Докато ние се борим с Топлофикация, светът мина към Охлаждация

Вече доста пъти съм писал за българските неволи с централното топлоснабдяване. Общинската Топлофикация София се е превърнала в еталон за източено и декапитализирано дружество, което се държи отдавна на изкуствено дишане по политически причини.

В общините извън София нещата не са драстично по-добре – малките топлофикации често се „изцеждат“ докрай без особени инвестиции, тъй като собствениците им нямат доверие в държавните регулации или пък просто нямат стимул да ги развиват ефективно. Малкото добри примери като управляваната от "Веолия Енерджи" – "Топлофикация Варна" и от EVN – "Топлофикация Пловдив", са изключение от правилото и то само защото френската и австрийска компании, собственици на съответните топлофикации все още инвестират, надявайки се, че ще има регулативна промяна в правилната посока, за което има някои сигнали от сегашното ръководство на КЕВР. Но ако тези сигнали не доведат до реални промени в регулативна база, няма да се учудя, ако след трите международни арбитража срещу България, водени днес от Енерго-Про, ЕВН и ЧЕЗ заради стари проблеми в регулацията на електро-разпределението и електро-снабдяването, се прибавят и два нови арбитража заради топлофикациите в Пловдив и Варна.

Това, за което се говори прекалено рядко, е, че централизираното топлофициране в цял свят не само се развива добре, но и започва да еволюира към друг сектор – охлаждането. През последните години се наблюдава процес на разработване и инвестиции в централизирани охлаждащи системи, работещи паралелно на отоплителните в топлофикационните дружества.

Това е логичен ход на световните лидери в този бизнес, тъй като промените в климата (макар и далеч по-плавни, отколкото ни стресират постоянно) обуславят повишаващо се търсене на охлаждане през летните месеци, което традиционно се посреща единствено от индивидуалните климатични инсталации. Последните обаче имат няколко проблема. Първо, те не могат да използват икономия от мащаба - всеки индивидуален климатик трябва да прилага всички процеси самостоятелно и не може да дели разходите и ресурсите с други климатици. Второ, в някои от големите градове и метрополиси пиковото натоварване върху енергийната система от включването на прекалено много индивидуални климатици се оказва особено рисково. Трето, индивидуалните климатици са финансово и времево ангажиращи – човек трябва да направи относително голяма първоначална инвестиция, да следи за амортизацията им, да се грижи сам за сервиза и т.н. Лидерите в топлофикационния бизнес са амбицирани да адресират и трите проблема чрез централизираното охлаждане. И то вече е факт.

"Далкиа" (понастоящем ребрандирана на "Веолиа Енерджи") – собственик на варненската Топлофикация – успя да изгради първото централизирано охлаждане в Централна Европа, на Острова, Чехия. Там охлаждащата система ще поддържа климатизацията на малък квартал с разгъната площ на търговските и жилищните сгради от 200 000 квадрата. Централизираното охлаждане там е с мощност 24.5 мегавата, а тръбите за охлаждане са с дължина от 4 километра. Същата компания е развила почти идентичен по мащаб проект за централно охлаждане в Барселона, където бивша индустриална зона е превърната в жилищен квартал с 210 000 квадрата площ и отделно 40 000 квадрата индустриални инсталации и още два в Сингапур. В испанския град процесът е дори още по-ефективен, тъй като централизираното охлаждане използва част от отпадъчната енергия от заводските мощности и я оползотворява за климатизация, което е намалило въглеродните емисии с 13 400 тона. В Сингапур пък по този начин е уредена климатизацията в мини бизнес квартала Уан Рафълс Куей още през 2006 година, както и емблематичния за града държава "Марина Бей Сендс" хотел.

Най-голямата засега централизирана охлаждаща система е инсталирана в Перлата на Катар – изкуствен остров от над 400 хектара, намиращ се на източния бряг на арабската държава. За функционирането на огромното съоръжение са нужни 23 двойки центрофуги, всяка дълга осем метра, висока 4 метра и тежаща 2500 тона.

Всичко това се случва, докато повечето български топлофикационни дружества се разпадат, а държавният регулатор е поставен почти постоянно под политически натиск да използва енергийните цени за социална политика по възможно най асоциалния начин – субсидии за всички от сърце.

И затова не трябва така изненадано да цъкаме с език, когато в чужбина наблюдаваме подобни инженерни и бизнес иновации в традиционен сектор – те не са се спуснали изведнъж от небето, а са резултат от правилни и предвидливи инвестиции на световните лидери в топлофикационния и енергиен сектор в предвидима регулативна среда.