Балада за една сметка, един бушон, един идиот и един апартамент в Младост 4
Пролог
Да започна с това, че се казвам Венци Мицов и съм алко... не бе, не съм алкохолик, споко. Можех да бъда, но прецених, че е далеч по-яко да живея по правилата. Да си плащам данъците, осигуровките, да си плащам, доколкото мога, сметките и да не изпадам никога в ситуация да ми спират някоя комунална услуга.
Никога! До днес!
На 50 години и 2 месеца днес, на 23.06.2021 г., в 10 часа сутринта ми спряха тока. И до момента у нас ток няма. И може и да не дойде до утре вечер.
Глава I - Как останах без ток
Както вече казах, в живота ми никога не се беше случвало да ми спрат тока.
Защо това е така ли?
Защото си знам.
Моят работодател ми плаща заплатата на определена дата в началото на месеца. И тази дата винаги е ясна. Работодателите на съпругата ми ѝ плащат заплатата в края на месеца. И винаги датата е ясна.
Спрямо тези две дати семейният ни бюджет е ясно структуриран - от моята заплата се плащат ток, вода, ипотека. От заплатата на съпругата ми пък се плащат телефони, каквото може от парното и с останалото се храним, обличаме (да са живи и здрави, магазините за дрехи секънд хенд) и чат-пат, като се разболеем, си купуваме лекарства.
КОВИД в семейството ни излезе общо няколко бона, които още възстановяваме по кредитните си карти...
Както и да е. До ден-днешен винаги съм си знаел - токът се плаща до еди-коя си дата. Парното - до еди-коя, кабелната - също.
До днес.
Тази сутрин станах. Направих си кафе. Гледах двама покемони в дебат по телевизията. И тъкмо да се наканя да излизам, хоп - токът спря.
- Пак ли aвария? - рече жена ми.
Тъкмо да ѝ отговоря, чух, че в коридора асансьорът се движи. И с рязко движение на спринтьор, помитайки шкафа за обувки, се втурнах към първия етаж на кооперацията ни...
Глава II - Електронаказателят
От 9-ия до 1-ия етаж нашият асансьор върви около минута - минута и нещо. Докато вземам това разстояние, в коридора вече няма никой. Изскачам навън и виждам човек, който се качва в малък червен автомобил. Излишно е да ви казвам, че автомобилът не е брандиран и само интуицията ми и фактът, че по това време в Младост 4 няма никой, ми дават да разбера, че явно това е бил електронаказателят.
- Извинявайте, вие от ЧЕЗ ли сте? - колебливо казвам аз.
- Да - с досада казва екзекуторът на електромери и пали колата. Тя запалва от раз. Очевидно двигателят е добре обслужен.
- Спряхте ми тока - казвам аз.
- Е, и? - казва техникът. - Подаден сте за спиране явно.
- Aма аз винаги съм плащал в края на месеца. И не е имало проблеми. Освен това имам със сигурност само една излязла сметка - невярващо продължавам аз.
- Обадете се на телефона на ЧЕЗ. Мен това не ме интересува. Ако ме повикат да ви пусна тока, ще дойда" - казва електроинквизиторът. И дава на заден, а аз отстъпвам свенливо, като млада девица преди първа брачна нощ...
Глава III - Ако ти е скучно, обади се на 0700 10 10
Пътят нагоре към останалия ми без ток апартамент е нерадостен. С мрачно изражение се прибирам у нас и моментално набирам номера на ЧЕЗ България.
"Здравейте! Набрали сте номер еди-кой си. Фор ленгуиджес aдyр ден бългериън прес уан"...
Представете си сега, че имате важна и спешна работа. В моя случай - час в болницата, където трябва да си направя контролен ехограф на сърцето. След прекарания КОВИД се налагат и такива неща.
У вас няма ток. Топло е. А вие седите и слушате следното:
"За да проверите дали има ток в квартала Ви, натиснете 7. За да проверите дали баба Ви си е купила две батерии от волт и половина, натиснете три пъти 9, после се завъртете по посока на часовниковата стрелка, кажете 5 пъти "Отче наш" на суахили и си ударете главата в кухненския плот..."
Да ви предупредя - процедурата по свързване с оператор може да е дълга и болезнена. Тя е нещо като библейската "Виа Долороза". Трябва да я преминете сам, понесъл трънения венец на собствените си, свити на кълбо нерви.
"Здравейте, с какво мога да помогна" - чувам най-накрая заветния глас.
И започвам:
"Ваш абонат съм. Спряхте ми тока. Никога досега не сте спирали тока по това време, винаги съм ви плащал в края на месеца. Имам само една фактура от 50 лева, нямам случай да съм имал проблем..."
И тук жестоката истина ме удря в лицето.
- Съгласно вашия договор, точка 23, алинея 7, параграф 13, ред... доставчикът може да спре услугата спрямо посоченото точка 11, член 9, алинея 8...
- Добре! Добре! А как да пусна пак тока? - питам аз.
- Ами идете в каса - казва девойката от колцентъра. - За нормално пускане на тока ще платите 19 лева. Тогава той ще ви бъде възстановен до 24 часа. За експресно пускане заплатете 38 лева. Тогава токът ще дойде до 6 часа.
Глава IV - На касата
Каси на ЧЕЗ на практика няма. ЧЕЗ работят с компании за плащане на всякакви сметки.
10 минути след злощастния ми разговор с колцентъра вече съм на Изипей каса в Младост 4.
- Ама наистина ли Wи спряха тока заради една само дължима фактура от 50 лева? - с огромно учудване пита касиерката. - Явно пак са си променили нещата тия.
- Кажете какво да направя сега? Ако платя 18 лева, ще ми пуснат ли тока днес? - питам касиерката.
- Много е вероятно. Но е много вероятно и да не го пуснат. Няма никаква гаранция - казва тя.
И тук аз изваждам още 38 лева. Не мога да рискувам да стоя 24 часа без ток. Избирам експресната 6-часова услуга. Плащам всичко, вземам бележката, а касиерката още веднъж изразява недоумение какво им става на тия чехи.
Глава V - Червеят на съмнението
Качвам се в колата и потеглям към болницата, защото вече сериозно закъснявам за часа, който имам за преглед. Но докато шофирам по околовръстното, в черепната ми кутия започва да се задвижва червеят на съмнението.
И набирам отново номерa на колцентъра на ЧЕЗ.
Този път процедурата е по-кратка. Явно няма толкова хора на линията.
- Здравейте пак. Преди малко платих сметката си. Платих и такса за експресно включване. Можете ли да погледнете дали няма и нещо друго за плащане, че вече не знам какво става - казвам аз.
- Ами вие сте платил, но плащането ще се отрази след края на работния ден - казва девойката от колцентъра.
- Тоест... Искате да кажете, че експресното включване ще се случи утре, защото днес няма да бъде отразено?- невярващо казвам аз.
- Мога ли да Ви помогна с нещо друго? - прекъсва ме девойката.
Тук някъде разбирам, че каквото и да направя вече, няма смисъл. Пожелавам приятен ден и намирам място за паркиране. Отивам на преглед. Добре съм. Възстановил съм се след прекараното дребно мангърово грипче през март.
Епилог
И седя, и пиша този текст. Той разказва една лична история с едно от трите електроразпределителни дружества.
Един от поредицата фактори, които не само могат да си променят правилата така, както си пожелаят. Един от факторите в живота ви, които, след като си променят правилата и ви треснат в най-неподходящия момент, ще направят така, че да се чувствате в невъзможност да разберете какво точно се случва. И защо.
Докато пиша този текст, не знам дали днес ще имам ток. Или няма да имам. Не знам кога точно трябва да си плащам сметките. И защо до оня ден сроковете бяха едни, а сега са други, па никой не знае нищо за това.
И най-лошото - не знам защо, когато ние сме в някакво дребно нарушение, монополистите са измислили как да ни стъжнят живота. А когато тяхната мрежа се дъни (в Младост често стоим без ток, особено вечерно време), те не ни дължат никакво обяснение.
Седя и си мисля, че потребителят има право да бъде информиран. Но информацията става по трудния начин.
Седя и си мисля, че ние сме идиоти. Че ако не бяхме идиоти, щяхме да отидем и да замеряме всеки арогантен монополист с каквото ни падне. Но ние няма да го направим. Ние ще си плащаме, а после, като си платим, ще се обаждаме да се молим да ни пуснат пак тока. А те ще ни отговарят, че ще го пуснат спрямо написаното в член 12, алинея 7, точка 3 от споразумението, което ние никога не сме подписвали...
Това е текст, в който се жалвам. Жалвам се, че ЧЕЗ ми спряха тока и ми попречих да се самоубия посредством токов удар...
И това е всичко. Дано в тази лична история да сте намерили някакъв смисъл. Или поне малко ток. От скъпия...
PS. Пуснаха го!!! А един приятел ми пише на лични съобщения, че скоро са му спрели тока за 28 неплатени стотинки...