Бъди подлец! Не бъди глупак!

Сякаш времето, в което живеем, нашепва това. Сякаш внушава, че това е ключът към действителността. Кодът за интеграция в обществото. Тайната рецепта за успех… Надеждата за промяна след смяната на властта е и надежда за смяна на кода за личен успех. Във водовъртежа от неолиберален капитализъм и балкански цинизъм предстои да видим, възможно ли е това...

Когато през 1961 г. Джон Стайнбек пише последния си роман - „Зимата на нашето недоволство“, американското общество отдавна е завъртяно от водовъртеж, подобен на нашия. Във всеобщата битка за материални придобивки нравствените норми се пропукват. Скрупулите падат. Стайнбек обаче не иска просто да порицае видимата загуба на нравственост в обществото. Поставя си далеч по-сложна задача. В романа си проучва възможно ли е да противостоиш. Възможно ли е да противостоиш на обществения натиск, предизвикан от нравствения упадък. Натиск, очакващ от теб в стремежа към материална облага да не робуваш на „нравствени предразсъдъци“. Възможно ли е да се абстрахираш от всеобщия цинизъм - да устоиш със собствена преценка за добро и зло. Да живееш различно, ако в безпринципността на другите осъзнаваш губеща житейска стратегия. Заключението на Стайнбек е песимистично. Главният герой Итън Хоули изневерява на принципите си. Поддава на подмятанията на близки и приятели. Извършва подлости. Добира се до богатство, власт и слава – всичко това, което другите са очаквали от него. Но … не и до щастие. Неморалните ходове, които предприема, бавно, но сигурно обезсмислят живота му. Стига до решение за самоубийство.

Чест прави на Малък градски театър „Зад Канала“, че се захваща с нелекия текст на Стайнбек. Застава срещу обезценката на етичните ориентири в обществото. Че романът е важен, доказва и фактът, че Стайнбек само година след публикацията му получава Нобелова награда за литература. Предупреждението на американския класик и у нас днес звучи повече от актуално. От десетилетия сме свидетели на управленска безпринципност, станала норма на поведение. Тя проваля държавата. Цинично обезверява немалко българи. Отнема вярата във възможността за различност, възможността за почтеност. Възможността да живееш добре - да бъдеш уважаван и удовлетворен, без да крадеш, подкупваш, унижаваш и принуждаваш. Направи ни зли. Направи ли ни обаче по-щастливи…?

Юрий Дачев адаптира текста на Стайнбек, който в американската версия е цели 311 страници. Това съвсем не е лесна работа. Спомням си как преди 5 години в Schauspiel Frankfurt адаптацията на „Престъпление и наказание“ на Достоевски се провали. Превърна се в протяжно четиричасово представление, което не след дълго бе свалено от сцена. Бина Харалампиева режисира адаптацията на Дачев в „Зад канала“. Тя увлекателно успява да пресъздаде посланието на Стайнбек. Прави го, като привлича някои от най-талантливите съвременни актьори. Особено ме впечатли Малин Кръстев в ролята на Дани. Колкото и второстепенна да е тази роля, той я превръща в запомнящо се преживяване.

В рамките на два часа пиесата съумява да разкаже основни моменти от романа. Действието се развива в малко американско градче. Декорите и костюмите на Свила Величкова потапят в атмосферата му. Семейството на Итън Хоули, което в миналото е било заможно, уважавано и високо образовано, губи състоянието си. Итън е принуден да изкарва прехраната си като продавач в магазин за хранителни стоки, към който има и бар. Помещението на магазина е било част от изгубената собственост на семейството. Итън е посещавал колеж. Считан е за един от най-образованите жители на градчето. Приема философски живота в недоимък, който по стечение на обстоятелствата му се налага да води. Не смята, че щастие без разточителство е невъзможно. Изглежда доволен. Не вреди никому. Честно изкарва прехрана за себе си, жена си и двамата им тинейджъри.

Жителите на градчето обаче недоумяват. Завиждат ли на безметежното му равновесие…? Итън не се вписва в представите им за успех. Чудят се на почтеността му. Чудят се, че за него е по-важно да е честен, отколкото богат. Намекват му, че е безнадежден наивник. Дават пошли идеи за бърза печалба. „Входът към всичко в живота са парите“, разсъждава приятелят му Джоуи, служител в местната банка. „ Всички ние се прекланяме пред Великия Бог - парите.“ До един момент Итън нехае за подмятанията на съгражданите си. Подмятанията обаче повлияват на членовете на семейството му. Натискът от тяхна страна върху него расте. Пречупва се. Изоставя скрупулите. За да се сдобие с богатство и власт, предприема стъпки с ясното съзнание, че вреди на близки хора. Обрича на смърт най-добрия приятел от детството си, а Марульо, доверилия му се нов собственик на магазина, в който работи - на изгонване от САЩ. Един ден узнава, че неговата безнравственост е заразила сина му. Тинейджърът е започнал да счита подлостта за нормалност. Вижте сами с каква хладнокръвна безпринципност печели престижен конкурс за есе. Итън е разочарован. Отчаян. Разбира до къде се е разпростряло злото, на което е поддал. Разбира, че тръгнеш ли по пътя му, рано или късно всичко се проваля. Губи стойност. Такъв живот не му се живее. Решава да сложи край. В последния момент е спасен от дъщеря си, която някаква щастлива интуиция е опазила от всеобщата безпринципност.

След спектакъла имах удоволствието да разговарям с г-жа Бина Харалампиева - режисьор на постановката и директор на Малък градски театър „Зад канала“. От дума на дума стигнахме до пораженията от пандемията и бъдещите планове на нейния театър. Той е сред любимите на немалко софийски театрали.

„Пандемията“ - сподели г-жа Харалампиева, „се отрази по един много трагичен начин на всички сценични изкуства, включително театъра. Системата по която работят театрите, е доста гъвкава. Единствено това направи възможно оцеляването ни. След затихването на пандемията и отпадането на зеления сертификат театрите вече могат да се върнат към предишните си навици - да превключат на пълни обороти. Преди пандемията имаше силен апетит и бурно завръщане към театъра. Сега зрителят все още се колебае да пребивава ли дълго в затворени пространства. Това е отзив на всички колеги.“

„Предизвикателството сега“ - продължи г-жа Харалампиева, „е да си върнем зрителя с атрактивни заглавия. Току що се състоя премиерата на „Една испанска пиеса“, която мина много добре. Хареса се и на зрителите, и на критиката. Предстои и премиерата на „Асансьор“ от Себастиен Тиери. Режисьор е Ивайло Христов. Участват прекрасни актьори от трупата ни – Герасим Георгиев (Геро), Филип, Аврамов, Мак Маринов, Леонид Йовчев. Тези любимци на публиката обединяват няколко миниатюри в много интересно представление.
Междувременно започнаха и репетициите на Йосиф Сърчаджиев с пиесата „Капан за самотен мъж“ от Робер Тома. Тя е с криминален сюжет. Отдавна не сме имали такава в афиша си. Любителите на криминалния жанр не са малко. Ще ги заинтригуваме с млади и пълни с енергия артисти като Христо Пъдев, Жени Лечева, Луиза Григорова-Макариев, Владимир Димитров, Стоян Младенов и Емил Котев. Те са гаранция за живо и атрактивно представление.“

Малкият театър „Зад канала“, казах си, явно има големи планове за бъдещето. Г-жа Харалампиева продължи със залпа от нови премиери:

„Предстоят и репетиции на „Червено и черно“ по романа на Стендал. Това е поредното заглавие по известен роман, с което се захващаме заедно с Юрий Дачев. С него работихме и в „Зорба“, в „Зимата на нашето недоволство“, „Тютюн“, „Нова земя“. От години с Юрий работим по известни произведения на литературата. Радват се на голямо любопитство от страна на публиката. Очакваме „Червено и черно“ да бъде посрещната със същия интерес. Юрий Дачев ще се изяви много скоро на сцената ни и като режисьор. Заглавието за сега е тайна, тъй като все още се уточнява“, каза г-жа Харалампиева: „Имаме проведени разговори и с режисьора Стайко Мурджев за съвместна работа в края на годината. Нагърбили сме се с немалък обем работа и смятам, че това ще е предизвикателство и за амбициозната ни трупа. Надявам се скоро да приключи и войната в Украйна с възможно най-малък брой жертви. Надявам се и избуялата инфлация да се поуспокои, така че хората да се сдобият с повече сигурност.“

Запитах Бина Харалампиева, какво според нея отличава нейния театър от останалите софийски сцени. Кое е неповторимото в него.

Усмихвайки се тя ми отговори: „Зрителите, които следят афиша ни, много добре знаят, какво ни отличава от другите. Предлагаме само заглавия, изправящи ни пред сериозно творческо предизвикателство. „Сериозно“ не бива да се разбира като липса на чувство на хумор. Имаме разбира се и добри комедии“, закачливо отбеляза Харалампиева. „За нас е от особено значение да имаме добра трупа. Много внимателно подбираме актьорите за нашия състав. Грижим се те да имат интересни творчески задачи, така че да изпитват удовлетворение от работата. В трупата ни са имена като Владимир Пенев, Малин Кръстев, Светлана Янчева, Василена Атанасова, Герасим Георгиев (Геро), Филип Аврамов , както и една група блестящи млади актьори като Весела Бабинова, Владимир Зомбори, Каталин Старейшинска. Сам виждате - трупата ни е звездна. Гостуват ни и много известни имена като Асен Блатечки, Калин Врачански, Деян Донков, Мария Каварджикова. Това са актьори с изключителни възможности, които доразгръщат потенциала и на собствената ни трупа. Внасят в екипа изненади, заличават рутината.“

Успя да ме убеди - „малък театър“, но с големи планове и големи възможности…