Навършват се 97 години от Деветоюнския преврат

Днес се навършват 97 години от извършването на Деветоюнския преврат.

Чрез държавния преврат от нощта срещу 9 юни 1923 г. правителството на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски е свалено от армейски части водени от Военния съюз.

В подготовката участва и Народният сговор. 

Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки „позиция на неутралитет“.

Военният съюз решава да отстрани с преврат правителството на конгрес в края на 1922 г. Тогава управлява първото правителство на Стамболийски. През април 1923 г. БЗНС печели предсрочните парламентарни избори с 52% и има 212 от 245 места в парламента. Стамболийски за втори и последен път става премиер.

БЗНС изпада в политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора; с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като "фашистко"; с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която то се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение.

През май 1923 г. Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III и с ВМРО. На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.

Превратът започва на 9 юни в 3 ч сутринта в София, когато електричеството угасва за 4 минути - уговореният сигнал за началото на преврата. Половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. Рано сутринта на 9 юни превратаджиите са взели властта.

На мястото на сваленото правителство е сформирано ново начело с един от основателите на Народния сговор проф. Александър Цанков, което включва представители на всички опозиционни партии без комунистите. Цар Борис III го утвърждава с указ по обяд на 9 юни. Цанков получава прозвищата "кръволок" и "кървавият професор" заради настъпилото време на терор. Новата власт организира отвличания, изтезания и многобройни убийства. Едно от тези убийства е на самия Стамболийски. По нареждане от новата власт Александър Стамболийски (1879-1923) е убит на 14 юни от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.

Под натиск на Коминтерна в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите. Комунистическата партия обявява курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г., а днес е известно като Септемврийското въстание.