Демокрация

Демокрация. На вид хубава дума. Никой нищо лошо не може да каже за нея. Дори напротив. Използват я като магия. Щом някой каже „демокрация“ и всички дружно млъкват и се съгласяват. Ето, и аз почти съм склонен да свия ушите при вида на тази дума, но въпреки всичко я ненавиждам. 

Ето за това:

Нека си представим една конкретна ситуация обслужена от демокрацията.

В операционната зала в еди коя си болница тече операция. Пациентът е под наркоза и с разрязан корем. Над него стоят двама хирурзи – оператор и асистент. До тях стои хирургичната сестра, а санитарката надзърта зад едно стъкло, защото и е интересно. Изведнъж се случва така, че операторът трябва да вземе сложно решение.

И тук идва демокрацията.

Операторът оставя скалпела и казва:

„Скъпи колеги, време е да вземем решение. Този пациент или ще живее или ще умре, и това зависи от вашето решение. Затова, моля гласувайте по съвест и по убеждения какво да направим (забележете, какво да направим, а не какво да направя)“.

Операционната сестра вади набързо приготвена урна от кутия за лекарства и референдума, най-силното оръжие на демокрацията, стартира.

В крайна сметка двамата хирурзи заедно със собствените си колебания са против, но санитарката е „за“. Защо – само тя си знае. Все пак всеки има право на избор и не трябва да му се търси сметка за това. След кратко колебание и сестрата гласува „за“. Може би защото си пие кафето заедно със санитарката, а може би и защото е бивша любовница на хирурга?

За да има изборно мнозинство започват да се викат лекарите от болницата да дадат своя глас. Обаче и тук се включва демократичен механизъм. Сестрата и санитарката протестират, че лекарите са предубедени защото са лекари. Имат професионални натрупвания. Трябват непредубедени и честни мнения. На хора, които нямат никакви обременявания в областта на медицината.

И ги намират в двора на болницата. Роми ядат салам и чакат да се роди чааве. Носят си и ракия и тъпан. След като от болницата ги молят да гласуват за техния проблем, ромите се съгласяват, но ако ги почерпят каквото бог дал. Защото всяка работа си е работа и е демократично да има и възнаграждение. После организирано гласуват по еднакъв начин защото са общност с еднакви разбирания и интереси.

След гласуването ромите благодарят за кюфтетата и питат дали има някакви други проблеми, които могат да се решат с гласуване. За съжаление няма.

В крайна сметка, с 90 процента надделява решението, тази артерия трябва да се среже. Операторът се подчинява на честния и демократичен избор и пациента тутакси умира. Ромите изяждат своите кюфтета и като виждат, че няма повече отиват пред института по физика, където тече демократичен референдум дали законите на Нютон са валидни. Чули са, че ако гласуваш „против“ освен кюфте ще има и по бира.