OffNews.bg

Автографът на Лоран

От стр. 1

Американският футбол е най-популярният спорт в Съединените щати, а професионалната футболна лига – НФЛ, е колосална индустриална машина. Играта е дълбоко вплетена в самата обществена тъкан на страната. Всяка неделя ожесточените двубои между трийсет и двата отбора в НФЛ се превръщат в абсолютен център на вниманието и повод за безкрайни анализи и коментари. Този спорт има особено влияние върху хората тук. Често съм се питал защо. Може би защото в самата си същност той е непотрепваща прожекция на американския манталитет, история и цайтгайст.

Придвижването напред, завладяването на територия са в основата на играта. Сантиметър по сантиметър, стръкче трева по стръкче трева – винаги напред. Всеки поглед назад е наказание. Pегресията е недопустима. Прогресът е религия. Алчността не е порок, а смисъл. Целта не е мрежа или кош – целта е съкровената недвижима собственост зад крайната линия. Това химерично парче земя, наречено „крайна зона“. Отборът трябва да нахлуе в него, да го превземе с цената на всичко – пот, кръв, контузии, хитрост и саморазправа. Физическото надмощие, скоростта и преодоляването на инстинкта за самосъхранение са култивирани в самия правилник на играта. Отборното начало и колективизмът са от огромно значение, но... индивидуализмът е издигнат в култ. Куотърбекът – единственият играч, който подава топката, е свръхгероят, диригентът, изпълнителният директор. Той е Стив Джобс, Ейбрахам Линкълн, Стивън Спилбърг, Боби Фишер и Джей Гетсби, събрани на едно място. Куотърбекът е дестилираният образ на дръзката, дори арогантна идеология, на която дължим прословутата американска мечта.

Всички очаквахме, че новият ни треньор ще се опита да открие млад, единствен по рода си куотърбек – от тези, които се раждат веднъж на генерация, от тези, които не вярват в проклятия... Но Анди Рийд знаеше, че преди да намери и сложи подобен играч в джоба си, първо трябва да ушие самия джоб.

В американският футбол думата „джоб“ има особено значение. Петима играчи носят отговорността да охраняват куотърбека – да го предпазят като римска фаланга от озверелите защитници, чиято единствена цел е да се доберат до него и да го превърнат в част от тревната площ. Макар че по цял мач не докосват топката, тези петима играчи са много, много важни. Най-добрите охранители успяват да създадат така наречения „джоб“ – малко пространство, в което куотърбекът разполага с няколко секунди, които са му необходими, за да подаде топката.

Вярно е – Лоран Дюверне-Тардиф едва говореше английски, нямаше почти никакъв опит и никой не беше чувал за него.
Но треньорът на вождовете бе забелязал нещо в него. Дали е било физиката му? Характерът? Интелектът? Не е ясно, но повярвал, че ако иска да печели мачове и да предпази куотърбека си, ще му трябва точно това огромно канадско хлапе.

Против всички очаквания Анди Рийд незабавно предложи договор на Лоран и всички ние – съмняващите се – бързо разбрахме, че е взел правилното решение. За броени месеци канадецът се превърна в един от най-добрите десни гардове в Лигата и любимец на феновете. Бе педант и иноватор в подготовката си. Изучаваше интелектуалните аспекти на играта, анализираше безброй видеоматериали, подхождаше към съперниците си като гросмайстор – искаше да надникне в психиката им и да предвиди ходовете им. Бе прекарал години в медицинския факултет и тъй като разбираше функциите на човешкото тяло на академично ниво, извая всеки свой мускул според изискванията на позицията си.

Да, Лоран бе необикновен спортист, но може би най-нестандартният му ход бе решението му да продължи да следва медицина! Усилие, което го подложи на безпрецедентно психическо и физическо изтощение. В продължение на четири години жонглираше с тренировки, лекции, лагери, изпити, мачове, болничен стаж и т.н., и т.н.

Лоран Дюверне-Тардиф се дипломира като доктор по медицина със специалност „Хирургия“ в Монреал с пълно отличие на 29 май 2018 г. и на следващия ден бе на тренировка в „Канзас Сити“. 27-годишният канадец бе станал първият играч лекар в историята на американския футбол. И то не какъвто и да е играч, а един от най-важните в отбор, който под ръководството на Анди Рийд бе напът да разтопи завинаги висулките на толкова много разочарования. Перфекционизмът на Лоран в подготовката го бе превърнал в един от най-елитните гардове на Лигата и „Канзас Сити“ го възнагради с договор за четиридесет и пет милиона долара!

Треньорът бе изградил своя сигурен „джоб“ около уникалния канадски доктор и сега бе време да сложи нещо в него... Нещо много, много ценно. Анди Рийд следеше от години развитието на младеж на име Патрик Махоумс – куотърбек, който, за щастие на „Канзас Сити“, бе пренебрегнат от другите отбори в Лигата. Воден от безпогрешната си интуиция, стратегът грабна младия играч в момента, в който той завърши университетската си кариера. Вярно е – виждал съм и по-мъдри ходове – но всички те са свързани с имена като Веско Топалов и Гари Каспаров.

Знаете ли, през последните тридесет години съм имал привилегията да гледам неописуеми легенди да творят чудеса на терена. Хора като Джо Монтана, Том Брейди, Дан Марино и Пейтън Манинг. Но никога, НИКОГА не съм виждал явление, подобно на Патрик Махоумс! За две години това момче чудо обърна разбиранията за този спорт надолу с главата. Магьосничествата му често нарушаваха без виза и паспорт границата на невъзможното. Виждал съм го, преследван от двама защитници на „Денвър“, да прехвърля топката от дясната в лявата си ръка, преди да изпрати ювелирен пас в ръцете на невярващ съотборник. Виждал съм го да провре подаване като куршум между гора от тела и ръце. Виждал съм го да прави циркаджийски пасове, гледайки в една посока и подавайки в напълно друга. Виждал съм го, тичайки назад, да се обърне на скорост, да усуче тялото си като баварска солета и да изстреля перфектен четиресeтметров снаряд право в отворените длани на спринтиращ съотборник. Виждал съм го дори да мята топката с чудовищна сила над трибуните и извън стадиона по време на тренировка!

Но най-силното оръжие на Махоумс се намираше между ушите му. Всяко отиграване в американския футбол продължава само няколко мига, но в тях е пакетирано огромно количество стратегия. Сложна система от заслони и пресечки води до отварянето и затварянето на малки пространства за частици от секундата. Топката някак си трябва да премине през тях, преди те да са погълнати от защитата. Усилието, разбира се, е хармонично. Отборът действа като оркестър, но куотърбекът е неговият диригент. От него зависи дали ще се слуша музика или какофония. Всеки отбор има така наречената книга с отигравания, която се охранява в сейф и която играчите трябва да знаят наизуст. Книгата на Анди Рийд обаче е енциклопедия. Страниците ѝ са изпълнени с паяжина от нестандартни комбинации и единствено куотърбек с изключителен интелект е в състояние да открие пътя си из лабиринтното въображение на треньора. Благодарение на фотографската си памет, съобразителност и усет към импровизацията, Патрик се превърна в идеалния аватар на своя изобретателен треньор на игрището.

„Канзас Сити“, разбира се, започна да печели... непрекъснато, а Патрик Махоумс бе провъзгласен за невиждана атракция. Наричаха го магьосник. Мачовете на отбора станаха един от най-желаните телевизионни продукти на Америка, а намирането на билети бе почти невъзможно. Идваха фенове от цялата страна. Всеки искаше да види на живо следващия шедьовър на младия виртуоз. В своя първи сезон Махоумс помете многобройни рекорди и още повече съперници. Лоран бе неизменно до него – един двуметров, 146-килограмов канадски доктор, пазещ младата звезда така, сякаш нейната охрана бе подробно описана в началото, средата и края на Хипократовата клетва. Нямаше сила на този свят, която да спре Махоумс, и по всичко изглеждаше, че проклятието, тегнещо над отбора, е напът да приключи. За нещастие, в края на мача срещу „Джаксънвил“ огромен защитник се стовари върху лявата подбедрица на Лоран. Болката го смъкна на земята и той не бе в състояние да се помръдне. Представяте ли си физиономията на лекаря на мача, когато е изтичал към контузения канадец: „Спокойно, докторе – според мен имам спираловидна фрактура на проксималната част на фибулата. Не изключвам да е над синдесмозата“.

Без Дюверне-Тардиф отборът отново не успя да стигне до заветната титла, но се добра до полуфинала, където загуби в невероятен мач с продължение. И въпреки че феновете отново заговориха за тегнещото над Вождовете проклятие, бе ясно, че в лицето на Патрик Махоумс отборът най-после бе намерил чакания с десетилетия еднорог. Малко по-късно „Канзас Сити“ възнагради своята млада звезда с най-скъпия договор в историята на световния спорт – половин милиард долара!

Лоран се завърна възстановен през следващия сезон и под надеждното прикритие на неговата непробиваема охрана Патрик Махоумс съсипа конкуренцията и този път доведе отбора до големия финал – „Супербоул“. Колосалното събитие се състоя тази зима в Маями в първата неделя на февруари. Бяха изминали точно петдесет години от последното участие на „Канзас Сити“ във финален мач. Половин век! Толкова отдавна, че дори бащата на Патрик Махоумс все още не е бил роден.

Хората тук не можеха да повярват – градът беше погълнат от еуфория... и напрежение. Щяха ли да успеят многострадалните Вождове да направят последната крачка към върха? Щеше ли отново да прониже сърцата им древното проклятие? Какво ги очакваше на стадиона във Флорида – триумф или падение?

Продължава на стр. 3