Черна песен в черен петък - историята на Gloomy Sunday
Ноември е...
Навън вали. Мрачно е.
По телевизията някакви чичовци говорят някакви простотии.
В интернет валят промоции.
"Обезкосмяване - само днес с 50 процента по-евтино! Да падат косми и задръжки!!!"
"Купете си таблет! Не че нямате вече 5 таблета, ама що да не си купите шести, та да си имате за зимата???"
Както би казал класикът Антон Павлович (Чехов де) - "Човек се чуди чай ли да пие, космИте ли да си махне, или да се обеси..."
В този момент аз, кой знае защо, съм в настроение да ви разкажа една история. Историята за това как нещо иначе толкова красиво и възвишено може... да ви докара до самоубийство.
Как изкуството може да носи удоволствие... но може и да убива по-добре от автомат "Калашников".
И понеже наближава Коледа, а с нея и "Тииииииихаааа ноооооооощ, свяяяяяяяята нооооооощ", или, да пази Господ, "Лааааааст кристмас, ай гив ю май хаааарт", си мисля, че е време да напиша тази история, за да ви предпазя, хайде, да не е от самоубийство, ама от депресия, водеща към различни странични ефекти.
Не знам дали има статистика за хора, полудели от слушане на коледни песни или от гледане на промоционални оферти за таблети в интернет сайтовете, но знам, че има статистика за една печално известна песен, чиято история мисля да ви разкажа... сега.
"Gloomy sunday" - началото
През 1932 година Унгария е известна с няколко неща - гулаш, Бела Барток, чардаш и лейди Батори (да, онази благодорна контеса, за която легендата твърди, че се къпала в кръвта на млади девойки).
Орбан още не е заплануван, камо ли световната прогресивна либерална общност, която да го заклейми.
Втората световна война се задава, Голямата депресия е в стихията си, изобщо, както би казал поетът, "Отнийде взора надежда не види".
В тази мрачна 1932 един млад унгарски композитор на име Резьо Шереш (Seress Rezső), прясно изоставен от съпругата си и трайно безработен и загърбен от късмета, седи в някаква малка и (за нуждите на художествения разказ) бедна стая пред раздрънкано пиано, отпива от някакъв евтин и гаден алкохол и нахвърля ноти върху един нотен лист.
"Есен е, листата падат
Любовта е умряла на земята
Вятърът плаче със скръбни сълзи
Сърцето ми никога повече няма да очаква пролетта
Моите сълзи и мъки са напразни..."
Този текст, добавен към скръбната музика, си имат своето обяснение. Съпругата на маестро Шереш (да не се бърка с маестро Сорос, който е един друг човек, че ей сега либералите ме изядоха с парцалките), която носи великолепното и изискано име Хеленка, му вдига страшен скандал. Причината - композиторът пробва да пробие в Париж, но уви, не му се получава. Понеже за Хеленка (която била и голяма красавица) това е втори брак, тя използва този факт, за да обясни на своя благоверен, че предишният ѝ съпруг е бил състоятелен и че тя се чувства прецакана, че го е напуснала и е взела някакъв аутсайдер.
От този скандал, депресията, предвоенната меланхолия (и махмурлука от гадния евтин алкохол) маестро Шереш ражда една крайно депресивна любовна песен.
Песента получава заглавие - „Vége a világnak“ ("Краят на света"), а композиторът започва да обикаля различните издателства...
...тая песен е убийствена...
И тук започва легендата. А легендата е къде фактологически доказана, къде - тотална мистификация. Но то кое не е мистификация в днешно време, де...
Та, да не се отплесвам, че ми е харесал един таблет от черния петък, ама ще го купя, като свърша текста.
Резьо Шереш опитва да продаде песента на издателя си. Той обаче, чувайки песента, заявява: "Не, в тази песен има някакво ужасно, непреодолимо отчаяние" и отказва да я издаде.
Друг издател обаче вижда в нея потенциал. И през 1935 тя е записана от певеца Пол Калмар в първоначалния си вид и с оригиналния унгарски текст.
Какво се случва след това? Започват странни и необясними събития, за които или имаме, или нямаме никакво потвърждение.
Градската легенда сочи, че изоставеният поет, автор на оригиналния текст, László Jávor изпратил копие на бившата му приятелка, която го изоставила.
Познайте какво се случва?
Бившето гадже на поета слага край на живота си. А копието на песента е намерено в стаята ѝ.
Издателят на песента?
Градската легенда твърди, че и той приключва живота си със самоубийство.
И така започва една серия от необясними самоубийства, всичко до едно свързани с "Gloomy Sunday".
Gloomy Sunday
Песента се появява на бял свят (колко да е бял тоя свят с тая черна музикална история, не знам) през 1935 година. А през 1936 започват странните събития. Статистиката сочи, че първият странен случай е с обущар от Будапеща. Той слага край на живота си, но оставя предсмъртно писмо. А в писмото, вместо предсмъртни слова, обущарят слага текста на песента.
Следват още случаи. Двама млади унгарци се застрелват, слушайки песента в изпълнение на цигански оркестър. Следват данни за още няколко унгарци, които се удавят в Дунав, а у тях са намерени копия от песента на Шереш (как ли са намерили копия у удавени хора, едва ли някой може да ви обясни, но тук легенда и история се смесват силно).
Впрочем, данните на унгарската полиция от онова време сочат, че самоубийствата, свързани с песента, са 17, което дава основание на полицията да поиска забраната ѝ. Това обаче не само, че не се случва, а мрачната история се понася към цяла Европа и стига дори до KLETA MAJKA AMERIKA, където през 1941 година не друг, а певицата Били Холидей записва версия на английски. Песента вече не се нарича "Краят на света", а "Gloomy Sunday" - "Мрачна неделя".
Sunday is gloomy
My hours are slumberless
Dearest the shadows
I live with are numberless.
И тук ситуацията започва да става неудържима!
През същата година от цял свят започват да идват различни страшни истории, свързани с песента на клетия унгарски маестро.
Млад мъж от Берлин се застрелва, слушайки песента. Неговата приятелка също е намерена мъртва, оставяйки до себе си има копие от Gloomy Sunday.
Следват данни за секретарка от Ню Йорк, която се отравя с газ от автомобила си. В джоба X е намерено предсмъртно писмо, в което тя изразява желанието си да бъде погребана под звуците на унгарската самоубийствена песен.
Дама от Лондон предозира с приспивателните си, слушайки песента. Магазинер от Берлин се обесва, а в магазина е намерено... познайте какво. Ново копие от песента.
Според непотвърдени слухове данните за хора, които са се самоубили под влиянието на песента, са следните - около 100 души са приключили живота си под влияние на Gloomy Sunday.
Непотвърдени... колко да са непотвърдени. BBC реагират като ужилени и забраняват Gloomy Sunday... и тази забрана продължава чак до 2002 година. Това обаче не спира интереса към нея и огромно количество изпълнители се втурват да записват кавър версии на музиката на Резьо Шереш.
Забележете - версии записват: Пётр Лещенко, Пол Уайтмън, Сара Вон, Рей Чарлз, Бьорк, Шиниъд O'Конър, Диаманда Галас.
Какво се случва после?
Втората световна война свършва.
Композиторът Шереш (който е убеден комунист и лежи в концлагер през войната) остава в родината си и живее до 1968 година, когато скача от балкона си и се самоубива.
Впрочем, имa една още по-зловеща история, според която при опита за самоубийство той оцелява, а после, в болницата, се обесва с жица. Въобще - цялата история приключва толкова жизнерадостно, колкото и започва.
Но в изкуството е така - не всичко е цветя и кебапчета.
Черна музика и черен петък
Преди време Димитър Воев беше написал един велик текст към песента на "Нова генерация" - "Прилепът":
Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Заиграването на изкуството със смъртта е нещо напълно нормално.
От времето на средновековните секвенции като "Dies irae", от Дантевия "Ад" и от творбите на Брьогел и Йеронимус Бош, та до наши дни мракът е обект на вдъхновение за творците.
Защо ви разказах историята на тази самоубийствена песен, вместо да ви разкажа за нещо весело, позитивно и изпълнено с радостно-инфантилна енергия ли?
Не знам безспорни данни за това колко хора са се повлияли истински от това заиграване на изкуството с мрака.
Но съм убеден, че има стотици хиляди, чиито мозъци бяха изтрити от радушната веселба на съвременната чалга и скопената, беззъба и инфантилна модерна българска поп музика.
Затова реших, че е време да ви разкажа за една страшна песен в един ден на масови покупки.
Черен петък!
Затворете музикалните молове!
И отворете вратите си за мрака...
В него има повече смисъл, отколкото в светлината, защото тя, светлината, е изкуствена.
И е произведена от втора ръка китайски лампи...