТО да вземат решения, съобразени със стратегическия национален интерес, изискващ нашата страна ясно да застане в редовете на държавите от цивилизования свободния свят в борбата им срещу тиранията и агресията, за отстояване общочовешките ценностите на свободата, справедливостта и солидарността.

Добрин Тодоров, преподавател по философия