OffNews.bg

Crème De La Crème II*: Андрей Райчев (част 3)

Част ІІІ: Райчев пред Цветков за провала на интелигенцията, нелегалния произход на ДПС и защо по-интелигентните гласуват вдясно

Защо, поне привидно, цари отчаяние от сегашния политически модел?

Дефицитът не е на страната на хората, а на страната на елитите. Елитът е този, който трябва да снабди народа с представа за бъдещето. Народът днес е престанал да слуша елита си, защото, а) говори глупости – не се сбъдват нещата, и б) краде и лъже, че взима властта и участва в собствеността.

Какво дължи интелигенцията – обяснение или разяснение?

Тук ти предполагаш голям разказ. Голям разказ е невъзможен, но серия малки разкази са напълно възможни и ги виждаме. Аз например не виждам никакъв голям разказ и в любимата ти Англия. Няма такъв – да овладеем нацията, както преди това е владял масите християнският разказ, комунистическият разказ, демократичният разказ. Такива големи разкази вече няма. Но за сметка на това има достатъчно малки разкази, та включително и футболни – че Манчестър Юнайтед еди-кво си. У нас обаче липсва. Елитът е имплодирал. Между краставицата и локвата има един процент разлика. И този процент в момента изчезва, а ние ставаме локва. Елитните групи не излъчват съответните там гама-лъчи, които превръщат именно локвата в краставица. Това става за сметка пак на двустранен процес. Първо тези групи се оказаха корумпирани и чуждо живеещи, неизлъчени оттук. Повечето започнаха да тропат на вратите на посолства, започнаха да молят за стипендии и постепенно се оказаха чужд елит. Това по дефиниция те унищожава като български елит, защото ти не говориш със свои думи. И другото – настъпи гигантско масово проговаряне. Това е вторият ефект. Но не защото нацията затъпява. Тя проговаря. Тя е била същото, само че е мълчала - поради това, че соц-ът е произвеждал политически и силови авторитети.

А, любимата ми културна революция – и най-голямата през последните 20 години: плебсът получи масов достъп до медия.

Да, но да опитам образно. Преди беше така: запява, примерно, Лили Иванова и на теб ти е неудобно да запееш заедно с нея. Сега някак си г-жа Иванова е малко отместена и той, малкият човек, пее. Звуците, които издава, са ужасни, истински ужасни. Много повече приличат на крякане на жаба, отколкото на пеене, но той не ги различава. Аз съм виждал във форумите просто поразителни неща. Някой казва някаква умна и интересна реплика, а следващият, без никакво неудобство, добавя нещо, което е неприлична пръдня. Но този последният не знае това, той не може да различи своя кряк. Той не чува нито бемол, нито диез – нищо не чува, пее “Зайченцето бяло” и мисли, че изпълнява Шуберт. Това, впрочем, създава илюзията за деградация, а не е така. Не е деградация. То така си беше.

Да – на фона на смазващата неграмотност на показ днес, всички забравят за скритата неграмотност преди години. Но въпросът си остава: как онези, които могат да пеят, да бъдат чути в тази интернет и фейсбук-какофония? Сякаш стотици хиляди некадърни музиканти си настройват инструментите едновременно (смях).

Всъщност питаш как тенорите, към които ние принадлежим, да се справят с какофонията. Отговорът е, че тенор тенору око не вади, тенорите се събираме на тайни места и си пеем един на друг. Това е красивото обяснение, но нашата задача е да излъчваме споменатите гама-лъчи и да превръщаме локвата в краставица. Засега не става и в световен мащаб. Г-ца Бритни Спиърс и нейните аналози в България – онези само с първото име, - играят тази роля на излъчващи гама-лъчи и образуващи цяло. Онова, което г-жа Десислава или г-жа Преслава излъчват, е много лошо цяло, но е цяло.

Аз за споменатите момичета съм далеч по-краен, но да не ги обиждаме – a girl’s gotta eat и т.н., знаем с какво се занимават. Много по-важно е друго: реалистичен ли е национален проект тип „двайсетината тенори”, т.е. интелигенцията да започне отново да влияе? Дори да проправя път?

Не знам. Знам само, че ще бъда безкрайно честен към теб - моето поколение, поколението на социалистическата интелигенция, си отива. Може би с него си отива и продажността му, защото соц-интелигенцията до края на социализма в нито един момент не се почувства отговорна за състоянието на страната си. Напротив – тя и днес се смята за жертва. Вместо да разбере, че тя беше основно средство на номенклатурата за властването – интелигенцията и номенклатурата са просто братя-близнаци, едното осигурява реда (достигане на властовия език до всички точки), а другото осигурява думите. И да, пълното мълчание е заплатено с жестока репресия в началото при Сталин, по-късно пак - със спомена за тази репресия при Хрушчов, съответно и при нас. Тодор Живков осигуряваше тишината, но думите винаги ги е създавала интелигенцията.

Но дискурсът сякаш си остана прерогатив на номенклатурата.

Разбира се, но пък съдържанието на дискурса е плод на интелигенцията. Цялата „културна машина”, да я наречем за удобство, създаваше изкуствена, лъжлива действителност, каквато представлява социализмът. Те непрекъснато я възпроизвеждаха и поддържаха. Интелигенцията преживява себе си не като съавтор на социализма, какъвто е, а като жертва на социализма (каквато донякъде, но много по-малко и при други социални условия, е била). И още нещо: интелигенцията, макар че много по-шумно демонстрира своите репресии, е далеч по-малко репресирана от селянина. Несравнимо по-малко. Особено в Русия.

По моему, нашата соц-интелигенция по никакъв начин не се чувства отговорна за действията си и, дори след края на соца, май не схвана задачата си да работи за това животът в страната да стане по-добър, а просто правеше своя живот по-добър. Този рефлекс според теб жив ли е и до днес, 20 години по-късно?

Не мога да кажа за новата интелигенция, която възниква, и която не е социалистическа в произхода си. Тя е расла при принципно други условия. Ти кажи.

Аз по-добре да не казвам, защото ще изневеря на обета си към Марк Аврелий да не псувам по медиите (смях). Но най-вече защото местните „постижения” не ме вълнуват. Отвъд нашето мъничко, колективистично битие, съществува цял Млечен път от световни постижения и мисли, за които българите – интелигенти или не – буквално не подозират. Далеч по-интересна ми е оценката ти за твоето поколение мислители, сериозно.

Тази, нашата интелигенция, е абсолютно обречена - и съм убеден, че точно тя прецака важни неща в обществото. Не само не дойде великото време на интелигенцията (ако заимстваме заглавие на Жельо Желев), а далеч по-лошо - дойде време, в което тя именно прецака всичко, което можеше да прецака. И превърна едно не дотам развито, но все пак мислещо общество, в досадна, скучна, хленчеща, мрънкаща периферия на един много сложно оплетен и организиран свят, какъвто е западният. Между другото, за огромна изненада на Запада (смях).

Западът очакваше да види някакви източни хора, които най-после са свалили оръжията и ще станат нормални, равни му същества. Защото ние бяхме равни през цялата Студена война. Вместо това се натъкнаха на хленчещи, смехотворни индивиди, които за два обяда и една стипендия в Оксфорд продават и забравят всичко. Това е тежък фалит на социалистическия елит. Ти си по-млад и твойто поколение сега идва на власт – и въпросът е, може ли твоето поколение да предложи алтернатива, изживява ли се по друг начин? Не хленчещо, а смело, което да понечи да реши националния въпрос? Моето поколение напълно фалира в тази насока. Напълно. Фалитът е позорен. Не изключвам и себе си. Все пак аз бях изтласкан в друга роля – пищях за най-различни важни неща още преди години: например, че ако закрият „Строителни войски”, циганите в страната ще се окажат проблем, който никой няма да може да реши. Но не ме слушаха. Смееха ми се и ми разказваха, че според критериите в Западна Европа, например, „Строителни войски” е феодална повинност, че там е другояче. Резултатът? Циганите останаха без единствения си реален механизъм на професионално образование. Нататък е ясно, виждаме го всички.

Да се върнем за момент в нашите политически борби. Съдбата на Сергей Станишев в момента е ключов въпрос за левицата. Той прилича донякъде на късния Арсен Венгер – не печели нищо, но и не се отказва, ако позволиш тази парабола (смях).

БСП започна да се рои и някакъв вид опресняване на лидерството вероятно би създало предпоставки БСП да не последва съдбата на СДС. Между другото, ако и левицата се разпадне, жална ни майка. Най-лошият сценарий за България е разпаднала се левица, преди десницата да се консолидира. Защото не се вижда никаква консолидация на никаква десница. А при два разпаднали се полюса всеки може да си организира партия, която да събере 10% и властта ще бъде малко като рулетка. Това обаче е съвсем отделно от въпроса за съдбата на ДПС. В момента ДПС е в процес на смяна на лидера си. ДПС много прилича на БКП и мнозина го забелязват. Приликата въобще не е заради сходна идеология или нещо подобно, а заради това, че и двете имат нелегален произход. Междувременно, г-н Доган постави свои хора и постепенно предаде властта, гарантирайки прехода.

Но ще си остане eminence grise?

Да, той несъмнено играе тази роля. Просто Местан няма да удържи властта сам. Неговото укрепване като самостоятелен лидер минава през период на стоене извън властта. Защото, стоейки във властта, си остава един от бароните на Доган, макар и главен. Без тези барони да прекратят прякото си участие, Местан няма просто как да се справи със задачата. Мисля, че ДПС през следващите 4 години има интерес да е в почивка от властта, защото прекали с присъствието си, прегряла е.

И кога предсрочни избори?

Може би ще се сбъдне нашата прогноза с Кънчо (Стойчев – б.а.) от май 2013, че есента на 2014 е хоризонтът, при това съотношение на силите. И след евроизборите продължавам да я мисля като най-вероятна. Големият проблем обаче са негласуващите. Казвайки “няма да гласувам”, те смятат, че решават моралната си дилема. Защото всъщност са живели в една тежка илюзия, която не им харесва и това е техният начин да се разделят с нея, на парче. Юрий Асланов имаше чудесна статия, сравняваща гласуващите и негласуващите: негласуващите са отчетливо по-умната, по-богатата, по-добре живееща и с по-високо самочувствие част на обществото, в сравнение с гласуващите, които са по-бедни, по-стари, по-болни и т.н. И този доста ироничен анализ завършва с една чудесна фраза: “България е може би единственото място на света, където гласуващите искат да бъдат като негласуващите.” По-сериозно казано, това е ключов резултат от дезертьорството на елита.

А не е ли по-просто – въпросният елит е отвратен от проектите, които му се предлагат?

Може би. Но продължава дълго. И дясната част, твоята, интелигентната част (защото от край време си се знае, че по-интелигентните гласуват вдясно), не пораждат нов проект, а напротив – отдръпват се все повече и повече в илюзията на безотговорността. Това би трябвало да се преживее като голяма вина, но нищо подобно не виждаме. Поглед назад: приватизацията. Тя не е само вина на сините. Тя е вина и на червените, и на сините. Забавена, вертикална, глупаво проведена отгоре надолу, а не отдолу нагоре. Трябваше да приватизираме първо химическото чистене, а после „Кремиковци”. Никой не признава вина, не изживява вина. Десният жест, от който и ти днес донякъде си част, е: остави ги, бе, простаци. Няма морален катарзис от какъвто и да е било характер, собственият фалит се приписва на някакви външни обстоятелства, на лоши хора, които не са ми подписали проект, че ще стана Нобелов лауреат. Оттам - няма никакво пречистване и не получваш нов хоризонт.

Т.е., без това пречистване няма как да има нов десен проект?

Не го виждам. Или сегашните, образно казано, трябва просто да измрат, или да се появят нови хора, които просто не са били виновни. Това са двата варианта. Десните имат своите знания, но този ваш десен когнитариат няма силно политическо представителство. Повечето десни у нас не могат да бъдат десни, по силата на онзи силен израз: “Най-простата формула за идиот е десен и беден”. Така дясното излиза някакво мечтателство. Понеже т. нар. „десен” човек заварва себе си като много по-превъзхождащ околната си среда, много по-културен, знае поне един език повече, осъзнава културната ситуация в Западна Европа, не участва в чалгаджийски процеси или словесно изпростяване, съзнава себе си все повече като чужденец. Но така той не може да облъчва масата със съответните гама-лъчи – т.е. неговите думи не се превръщат в проекти или мечти на хората, той просто си живее в ситуацията, където чува само своя глас и ехото. Съответно осъзнава, че това ехо е безнадеждно, че той вика срещу стена - и започва да развива някакъв вид мечтателство, а накрая и отвращение. Така той не е десен, защото в самата си дефиниция дясното не само не е мечтателство, а студен реализъм. Дясното приема реалността като свое върховно основание. Големият избутва малкия, силният побеждава слабия, едрият потиска дребния. Левите са идиотите и непрагматичните, които не знаят тези елементаризми, а са хората, които не искат светът да е такъв и смятат, че може да не бъде ТАКА. Затова, впрочем, големите бели в историята стават от лявото, защото лявото винаги работи с картинка, с проект. А техният проект може да се окаже идиотски, безумен, крайно радикален. И обратното – може пък да се окаже и сполучлив, защото съвременна Западна Европа е правена от левите.

Но същинското дясно пази статуквото.

Точно така. И тъкмо затова у нас дясното вече става утопично. Но десните у нас имат един допълнителен грях – те стават чужденци в собствената си страна, и някак си проявяват отвращение към пътниците във вагона. Е как биха могли пътниците да ги следват, когато те се отвращават от тях? Тук е нарушено главното. Дори като илюзия да им покажат, че те ги уважават, че ги разбират, че ги обичат, че им знаят проблемите. Но не, те не ги уважават, не ги разбират, не ги обичат, не им знаят проблемите. Това е факт. Е как биха могли пътниците да ги следват, когато те се отвращават от тях? И затова всички сега се питат “как може Бареков”. Много ясно как - той ходи при пътниците, по цял ден е там. Ходи, слуша, повтаря им думите, а думите му са елементарни, популистки, обаче той седи там и става техен представител. По този начин той единствен на тези избори им създава бъдеще – главният дефицит. Нашият с теб любим интелектуалец отказва тази процедура, той не ходи при другите, не иска. Той е обратното – иска те, масата, да се събират около него, той да им разказва някакви визии и ония да викат “ура”. Е, няма да стане. Така беше в началото, но сега няма да стане.

30 май 2014

* “Crème De La Crème” e серия от политико-културни беседи на Ивайло Цветков със забележителни съвременни умове. Ако имате да споделите нещо – cremedelacreme@abv.bg.