Евгений Дайнов: Кой управлява държавата?

Съдбата на правителството „Борисов-2“ няма да се реши на фронта на икономиката, съдебната система или сагата „Шенген“. А се решава пред очите ни, тия дни и то – по повод казуса „дюни ли са дюните?“.

Когато миналия вторник държавни мъже и жени излезнаха на пресконференция, за да правят обичайното – т.е. да покриват измамници, разграбващи природен ресурс – те едва ли са си давали сметка, че от развръзката ще зависи политическата съдба на цялото управлеие. Защото, когато се натъкнаха на неизбежния обществен отпор, със страшна сила увисна въпросът: Кой управлява държавата?

От години е видно, че България е архипелаг от местни феодални княжества, управлявани от мутри и измамници с подопечните им кметове, главни архитекти, прокурори и съдии. Онова, което правеше централната власт, бе да търси такива „баланси“ (т.е. договорености), които хем да крепят местните феодали, хем някак да не разяряват гражданството, хем да пускат цветни димки по посока Брюксел.

И винаги е бил интересен абстрактният въпрос: А какво ли би станало, ако някой ден централната власт натисне местните феодали, а те не отстъпят?

Точно това става тия дни и въпросът, от абстрактен, се превърна в екзистенциален (т.е. отнасящ се до възможността за съществуване) за правителството. Защото, след като бяха наритани от гражданите, органите на централната власт се опитаха да спрат бетона в Къмпинг Юг, Караагач и Синеморец, както и да махнат оградата на плажа в Кранево. И веднага лъсна скритата картинка: местните феодали категорично отказаха да се съобразят със заповедите на централната власт.

Наливачите на основите в Къмпинг Юг, Караагач и Синеморец продължиха работа, твърдейки, че никой нищо не им е забранявал; а ако е – нещо се е объркал. И няма никакви дюни. В Кранево обявиха, че оградата не е на плаж.

Това отприщи втора вълна граждански натиск, в който имах възможността да участвам. Последва втори опит на централната власт да спре строителните дейности. И тук вече се намеси и местната власт, т.е. – подопечните на измамниците кметове.

Кметът на Царево категорично отстоява законността на строежите на социално слабия синеморски екземпляр с прякор „Домингото“. Кметът на Кранево категорично отказва да събори оградата, която си била легална от 30 години. А мутрите, от години кръжащи около Корал, превантивно оспорват мнението на експертите от БАН, че техният човек лее бетон върху дюни.

Откъде идва куражът на местните феодали да застават (вече публично, пред медиите) срещу органите на централната власт?
Едната причина е, че така са си свикнали – никога да не изпълняват разпореждания, с които не са съгласни, защото винаги са намирали начин да „уредят нещата в София“. Другата причина е чувството им за реална мощ. Те са си на власт винаги, докато правителства и министри се сменят в далечна София на две-три години. Третата причина е, че феодалите са убедени, че са взели страха на местното население; и че то, вече живеещо с манталитета на крепосно селячество, ще прави, каквото му се каже. И четвъртата причина: подопечните на мутрите и измамниците кметове са партийци, предимно свързани с ГЕРБ. Демек, или могат да „натиснат“ по партийна линия, или просто да заплашат, че при избори няма да мобилизат гласове за партията.

Но все пак държавата ги притисна, до степен те да я заплашват по телефона. Паралелно с това, гражданскатра съпротива е разбунена и дебне за всяка крива крачка на държавата. А и основните медии, т.е. телевизиите, са на страната на закона, природата и правилата.

Има и друга, скрита картинка, която обезсилва мутрите и измамниците. Местните хора не са, в масата си, превърнати в крепостна каша. След репортажа в Нова, когато мерих с крачки отстоянието на бетона от морето в Къмпинг Юг, имах работа в Лозенец, Царево, Ахтопол и Синеморец. Във всички тези места, в момента, в който излизах от колата, към мен се втурваха местни, които да ме поздравяват, че съм се опънал на феодалите им. Местните, ще рече, може и да свеждат глава пред местните мутри (кметове, архитекти и пр.), но не са се предали. Само чакат сигнал, че техните тормозители не са всемогъщи.

На мутрите и измамниците им остава, при това положение, само един истински ресурс – партийният. Герберският кмет на Царево, например, може да висне в София (впрочем, той вече виси тук, докато аз пиша – чака да бъде допуснат в МОСВ да „уреди нещата“) и да съобщи на герберските си началници, че ще ги саботира при идващите местни избори.

Дори ГЕРБ би трябвало обаче да са разбрали поне две елементарни неща:

а/Ако клекнат на царевския кмет, той може да им събере хиляда гласа. Но ГЕРБ ще загуби милион в мащаба на цялата страна, защото никой не уважава централна власт, клекнала пред местни мутри.

б/Гражданите не бива да бъдат разярявани, защото в такива случаи имат неприятния навик да свалят правителства.

На какво обаче се надяват местните феодали в текущата си схватка с централната власт? Надяват се, разбира се, тя да отстъпи, както винаги е правила. И, веднъж отстъпила, да бъде залята от стотици и хиляди нови строителства в нарушение на закона – количества, с която никой министър не би могъл да се оправи. За всеки дерибей със спрян строеж има, в мащабите на страната, поне още стотина-двеста, които в момента чакат да видят изхода от драмата. И, ако държавата отстъпи, това ще бъде сигналът: Юруш на маслините!

И държавата ще се разпадне и ГЕРБ ще падне от власт, издухан от тайфуна, който ще се завихри тогава, когато гражданите, изоставени от държавата, застанат директно срещу мутрите.

И така се оказва, че съдбата на чутовните юнаци от ГЕРБ зависи от отговора на един всъщност идиотски въпрос: дюни ли са дюните?