Езикови бариери

Понякога това, което ни пречи, не е толкова сложно. Но се получават сложни последствия, от които вадим погрешни изводи. Зъб за зъб – това е темата на 90 процента от всички литературни и кино творби. Най-старата приказка на света. Първо дяволът си отмъщава на Адам и Ева, понеже им завидял. По-късно Каин отмъщава на Авел, понеже изпитал ревност. Отмъщението е старо колкото човешкия род. Ще ви припомня една история, която е обикновено продължение на онези най-първи истории за отмъщение, но в същото време е и нещо по-различно. Защото това, което движи главния герой, не е просто желанието да накаже, да си отмъсти, както е, да речем, в „Илиада“. Може би сте я чели или чували из медиите, но въпреки това ще ви я преразкажа, защото така трябва. Минала е, забравена е, а подобни истории не бива да се забравят.

Мъст – колко сочна дума. Как лепне по устните, неферментирал сок от грозде. Мъстиш го, мачкаш го, то протича на тънка струя. Колко му се услажда на човек дори само да мисли за отмъщението. След като го извърши, го заболява глава – като от препиване с младо непревряло вино. Vengeance, revenge – на английски също звучи внушително. Това е една от най-важните думи. Една от думите, които Новият завет иска да забравим. Много е лесно да подходим към историята само от тази гледна точка. Всичко би било толкова ясно, без никакви усложнения и нюанси. Но големият проблем според мен е отново старозаветен и се нарича Вавилон. Онзи Вавилон, който носим навсякъде със себе си и е неотменима част от душите ни.

Вечерта на 1 срещу 2 юли 2002 година самолет Ту-154 на Башкирски авиолинии изпълнява полет от Москва за Барселона. На борда са 52 деца, 5 възрастни и 12 души екипаж. Общо 69 човешки същества. Над територията на Швейцария наземното обслужване на полета се извършва от швейцарската компания Sky Guide. Служителите на фирмата проявяват небрежност в този ден, не изпълняват професионално своите служебни задължения, карат я леко и неангажиращо, смяната не е натоварена, полетите са малко. В контролната кула дежурен е датчанинът Петер Нилсен на 36 години. Поради невнимателност той не забелязва опасната близост между Ту-154 и Боинг 747 на куриерската компания DHL. Не успява да предупреди пилотите, те очакват неговата реакция, защото защитните системи на самолетите ги предупреждават за опасността. Инструкциите, които идват от него, са противоречиви. Грешката му струва 71 живота. Без да иска се превръща в масов убиец. И този факт остава да му тежи като камък на шията. Всеки нормален човек би се побъркал на негово място. Побърква се и той, нормален човек е.

Виталий Калоев е кавказец, инженер на 46 години, който работи в Барселона по покана от испанска фирма. Той очаква жена си и двете си деца, които намират свободни места единствено за този полет, другите деца в самолета отиват на лятна почивка със своите ръководители. Когато му съобщават за катастрофата, Виталий лети незабавно до Цюрих, оттам се добира до Юберлинген и се включва в издирването на телата на загиналите. Открива дъщеричката си Диана на 4 години и недалече от нея братчето ù Константин на 11. Идентифицират и съпругата му Светлана на 44. Виталий откарва телата им във Владикавказ, където ги погребва. Издига паметник над гробовете им, който можете да откриете в гугъл по неговото име. И заживява край тях. Буквално. Спи там, край паметника. Спира да се бръсне, почти не се храни. До вниманието му не достигат поднесените думи на извинение от швейцарската компания в един малък немски вестник. Никой в Русия изобщо не разбира, че Скайгайд са поели отговорността и са признали вината си.

Тогава Виталий почва да пише писма, иска среща с ръководството и с човека, отговорен за катастрофата. Желанието му е просто – Нилсен и Скайгайд да заявят пред медиите, че грешката е персонална, тяхна и че съжаляват за смъртта на толкова много хора, толкова много деца, толкова много надежди. Вместо това му предлагат нещо твърде прагматично и немско – компенсация в общ размер 160 хиляди швейцарски франка. Само че такова предложение би било приемливо за някой представител на друга култура, не и за кавказец. За него то звучи обидно и долива масло в огъня на яростта му. И отново отправя своето искане – шефовете на Скайгайд и Нилсен да застанат пред камерите и да заявят категорично своето признание. Да кажат, че са виновни. Да поискат прошка. Това са две различни неща – паричната компенсация и молбата за прошка. Не знам дали скандинавският и немският ум могат да проумеят разликата. Не съм сигурен изобщо в способността им да осъзнават мотивите на Виталий. Въпреки всичко се провежда една среща между Алан Росер, един от директорите на компанията, и Калоев. Росер не знае какво да каже, въпреки присъствието на преводач. Думите така и остават неизречени.

Година и половина по-късно думи на разкаяние така и не са казани. Виталий тръгва сам за Швейцария, открива адреса на Нилсен от телефонния указател и отива при него. Не е искал да става убиец. Носи нож в себе си като всеки кавказец, не го е взел нарочно, за да го използва. Нилсен е стреснат от брадатия непознат, не разбира какво му говори и защо е дошъл. Виталий опитва да се представи на испански. После изважда снимка на своето семейство и я показва на Нилсен. Навира я в очите му. Нилсен е изплашен, опитва се да го изгони, може би го е взел за просяк или луд. Със сигурност е било момент на умопомрачение. И за двамата. Нилсен е бутнал ръката на Виталий. Хванал е снимката и я е хвърлил. Тогава всички дяволи са се съсредоточили във върха на ножа. Нилсен не е можел да предполага, че този човек всъщност е правил многократни опити да се срещне с него официално. В своята домашна обстановка може би се е притеснил и за децата си, които стоели наблизо. Типичните западни хора, немци, швейцарци, скандинавци се страхуват от брадатите източни хора с орлови носове.

Тази липса на комуникация е довела до развръзката. Забавената и надменна скандинавска реакция се е сблъскала фронтално с кавказкото честолюбие, прямота и избухливост. Извинявай! Виновен съм! Само тези думи можеха да спасят Нилсен. Изречени или показани с жестове тези думи щяха да съхранят живота му.

16 прободни рани са преброили патоанатомите по тялото му. Виталий е мултиплицирал страданието, като го е предал и на децата на Нилсен, свидетели на убийството. Отмъщението не му носи покой. Не се крие. Осъждат го на 8 години затвор, освобождават го през 2008, след 4 години. Завръща се в Осетия. Трагедията му вдъхновява и Холивуд, но филмът с Шварценегер е твърде слаб и постен. И не говори за най-главното. За езиковите ни бариери.

В деня прошката, преди началото на Великия Пост, ни се налага да мислим за това, за оня Вавилон, дето ни мъчи отвътре и не ни позволява да разбираме другия. Но ако преодолеем бариерите си и изречем на глас ония вълшебни думи, светът ще стане по-добър.