Франи и Зуи, спермата по една рокля, Карибски пирати, Хари Потър - кое е общото кратно? Лов на вещици

Много ми е трудно да напиша това, но част от днешните обвинения в насилие и сексуален тормоз, разиграли се преди години, не са истина. Част от тези закъсняли спомени се вършат с цел изнудване, провокация или реклама. Случаят с Джони Деп и бившата му жена е такъв, според съда. Това не отменя факта, че в България всяка четвърта жена е била жертва на насилие и това са само призналите си.

И все пак. Клеймото, с което подобно обвинение дамгосва потенциалния/те обвиняем/и е завинаги. Има ли право човек да остави и капка съмнение в истинността на думите си? Да говори с недомлъвки? Да намеква? А смее ли да каже истината? Особено у нас?

Медиите не се интересуват вече от самата култура, а само от скандалите в нея. Именно поради това хората, оставили живота си на сцената - а у нас често съвсем безкористно, за без пари - стават жестоки жертви на желанието да бъдат забелязани на всяка цена, да са в светлината на прожектора, да провокират. Тъжно е, ако шокиращи признания от този род се събудят на другата сутрин като част от рекламна кампания, дори и с благородна цел... Още по-жестоко е, ако се окаже, че са истина. Тогава закъснялата им поява би била диагноза - че тук, у нас нещо дълбоко е сбъркано и че наистина няма кой да те защити, ако те нападнат. (Нещо, което ние си знаем и затова се пазим по-внимателно.)

Не отсега е модерно публични фигури да вадят спомените си за миналото и да ги монетизират подобаващо. Преди 20-тина години едно попораснало, било в младостта си необикновено, красиво и талантливо, момиче, появило се на корицата на престижното списание "The New York Times Magazine" едва на 18, неуспяло впоследствие като писателка, което е имало шанса да живее в платонична връзка със Селинджър, той да я забележи и да я хареса, че и да я покани в собствената си къща… беше решило, на попрището жизнено в средата, да изкара едни милиони, като публикува писмата им, личната им кореспонденция! Добре че се намери меценат, който ги изкупи от нея за 100 000 долара.

Всичко това се случваше, докато Селинджър, вече на осемдесет и кусур години, все още жив и отказал се от публичността веднага след гигантския успех и забраната на романа му "Спасителят в ръжта" в повече от половината американски щати, живееше в пълно усамотение в къщата си в Масачусетс. Не веднъж с моята съквартирантка Дарла тогава си мислехме да отидем с плакат: "Аз съм Франи!" пред плета му и да го молим да се срещне с нас, за да си говорим, да го разпитваме и да му вземем интервю... Той не искаше да вижда вече никого!

Когато въпросната женица, чието име никой никога няма да си спомня, написа своите „мемоари“ за живота си със Селинджър и се оплакваше в тях, че, живеейки в дома му, той може и да я е харесвал… тя стана милионерка. На гърба на един гений. И аз водех диспут в университета – на седмичните ни дискусии - има ли право една жена да съсипе репутацията на един гений по този отвратителен начин, та нали сама е отишла там, сама е пожелала да спре да учи и да заживее с него, това е бил нейният съзнателен, самостоятелен избор?! Американците от класа ми още тогава ме гледаха странно.

След това заработих за гиганта CBS. Докато аз готвех интервютата с Дъстин Хофман, Глен Клоуз, Хю Грант и Мартин Скорсезе, а после си пишех с беглец от ФБР и със сериен убиец, за да ги склоня да дадат ексклузивни интервюта… една друга жена събори най-успешния президент на САЩ в най-новата им история, прилагайки за доказателство… запазената грижливо от нея сперма по роклята ѝ. Няма такава гадост! Моника Люински ще остане в историята единствено с този образ. С тази рокля. И с това изнудване. Та нали ние знаем, че и жените могат да съблазняват?

Или – според случая? Ту могат, ту не. Далеч съм, много далеч от мисълта да защитавам насилниците. Но самата аз като жена мога да свидетелствам, че има места и ситуации, на които не отиваш и които не предизвикваш, ако не искаш да ти се случи нещо лошо. В този смисъл жените могат и нарочно да предизвикат мъжете, за да ги съдят после. Само казвам. И тогава самите жени се превръщат в сексуални насилници. Нали? Или бъркам.

Днес тези случаи зачестиха до степен да станат правило. Слава Богу обаче, че отвъд океана има и жени, чиято критическа способност не е напълно заглушена от модния тренд на cancel културата. Ето такава е, явно, Хелена Бонам Картър, която се е застъпила за Джони Деп и авторката на "Хари Потър" Дж. К. Роулинг.

Актрисата е в бранша повече от 40 години, 20 от които е на върха на славата с роли във филми като "Речта на краля", "Чарли и шоколадовата фабрика", "Клетниците" и др. Сега Бонам Картър, която познаваме и като Белатрикс Лестрандж от поредицата за Хари Потър, се изказва в защита на двама свои близки приятели - Джоан Роулинг и Джони Деп.

"Това е ужасно, върху нея [Роулинг] се изсипаха куп глупости!", възмущава се актрисата.

В разговор за The Times тя обяснява, че осъждането на хора заради техните възгледи е достигнало до екстремни нива. Колкото до Роулинг, която стана обект на критики заради възгледите си за транссексуалните, според Бонам Картър писателката има право на мнение, особено след като самата тя е била обект на тормоз. По мнение на звездата от "Суини Тод" не е необходимо всички непрекъснато да са на едно и също мнение, защото това би било "скучно". Категорична е, че Джоан Роулинг не говори на база агресия към транссексуалните, а защото има собствен опит зад гърба си, който я подтиква да се изкаже така.

Отчасти Бонам Картър обвинява Twitter, защото според нея в социалната мрежа вече никой не може да говори за идеи и мненията са поляризирани като на война. Актрисата нарича отношението към Роулинг "Синдрома на високото цвете" - когато някой се изкачи твърде нагоре, останалите се опитват да го смачкат.

"Ако Роулинг не беше постигнала този феноменален успех, реакцията нямаше да е толкова силна. Затова мисля, че има много завист в хората, задвижващи тази отмяна", казва Бонам Картър.

Колкото до Джони Деп, актрисата смята, че обвиненията срещу него са "нелогични". Двамата работят заедно по "Суини Тод", но освен това Деп е кръстник на двете деца на Хелена. "В Джони и в маниерите му има нещо много старомодно", разказва Бонам Картър. Тя е убедена, че бившата съпруга на Деп - Амбър Хърд - се е възползвала от #MeToo вълната. Доказателство е фактът, че актьорът вече е напълно оправдан.

"Някои хора се захващат за някаква кауза, само защото е актуална, и се опитват да се превърнат в лицето на въпросната кауза", заявява още Бонам Картър, като явно визира Хърд.

Актрисата посочва, че заради културата на отмяната и #MeToo вече ѝ се разтреперват коленете. "Трябваше да можем да разчитаме на здравия разум на публиката. Не можем да наложим върху миналото настоящите ни ценности. Ако сте учител, само трябва да посочите, че това е било време, когато...", обяснява Бонам Картър.

И подчертава, че самата тя няма никакво време за cancel културата. Предполага, че ако се вглеждаме толкова внимателно в личния живот на хората, милиони биха били "дисквалифицирани".

"Не можем просто да забраняваме хора! Мразя тази култура на отмяната! Превърна се в истерия, подобна на лов на вещици!"

За нея най-шокиращото в явлението "култура на отмяната" е липсата на разбиране и човечност. Бонам Картър мисли, че ако преди е имало подобно отношение, редица гении са щели да бъдат "отменени" заради сексуалните си практики. Самата актриса е попадала няколко пъти в ситуация да бъде жестоко критикувана, като най-известният е от 2009 г. заради филма "Инид", посветен на писателката Инид Блайтън. Произведенията на авторката са определяни от съвременниците ни като твърде консервативни, изпълнени с ксенофобия и расизъм. Налага се издателите да смекчат съдържанието в книгите на Блайтън, а междувременно Бонам Картър търпи обвинения, че въобще се е съгласила да изиграе подобна роля.

"Идеята на литературата е да избягаме в различна реалност, а не да избягаме в реалност, която можем да контролираме", казва на свой ред актрисата.

През годините тя е наричана лоша майка, лоша актриса, а и лош човек заради извънбрачната си връзка с Кенет Брана. С времето Бонам Картър свиква да не обръща голямо внимание на приказките в медиите и да поставя самооценката си над оценката от непознати. Сега вече тя - и като актриса, и като човек - разчита най-вече на това, което сама нарича "моята вътрешна критика". Не крие, че преди е била много уязвима и се е разстройвала лесно, но в момента с лекота преглъща негативните отзиви.

"Като известен човек хората ме гледат като обект. Е, така да е...", заявява Бонам Картър.

...

"По-горе билото, майстори", би добавил Селинджър...