Бързите кредити – помагаме или вредим на потребителя с въвеждането на таван?

Още през 19 век френският икономист Фредерик Бастия обръща внимание на необходимостта всяко икономическо решение да взема пред вид не само незабавните и видими ефекти, но и невидимите ефекти, които този, който предлага дадено икономическо решение често игнорира. Предложените от БСП регулации на т.н. „бързи кредити” абсолютно игнорират невидимите ефекти от това решение, от които един е най-важният - много хора, които имат нужда от бързо дългово финансиране без обезпечение ще загубят възможността да получат такова и ще останат без финансиране. Или ще отидат в заложните къщи. Или при нерегламентираните лихвари, където и цената на кредитиране е много по висока и начините на събиране на вземанията често са посещение на човек с бухалка в багажника на колата му. В допълнение, десетки фирми за бързо кредитиране ще фалират и няколко хиляди души ще се присъединят към безработните.

Наистина номиналните лихвени проценти, предлагани при бързите кредити са много високи и това е пример за видим ефект, както и за необходимостта от разбирането на разликата между номинална и реална лихва, която фирмите за бързи кредити получават. Това, което е невидимо е, че има много висок процент на несъбираемост на такива кредити (средно около 20%, тоест всеки пети човек не връща кредита), поради което кредитодателят реализира загуби, както от несъбраната лихва, така и от изгубената главница и на практика се получава значително намаление на ефективният лихвен процент. Ниската номинална стойност на отпуснатите кредит, краткият им срок и липсата на обезпечение са други три фактора, определящи по-високите пазарните нива на лихвените проценти по бързите кредити в сравнение с обезпечените банкови потребителски кредити.

Безспорен факт е, че има негативни практики в сектора „бързи кредити”, в който оперират над 160 дружества. Видна от резултатите на журналистически разследвания, проведени в последните месеци, е порочната практика на някои небанкови финансови институции, предлагащи бързи потребителски кредити. Наблюдава се повишаване на общественото недоволство поради начисляването на прекомерни размери на неустойки по главниците и изискването на скрити допълнителни такси за обслужване на кредита, които също са неимоверно високи. Размерът на тези допълнителни лихви, неустойки и такси в редица от случаите надвишава многократно размера на главницата по съответния заем. Освен при забава за плащане, неустойки, обезщетения и различни такси се начисляват понякога и при друг вид неизпълнение на задълженията на потребителя. В допълнение на това, в отделни случаи потребителите биват ограничавани и от възможността да се запознаят с условията по стандартните договори за кредит и общи условия към тях.

Следователно, секторът „бързи кредити” има нужда от регулация, но не и тази, която се гласува днес в Парламента.

Необходимата регулация не трябва да изземва функцията на пазара по отношение на формирането на цената на кредита в резултата на търсенето и предлагането на този финансов продукт и свободната конкуренция между фирмите, предлагащи бързи кредити. Необходими са други регулации, които биха довели до елиминиране на негативните практики, прилагани от някои фирми. Регулации, които биха довели до по-голяма прозрачност, пълна информираност на търсещите кредити за цената на кредитирането и последствията при невръщане на кредита, но в условията на пазарна определеност на лихвените нива.

Без да претендирам за изчерпателност, считам, че следните регулативни промени биха били подходящи:

Постепенно увеличение в рамките на 3 години (например с 250 000 лева на тримесечие) на изискването за минимален и регистриран и внесен собствен капитал от сегашните 250 хил. лв. до 3 милиона лв.

- Вместо да се въвежда таван на номиналните лихви, налагане на таван на общото обезщетение (наказателните такси, наказателните лихви разходите за събиране), което може да бъде начислено на нередовен длъжник преди съдебно събиране в размер до 20% от общото несъбрано вземане. Таванът да бъде приложим за всички кредити, включително кредитите до 400 лв.

- Налагане на таван на обезщетението за адвокатски хонорар, което може да бъде присъдено като дължимо към кредитора до 2-3 пъти минимума по Наредбата за адвокатските хонорари.

- Създаване на задължение на дружествата да осигурят на потребителите свободен достъп и копие от бланките за договор за кредит, искане и общи условия, за да се запознаят с тях, преди да поемат ангажимент.

- Дружествата да са задължени да изготвят и прилагат вътрешни правила и процедури за събиране на забавени вземания. Последните следва да се предоставят на регулатора БНБ за преглед и одобрение.

- Сериозни глоби и заличаване на регистрацията на фирмата при повече от три глоби за неетични практики.