Чиновник глоби данъкоплатците, защото друг чиновник ги е тровил с уран

Шефката на здравната инспекция в Пазарджик е наложила 15 000 лева глоба на ВиК Велинград, защото не са съобщили завишените стойности на уран във водата в продължение на 4 месеца. ВиК Велинград е държавно дружество, така че тези 15 000 лева ще бъдат платени от данъкоплатците. Тоест, един чиновник е глобил данъкоплатците, защото друг чиновник ги е тровил с уран в продължение на минимум 4 месеца. За капак на всичко, нито един от всичките чиновници не е уволнен.

Това е цялата уродливост на държавните и общински дружества, които под всякакви мантри за „стратегическо значение“ и „национална сигурност“ все още паразитират върху българската икономика. Управляващите тези фирми използват обществения ресурс за собствена полза, като цената на грешките им се плаща от обществото. Философията на пазарната икономика и капитализма – който поема рисковете, той да поема и разходите - отсъства.

Теорията

Източникът на проблемите в общинските и държавни компании не е, че „държавата е лош стопанин“ или че „държавата е лоша“. Държавата не е нито лоша, нито добра, а може да бъде всичко друго, но не и стопанин. Държавата е фикция, тя е измислена от хората конструкция, която представлява единствено тяхното обединение. А обединение от 7 млн. души няма как да бъде стопанин – то може да бъде единствено собственик. И така стигаме до истинския корен на несгодите – познатият в икономиката „принципал-агент“ проблем.

„Принципал-агент” проблемът се проявява, когато собствеността е разпръсната между множество акционери (принципали) и така намалява тяхната възможност да упражняват контрол върху дейността на мениджърите (агентите) с цел защита и реализиране на собствения си интереси. Мениджърите са хора, мотивирани от собствения си интерес, както и акционерите, така че оставени без контрол се увеличава вероятността да злоупотребят с дадената им власт и да я използват за лично облагодетелстване. Или просто да не си вършат съвестно работата.

В частния сектор, множеството акционери упражняват контрол върху директорите през борда на директорите и през възможността да продават акциите си, като по този начин влияят върху пазарната капитализация на компанията. Макар и двете да не са перфектни решения, то те работят доказано ефективно. Изключения са случаите, в които директори на големи фирми са „отмъквали“ значителни капитали и са прехвърляли безнаказано загубите на акционерите.

Изключенията в частните дружества, обаче, са правилото в държавните и общинските такива. При тях принципалът са данъкоплатците, а агентите са чиновниците. Единственият метод за контрол на принципала върху агентите са демократичните (или не-толкова демократичните) избори. Тоест, веднъж на 4 години гласоподавателят гласува за партия, която ако спечели изборите, номинира кандидат за премиер, който номинира кабинет, който се одобрява от Народното събрание, министър от този кабинет след това назначава чиновник, който назначава втори чиновник, който назначава трети чиновник, който управлява държавната фирма. И следващият контрол е след 4 години. С просто око се вижда, че тази система за контрол е прекалено бюрократизирана и не особено ефективна. Оставени без ефективен контрол, шефовете на държавните и общински фирми получават силен стимул да използват обществените средства за лични цели, прехвърляйки цените и щетите върху принципала (данъкоплатеца).

Практиката

Но да се върнем на конкретния казус – замърсяването с уран на питейната вода. Имаме един бюлюк шефове на държавни и общински ВиК-та, които от поне половин година (а вероятно и много повече) са знаели за повишените стойности на уран в питейната вода. И нито един от всичките тези директори не е направил каквото и да било по въпроса, прехвърляйки всичките щети и цени на гърба (буквално и преносно) на данъкоплатците и живеещите в замърсените райони хора. Тук няма случайности – както казахме, не са важни хората, а системата. Държавната и общинската собственост дава стимулите на управляващите да се „снишават“ при всеки проблем, знаейки, че в крайна сметка супата ще бъде издухана от данъкоплатците, а те няма да понесат отговорност.

Представете си сега, че ръководството на частната "Софийска вода" беше премълчавало за завишени стойности на уран в продължение на половин година... Това щеше да бъде международен скандал. Щяха да хвърчат оставки и уволнения, общински съветници, кметове, депутати и партийни централи да искат прекратяване на концесионния договор и търсене на обезщетения за десетки и стотици милиони левове, цялата държава щеше да се тресе, а френската компания да претърпи значителни щети. И тъй като френските акционери осъзнават ситуацията ясно, те упражняват далеч по-ефективен контрол върху своя мениджмънт в България, така че подобни кризисни ситуации да не се допускат изобщо или да бъдат разрешавани по адекватен начин.

Подобна е ситуацията в (почти) всички държавни и общински фирми. Дори и омбдусманът и бивш депутат от БСП Мая Манолова се отчая колко трагично е положението в "Топлофикация-София". Там несъбирането на просрочени сметки и постоянните конфликти с потребителите са дори по-ярък симптом на принципал-агент проблема от вече легендарните кражби. Докато в частната топлофикация Варна просрочените повече от три години сметки (де факто несъбираеми) са около и под 1%, в държавно-общинската "Топлофикация-София" са около 15-20%. Загубите от тях пък просто се прехвърлят върху коректните платци, които се вбесяват от тази несправедливост и на своя страна започват да се „откачват“ от централното топлофициране. В крайна сметка, по-малкото приходи водят до декапитализиране, но пък политическото ръководство просто удря рамо с поредния план за спасяване с пари на данъкоплатците.

Изводите

Накрая много хора просто привеждат аргумента „Да, ама политиците и чиновниците би трябвало да работят в интерес на народа, дори и без да ги контролираме“. Би трябвало, наистина, но какво от това? Изпълнителният директор в частната фирма също би трябвало да работи в интерес на акционерите, но последните го контролират непрекъснато, за да не „забрави“ какво би трябвало да прави. Политиците не са някаква по-различна порода човеци от останалите хора. Без контрол, те също започват да работят в своя полза, но за чужда сметка. А простичката истина е, че ефективен контрол върху ръководството на държавни и общински фирми е просто невъзможен.

Следователно, такива не би трябвало да съществуват. Докато избирателите узреят за тази истина, нека се разхладим в жегата с една велинградска или хасковска уранжада!