Доколко можем да сме сигурни, че сме прави?
Сега нещата се развиват бързо. Летят покрай нас. Случват се, някой разбира от тях едно, друг разбира друго.
1. Бих препоръчал една тема за замисляне: дали има смисъл в клишето "сега нещата се развиват бързо" или "живеем в динамични времена"? Тоест: имало ли е времена, в които нещата са се движели бавно, и кое определя динамиката на нещата? Темпото на процесите не е ли всъщност едно, на първо място - биохимично обусловено субективно преживяване? А на второ място - културално обусловено субективно преживяване?
2. Ето малко примери. Когато си дрогиран с кокаин или просто си млад и дрогиран от хормоните си – струва ти се, че нещата около теб летят, ваканциите летят, събитията летят, предметите летят и се въртят в безумни калейдоскопи. Чувството за трескаво напрежение и огромна динамика идва от метаболизма, от състоянието на мозъка, а не от действителната "гъстота" на събитията.
3. По същия начин "времената са динамични", когато ние ги възприемаме такива, вземайки предвид културално обусловени критерии. Примерно: за един хидробиолог времената са "много динамични", когато дойде период, в който на всеки месец има по цяла една международна конференция по хидробиология. За него това са най-напрегнатите и страховити, невиждани по своята динамичност времена. По същия начин стоят нещата и с агрохимиците. И за тях настават "трудни и усилни времена", когато се зададе поредица от международни конгреси по темата за киселите подзолисти горски почви.
4. За един човек от 14-и век времената са били също толкова страшно наситени със събития (колкото и за този от 21-ви век), особено когато се е случвало да му се наложи да пътува цели два пъти до града за една година. До града, който отстои на цели 30 километра от неговото село.
5. Ако си със счупен крак – отиването пеша до кварталния магазин се превръща в мъчително пътешествие.
6. На нас обикновено някой ни казва „какви са времената” и ни обяснява защо са такива.
7. Този някой...
8. Дали този някой винаги е почтен човек; тоест – дали взима пари, за да каже публично „как стоят нещата”? И от кого ги взима?
9. Тази "професия" сега се казва Opinion Мaker. Създавач на мнение. Обществено мнение.
10. Общественото мнение никога не се е създавало "само". Някой го създава. Този някой е опиниънмейкърът.
11. Този опиниънмейкър винаги – подобно на всеки човек – работи – осъзнато или неосъзнато – за своята полза.
12. Въпрос е: дали неговата полза съвпада с обществената полза? И с ползата на кои членове на обществото съвпада? На най-богатите? На средните? На най-бедните?
13. Би ли се захванал да работи по създаването на обществено мнение някой, ако интересите му съвпадат с интересите на най-бедните? Кой тогава... един вид, ще плаща?
14. Откъде сега Човекът (пиша го с главна буква, за да създам един психологическо-културологичен дисеквилибриум: кой Човек – Просвещенският, Човекът (този, когото трябва да надживеем, на Ницше, кой?) черпи своето знание за това "как стоят нещата"? За това "какви са времената"? И за това "какво става в Света"?
15. От разни сайтове, Бога ми.
16. Вървиш по улицата и виждаш доста хора, които знаят "как стоят нещата"!
17. Откъде знаят това, Бога ми? От разни сайтове.
18. Хората знаят, че сега времената са сложни и динамични, защото са прочели това в разни сайтове.
19. Знаят, че в Света "става нещо" или въобще "става това и онова", защото са прочели за това в разни сайтове.
20. Човекът казва: Аз знам, че в САЩ умират много хора от една страшна инфекциозна болест.
21. И казвайки това, той е грубо, почти по чингизхановски, убеден в правотата си!
22. Откъде знаеш това, човече? – питаме го ние.
23. Е как! – смее се той с дълбоко презрение към нас, питащите. – Прочетох го в един сайт! Този сайт е Истината!
24. Никой не знае нищо за Света от Света. Защото...
25. Защото на всеки човек с малко ум отдавна е ясно, че такова нещо като Свят няма – има чисто и просто много и различни мнения за Света.
26. Които мнения ги пише в сайтовете.
27. Които сайтове са пълни с мненията на създавачите на обществено мнение – Opinion Makers.
28. Тогава какво повече да ви кажа?
29. Евентуално – да наблегнете на систематичен и всеобхватен скепсис: тоест – да се съмнявате в абсолютно всичко, докато не се убедите съвсем сами в правотата си. Но не от прочитане в сайтове. Око да види, ръка да пипне.
30. На Тома са казали: Исус се върна от кръста. Възкръсна. А той (Тома): Не, не вярвам. Затова, знаете, ми викат Неверни. Къде е Исус?
31. Исус: Ей ме на, тука съм!
32. Тома: Дай да те пипна... А, това рана ли е? Да не е нарисувана?
33. Исус: Обиждаш ме!
34. Тома: Не, в никакъв случай! Просто прочетох в един сайт, че продават идеално направени латексови фалшиви рани.
35. Исус: Е, глупости!
36. Тома: Не бе, не... сериозно. А в друг сайт прочетох, че има поне осемдесет имитатори на Исус и дори когато самият Исус на шега се явил на конкурс за имитатори на Исус – взел едва пето място – толкова повече приличали на Него имитаторите му... Представяте ли си – повече от самия Него приличали на Него...
37. Исус: Добре, разбирам, пипни раната...
38. Тома: О, ама тя е истинска... хм, или поне имитацията е извънредно добра...
39. Исус: С тебе Човек не може да излезе на глава!
40. Тома: А аз мисля, че така е по-хигиенично... Просто не вярвам на нищо... Знаеш какви мошеници и тарикати са се навъдили...
41. Исус (с въздишка): Знам, знам...
Така че – нека си четем сайтовете и да си мислим, че живеем Така или Онака (както ни казват), че се случва Това или Онова (каквото ни казват), да си въобразяваме, че живеем в най-интересното, трудно и динамично време, което някога се е случвало. И все пак - да си имаме Едно на Ум. Все да си имаме...