Добре дошли в страната на кампаниите
Завчера поредни двама българи се простиха с живота си...
Това се случи след като те изпълниха с доблест служебните си задължения. Те застанаха пред автобус, пълен с нелегални емигранти и бяха смазани.
Това се случи в четвъртък. А ден по-късно, в петък, започна кампания. Кампания, посветена на каналите за нелегални имигранти у нас.
„Без милост! Ще ги хванем! Ще открием кой стои зад това!!!“ – казаха хората от различните министерства.
И така у нас започна поредната кампания. Кампания, която започва, след като за пореден път загубихме човешки животи...
Впрочем, само преди месец и нещо дрогиран младеж помля и уби две млади момичета (на 22 и на 26 години) насред София.
И после държавата каза: „Така повече не може! Започваме кампания срещу дрогираните на пътя!“.
И започна кампания. Хванаха няколко дрогирани. А двете момичета си отидоха, за да дадат старт на кампания, която продължи няколко седмици.
Добре дошли в страната на кампаниите!
В нашата родина, в която всички ние плащаме данъци кампанийно, гласуваме кампанийно, протестираме кампанийно и умираме кампанийно всичко се случва като в рекламния бизнес.
То става така – имаме катастрофа.
Катастрофата отнема човешки животи.
И след това следва дву-триседмична кампания, в която управляващите показват, че няма да търпят повече такива неща.
И те не ги търпят. Поне докато трае срокът на промоцията.
„Само сега без престъпления, свързани с употреба на амфетки! Карайте спокойно от 13 до 24 този месец!!!“
В страната на кампаниите ние имаме голям опит. Губим деца в дискотека – в „Индиго“. Те биват стъпкани едно друго. И започва кампания за безопасността на дискотеките. Тя продължава няколко дни и дотам.
Младеж върви с баща си и настъпва кабел за ток в центъра на София. Токът го убива. Започва кампания срещу незаконните постройки и между три и седем такива биват демонтирани за около две седмици. И после всичко си се нарежда както си е било преди.
Милен Цветков бива смазан насред София от младеж, който е с коктейл от различни наркотици. За седмица-две вдигаме плакати с лика на Милен и после всичко приключва.
Защото в страната на кампаниите не е важно един проблем да бъде решен. А да бъде продаден като решен.
Управляващите не решават нищо. Те ще се опитат да ви накарат да повярвате, че ги е грижа. А вие ще повярвате, защото сте си такива –доверчиви. И харесвате кампаниите.
Че кой не ги харесва.
Кой не харесва, когато стане наводнение, бива отнесено половин село, а после управляващите се появяват с гумени ботушки и започват да чистят с лопати, охранявани от държавни горили, че да не ги застигне народната любов?
Кой не обича, когато се появяват загрижени костюмари на извънредни брифинги, гледайки тревожно. И когато тези костюмари започнат да говорят, че ей сега, в този миг чашата вече е преляла и ще прекършат веднъж завинаги вратът на мафията, на задкулисието, на безхаберието и на престъпността?
Добре дошли в страната на кампаниите.
В страна, в която журналистите от мейнстрийм медиите, вместо да разследват и разковат управниците, тичат с микрофони в жив ефир, питайки близките на жертвите на поредната трагедия „Как се чувствате? Кое беше последното, което си казахте с вашият брат/баща/син/съпруг?“.
Добре дошли в страна, която живее под мотото на девиза „след дъжд-качулка“ и която ще ви обърне внимание само ако умрете, при това за около 10 дни, при това ако имате късмет.
Колко хора си отидоха поради негодност на здравеопазването ни?
Ами колко си загинаха, защото никой не обърна внимание, че са били заплашвани от бившите им съпрузи например?
А колко си отидоха, защото по улиците карат нахакани млади дрогирани петленца, които се ползват с протекции на влиятелни родители?
Веднага се сещам за онзи младеж в Перник, който си биеше полицаи за кеф и когото никой не смееше да пипне. И който бе пипнат заради кампания – телевизионна кампания.
Добре дошли в страната на кампаниите, скъпи мои изстрадали сънародници.
Странно е, че го казвам в началото на поредна кампания. Кампания, в която едни партии ще ви говорят едни неща.
И ще ви обещават.
Но няма да могат да ви отговорят на един простичък въпрос.
Този въпрос е „КАК???“.
Питайте ги!
Питайте ги, за бога, КАК ТОЧНО ЩЕ ИЗПЪЛНИТЕ ОБЕЩАНОТО ОТ ВАС?
И ако не могат да ви отговорят, ги натискайте, докато не го направят.
В страната на кампаниите днес отново сме в траур.
Загубихме двама доблестни полицаи от Бургас.
Колко ли още хора трябва да загубим, за да заживеем не в страната на кампаниите, а в страната на реалните действия?
Не знам.
Знам само, че ми писна да чакам цял живот да спрем да живеем на място, в което чудесно си умираме без да водим война.
И че целият ни живот е една тъпа кампания. Раждаме се кампанийно, ядем кампанийно, правим секс кампанийно, плащаме данъци кампанийно, избираме си управляващи кампанийно и умираме кампанийно.
И май това е всичко, което исках да ви кажа.
...само се чудя каква ли кампания е изпълнявал хан Аспарух през 681...