Даниел Смилов: Кампанията и след нея
В едно изречение, искахме да стане по-добре, а то стана както винаги:
- Отлагане на решаването на тежките проблеми: Кампанията е бледа, защото основните проблеми бяха съзнателно отложени за решаване след изборите. По казуса "КТБ" двете най-големи партии са уклончиви, като ГЕРБ е в най-обтекаема позиция. В крайна сметка, всяко едно решение остава на масата - от фалит до спасяване на банката. Ситуацията в енергетиката е сходна. Най-естествената мярка - умерено увеличение на цената на тока - ще се вземе най-вероятно от ДКЕВР преди изборите. Реалният план за балансиране на системата, евентуалното предоговаряне на дългосрочни договори, решенията по Белене и пр. - остават за след изборите, като отново са възможни почти всички варианти. Бюджетът на държавата за тази и следващата година остава една голяма питанка: някакъв отговор започва да дава служебното правителство, но той не обвързва политически никого след изборите;
- Ситуационни коалиции: Какъвто и да е резултатът от вота, най-вероятно ще имаме коалиция, която ще се договаря ad hoc в последния момент. Трите най-големи партии, плюс ББЦ, АБВ (а защо не патриотите и АТАКА) могат да се коалират с абсолютно всеки. Разбира се, за да спасят България, макар че ситуацията трябва да е наистина отчайваща, за да се нуждае някой от повечето от тези "спасители". Възможността за всякакви следизборни коалиции прави програмите на партиите въпрос на декорация. Затова някои - като ББЦ - започнаха да пишат неща в тях, просто за да обърнат внимание към себе си. Вместо да сложиш разголена дама на първа страница, изписваш с големи букви 1 млн. работни места: притегателният ефект е сходен, според маркетолозите. Други нарекоха подхода "метафора", имайки предвид сигурно "хипербола";
- Малка вероятност от ясно-разписани следизборни споразумения: Тъй като ще има голям - и оправдан - натиск за бързо сформиране на кабинет, едва ли ще има време за следизборно договаряне на ясни политики между коалиционните партньори. Така върху мъглата на програмите ще се растели и още по-гъстата мъгла на коалиционното споразумение: партиите ще бъдат с доста развързани ръце при вземането на решения;
- Плява остава при зърното: Ако надеждата е била кампанията да отсее политическата плява от сериозните партии, програми и политици, резултатът е спорен. Очевидно инженерни проекти - проекции на корпоративни интереси - продължават да се "състезават", да насищат ефира с циркаджилъци и манипулации. Партиите, които претендират за сериозност, не си изработиха инструменти за ясно разграничаване от инженерната продукция. Напротив, повечето не изключват коалиции с тях. Това е не само жалко, но и опасно. Размива политическия процес, унищожава всякакво доверие в него;
- Кампания на инерцията: Повечето партии залагат на инерционни процеси, които да ги изведат до място в новия парламент. ГЕРБ разчита на махалото към дясното. БСП - на адаптивността и устойчивостта на твърдия си електорат. На този фон само инженерната фауна показва признаци на възможност за самостоятелно задвижване, особено при наличие на финансов ресурс. Както и РБ, който кипи от вътрешен живот: доколко тази вътрешна мобилност се изразява в измеримо движение във физическото пространство ще стане ясно след 5-ти октомври.
Всички тези констатации са сравнително ясни. Въпреки това, тези избори не са безсмислени. Напротив, това са може би най-значимите избори от много време насам. Ясно е, че политическите партии не успяха да минат през особено стойностен процес на "катарзис": надеждата е по-скоро в отношението на изберелите към тях. Тук има позитиви:
- Няма "спасител" от героичен мащаб, всяко решение на който да се приема безкритично. Да, ГЕРБ ще е първата партия, но това не е ГЕРБ от 2009 г. Борисов няма да може да си позволи лукса на първия си мандат - от МВР-екшъните и подслушването до конкубината с Пеевски-Василевия политико-корпоративен джоинт-венчър (или по-скоро алъш-вериш). Ако тръгне по този път, вместо в 2009 г., ГЕРБ бързо ще се окаже в 2013 г.;
- БСП е на сериозен кръстопът: тя може да стане нишова партия на пенсионерите в България или да се реформира в по-модерна левица. Засега избира първото, което ще остави много леви хора в търсене на нещо различно в ляво. Може би е време тези леви - и нови и не толкова нови - да се опитат да организират нещо наистина смислено като партиен проект, било вътре или извън БСП. Нещо, което да не е просто соц-носталгия + крипто-путинизъм + увеличение на пенсиите;
- РБ се налага като формация от нов тип, при която циментът е в мъдростта и търпимостта на симпатизантите и електората (поне огромната им част). Пропорциите в това отношение в ръководството са различни, но надеждата е, че един процес на рефлективно балансиране (reflective equilibrium) ще примири ръководство с електорат, ще утвърди Блока като стимул за реформаторство в управлението;
- ДПС остава като лакмус за проблемите в партийната система. Тестът е доколко партията ще бъде инкорпорирана в следващото управление, така че да се заметат следите на Пеевски-Василевия захват на държавата и той да бъде продължен под нови форми.Така че смисълът от гласуване е много голям. Изборите няма да ни вкарат в обетованата земя, но негласуването, апатията, деполитизацията и оставянето на инерцията ще ни отдалечи - може би с десетилетията - от нея.