В деня на св. Мина започват Вълчите празници

Народът нарича св. Мина бързият помощник, защото откликва на молитви за намиране на откраднато и загубено. Но го прави така, че хората да не се пристрастяват към имане и отношения, а да вярват, че ще съдейства по най-добър начин злините да се разминават.

Из някои краища даже наричат светеца Мина-размина, нали отклонява лошотиите... За празника на св. Мина се правят различни защитни ритуали, жените трябва да бъдат особено почтителни, защото той помага за сбъдване на желания за здраве, любов, дом, чедо. Стопанките пекат и раздават пити с мед, болни и бездетни правят курбани и му носят дарове. Много го тачат и семейства, които ще пращат синовете си на служба в армията. Селските стопани вярват, че светецът може да спре и вълча напаст, и чума.

От деня му започват т. нар. вълчи празници, за най-страшен и зъл смятали прегладнелия сакат Куцулан.

Според народните приказки на този единак сам Господ му разрешил да яде каквото хване, включително човеци. В тези дни не излизали от дома си по късна доба, довършвали започнати ремонти и запушвали всякакви дупки, за да не им се намъкнат каракондрули под покрива. От 11 до 16 или 21 ноември някъде през праг колели черно пиле за демоничната Мрата, която поболява кокошките и други птици, животни и хора. От тази жертва запазвали краката, главата, воденичката и перушина на червен конец при огнището, за да ги използват за лечение и опазване от магии и други злини.

Празник имат

Мина, Минка, Минчо, Миндо, Виктор, Вики, Викенти и производните им

* На имен ден се ходи без покана, освен ако виновникът за тържеството е изразил изрично желание да не празнува. Някои имена могат да бъдат почетени на различни дати през годината - според избора на именяка.

* Мина - от гр., месечинка, Луна; Виктор - от латински, победител; Викенти - от лат., преодоляващ