Да осъзнаеш, че досега си бил глух

Преди доста време четох един музикантски виц, който, на практика беше по-скоро тъжен, отколкото смешен.

Вицът гласеше нещо от типа - купуваш кондензаторен микрофон за 10 000 лева. Купуваш аналогово-дигитални конвертори за няколко хиляди лева. Инвестираш в софтуер за няколко бона, в инструменти за още 10 000, в скъпи кабели. Накрая произвеждаш продукт, който... се слуша на телефона със слушалки за 10 лева.

Впрочем, колко от вас слушат музиката си на качествени апаратури?

Не ми отговаряйте, наясно съм, че ползваме телефона или лаптопа с вградените колонки за всичко - от писане на екселски таблици до скайп и... слушане на музика.

Слушането на музика се е превърнало в ширпотреба.

Преди доста години Бах е трябвало да върви пеша 400 километра от Арнщадт до Любек, за да чуе как свири Дитрих Букстехуде. А днес можем да съберем цялото творчество на Бах, плюс това на Букстехуде, че и няколко албума на Амед допълнително на една флашка.

Е, да, с лошо качество, с неясен източник, ама нали е for free... кой ти гледа.

Е, аз познавам едни момчета, за които слушането на музика не е просто евтина флашка с телефонни слушалки.

И сега ще ви разкажа за тях.

Стаята на Сашо

Започвам отзад-напред.

Денят е 27 декември. Коледа.

В родния ми Кюстендил е пълно с хора, които са се прибрали при мама и тате. Кой от чужбина, кой от София, хапват, пийват и хич не им се занимава с каквото и да било друго.

Аз обаче съм в стаята на Сашо.

Сашо е един от "аудиофилите" - хора, които са решили да "отпушат" ушите си и да слушат музиката така, както трябва да се слуша. С онова уважение, с което Бах е извървял 400 километра пеша от домът си до Любек, за да слуша импровизациите на любимият си органист.

Стаята на Сашо е специален проект. Стените ѝ са изработени от 5 различни пласта изолации - от дърво през вата до въздушни джобове. Таванът пък представлява различни по големина малки правоъгълници, събрани в някакви сегменти със специална, прецизно изчислена акустична прогресия в повтарящи се клъстери.

В тях е вградено и осветление, което придава на стаята напълно извънземен вид.

Но най-важното нещо са колоните и усилвателите, които тези пичове от аудиофилското общество си правят сами (отзад виждате едни от най-големите колони, изработвани от тях).

Всичко, което не знаете за колоните и ви е срам да попитате за него

Сигурно често ви се случва да ходите на кино.

И да не ви се случва често, все сте отишли на някой филм и сте усетили, че звукът в киносалона може да убие всичката ви стомашно-чревна микрофлора за няколко минути.

Е, имам новина за вас. Силен звук не означава качествен звук.

Това са разбрали момчетата от аудиофилското общество преди доста години.

В началото на 90-те някои от двигателите на аудиофуилското общество попаднат на поредица от статии, които разказват за това как усилвателите и многолентовите колони, вместо да възпроизвеждат прецизно, всъщност не са добър източник на звука. Сложната изработка, многото електроника и различни филтри, направени, грубо казано, за да разделят звука в различни "ленти" (знаете, че много от колоните са многолентови), променят звученето, добавят някои несъществуващи ултраниски честоти, отрязват други такива.

В резултат имаме звук като в кинозала - бумтящ, свистящ, но далеч от истинския.

Тогава аудиофилите започват да общуват помежду си. Най-напред се оказва, че няколко момчета - Кирил Кирилов (който е инженер по образование), Сашо Ташов, Стефан Стефанов започват да пишат в един от форумите на dir.bg, в който се изявяват и други млади хора, интересуващи се от Hi Fi аудио.

Така се раждат сайтът и форумът http://bgaudio.org/.

На страниците на този сайт младите аудиофили започват да обменят информация и да произвеждат своите самоделни колони и усилватели.

Основната идея - простота.

Наричат усилвателите си "еднотактови", а всичко, което постигат като звук, е подчинено не на сложна електроника, а на просто измислени, но направени с много труд усилватели.

Колоните на аудиофилите имат... само един говорител. Този говорител обаче е в състояние да възпроизведе всичко с невероятна прецизност - от най-високите до най-ниските тонове.

Как се случва това ли?

Ето как.

Използвайте формата на човешкото ухо

Аудиофилското общество изработва колони, които не са толкова прости, колкото изглеждат отвън.

Но звукът им се дължи не на много говорители и електроника а на... природните закони и законите на акустиката.

Как един музикален инструмент звучи добре? Той звучи добре поради формата си и поради материала, с който е направен и поради майсторлъка на изработка.

Как една колона с един говорител звучи добре?

Тя звучи добре поради същите причини.

Ето каква форма има една колона на българското аудиофилско общество отвътре:

Да, това е форма на саксофон. Този тип озвучителни тела се наричат от някои "хорни", но истината е, че структурата им следва и донякъде структурата на човешкото ухо.

Така, с експерименти и много бачкане (и много неуспехи) аудиофилското неформално братство успява да достигне до сериозни резултати. В лабораторията им - Етераудио - https://www.facebook.com/etheraudio.bulgaria/?epa=SEARCH_BOX - освен колони те си модифицират и различни други неща - грамофони, на които добавят качествени конвертови, CD плеъри, в които се добавя допълнителен хардуер.

Дори кабелите, които ползват, са специални.

И всичко е ръчна изработка.

Включително това (усилвател):

Лампите, които светят в акустичния мрак

"Работим предимно с руски лампи" - разказва ми Кирил Кирилов, част от аудиофилското общество. - "Не, че в това има някаква русофилска нотка. Просто там голяма част от производството е било под надзора на военните. Не са пестили материал, което за изработката на един качествен усилвател е много важно. И да, лампи като тези, които са ни нужни, вече не се правят. Но, слава богу, са направени и произведени такива количества, че няма проблем да се намерят."

Впрочем Кирил Кирилов е душата и сърцето на bgaudio.org и заедно със своите съмишленици доскоро бе сред участниците на аудио Hi Fi изложенията в София.

Там чух за първи път гордостта им - огромната им система за слушане на музика, направена от лейбъла Етераудио.

Чудовищен звук, направен от няколко български момчета, работещи в свободното си време:

Питам Кирил - каква е себестойността на подобен проект.

Отговорът е - на практика тази система е непродаваема у нас. Стойността ѝ надвишава половин милион лева и би могла да се продаде единствено навън, но за целта е нужен маркетинг, мениджмънт, реклама и куп други фактори, които биха превърнали аудиофилите в предприятие.

Каквото те май не искат да станат.

Слушам музика

Да, това съм аз...

Слушам "Трилър" на Майкъл Джексън на колоните на един от пичовете от аудиофилското общество.

Това се случва в един дърводелски цех в село Граница, на 10 километра от Кюстендил.

Цехът скоро ще бъде превърнат в специална стая за слушане на музика. Вече има акустичен модел за звукоизолация:

По-интересното е, че вече има и декор. Декорът е от събирани различни усилватели и грамофони "геройски паднали в битката за качествен звук" - се шегуват пичовете от аудиофилското братство:

В тази стая в това малко село (в което има и манастирче) ще има и едно аудио светилище, в което всеки желаещ може да отиде и да чуе, че досега нищо не е чувал.

Отново в стаята на Сашо

"Да направя тази стая ми отне точно половин година" - разказва Сашо и ми пуска класическа музика, за да чуя как звучи симфоничен оркестър с неговата апаратура. "Някои неща ги нямаше. Други ги имаше, но трябваше в движение да се уча как да ги направя. Например въздушните джобове в стените. В крайна сметка се получи добре" - с гордост казва Сашо. И пуска един албум на швейцарците Yello.

Звукът е повече от убийствен.

Слушам още някакви неща и си мисля за това колко глухи сме и как не искаме да отворим ушите си.

И че няколко момчета се опитват да отворят и нашите уши, но ние си слушаме скапаните безплатни MP3-ки и си мислим, че слушаме музика.

Впрочем, само преди месец, на подобна апаратура Кирил ми пуска онази до болка втръснала песен на комунистите от Rage Against the Machine - "Killing in the Name", и аз за първи път чувам, че гласът на Zack de la Rocha е изкривен с дисторшън. Досега бях чувал песента хиляди пъти, но нито веднъж не бях уловил този детайл.

Душичката на цигулката

Знаете ли...

Музиката е странно нещо.

И звукът - и той.

Понякога правиш всичко както трябва. А не се получава.

И в звука е така.

Например - не знам дали знаете, но във всяка цигулка, някъде вътре има по една малка клечица.

Къде се намира тя - това е тайната на лютиера.

Клечицата се нарича "душичка" и колкото и добър да е инструментyt, ако тази клечица не е на точно определено място, цигулката ще звучи като котката ви, която, без да искате, сте настъпили.

Така е и с озвучителната апаратура, която слушаме.

Ако тя няма "душичка", то ние няма да чуем нищо.

А момчетата от Българското аудиофилско общество са призвани да ни покажат, че знаят къде се намира душичката.

И винаги можете да ги потърсите за съвет.

Или просто за да ви поканят да чуете техните произведения.

Повярвайте ми - заслужава си.

Почти толкова, колкото са си стрували онези 400 километра, които е извървял Бах, за да чуе Букстехуде.

С Българското аудиофилско общество можете да се свържете, като им пишете в техния фейсбук профил - https://www.facebook.com/etheraudio.bulgaria/?epa=SEARCH_BOX

А аз ви оставям...

В годината на Бетовен всички кабелни провайдери спряха каналът за класическа музика Mezzo Live HD.

Но това е обект за друг разговор, в който не бих запазил своята политкоректност...