164 години от рождението на Никола Войновски - забравеният Ботев четник
Априлското въстание е един от моментите в нашата история, който може да накара всеки българин да се изпълни с гордост. Сред най-славните славните мигове в него се нарежда походът на Ботевата чета. С нейния подвиг се слага един запомнящ се завършек на въстанието, който помага каузата на българите да стане известна в дори най-отдалечените земи. На всички става ясно, че на тази земя живее народ, забравен от всички, който няма да продължава да търпи зверствата на своя поробител. Със своите действия тези 208 четници записват имената си сред тези на най-славните български герои. Един от най-прославените от тях бил техният военен комендант Никола Войносвки.
Никола се родил в Габровското село Бойновци на 9 ноември 1849 година в семейството на буйния и родолюбив българин Данчо Стоянов. След като през 1865 година завършил трети клас в местното училище, продължил образованието си в Галац. В последствие заминал за Одеса, където постъпил в юнкерското Николаевско военнопехотно училище. Него той завършил през 1876 година, получавайки чин поручик в руската армия. Макар и младеж, вече владеел румънски, гръцки, френски, италиански и руски език.
През есента на 1875 година животът на Войносвки коренно се променил. Причина за това била неговата среща с Ботев, който обикалял Одеса с призив към българите на военна служба в Русия да се присъединят към неговата чета, за да се включат в готвеното въстание. Никола приел поканата, подал оставка и през април 1876 година заминал за Букурещ, където се присъединил към сформираната чета.
Войносвки бил избран от Ботев за военен комендант на четата. На него била възложена задачата да ръководи изпълнението на превземането на кораба „Радецки”. Никола се заел с въвеждането на военна дисциплина в четата. Операцията по превземането на австрийския параход била извършена блестящо. Единствено добрата дисциплина на четниците предотвратила сблъсъците им с екипажа. Един кървав сблъсък би помрачил посланието, което Ботев искал да достигне до Европа, а именно, че българите са борци за свобода, а не обикновени разбойници.
На 17 май четата слязла при Козлодуй. Тогава Войновски официално бил избран като неин военен ръководител. На 18 май дошло първото сериозно сражение, което четата води. Близо до рида Милин камък, на 25 километра от Враца, четата била нападната от конни отряди черкези. Нападението било изненадващо, черкезите прииждали от 3 страни, но благодарение на умелото командване на Войновски враговете били отблъснати.
На 20-ти май боят избухнал с нова сила. Този път по-ожесточен, срещу по-силен и многоброен противник. Четниците били в неблагоприятно положение, нямали достъп до храна и вода, битката за тях била въпрос на живот и смърт. Четата била разделена на две. Едната част бил нейният Авангард, начело с Войновски, който заел гребена на Камарата с фронт на север и запад. Другата част, сред която били Ботев и неговия щаб, била съсредоточена на връх Купена и Околчица. Редовна турска армия от около два табора под командването на Хасан Хейри бей атакувала левия фланг на отбраната, а останалата част от четата била атакувана от башибозуците. Нападението на турците било отбито. Те се прегрупирали и решили да обходят българите, за да ги разделят и изолират едни от други. Войновски разбрал техния замисъл. За да го предотврати, той наредил авангардът да се изтегли от първоначалните си позиции и да заеме кръгова отбрана на Купена. Башибозушката атака срещу Купена била отхвърлена с контраатака. Постепенно двата корпуса на четата се слели и тя пак станала едно цяло, концентрирана била около връх Купена, връх Околчица и падината между тях. Боят продължил до вечерта. След като турците за пореден път били отблъснати, се оттеглили. В настъпилата нощ на 20 май 1876 година, някъде в долината между Купена и Околчица, паднал убит Христо Ботев. Сведенията около неговата смърт са неясни, което дава причина и до днес да съществуват различни интерпретации на случилото се.
След смъртта на Ботев, за войвода на четата бил избран Никола Войновски. Под негово ръководство тя провела последния си бой в района на село Лютиброд. След това, за да се измъкне от преследващите я турски гарнизони, тя се разделила. Най-голямата част от 15 души, начело с Войновски поела към Троянския балкан. На 13 юни 1876 година, близо до село Шипково, четата била разбита окончателно. На 15 юни 1876 година Никола Войновски паднал убит в битка с преследващите го турци. Прострелян в гърдите, той успял да пропълзи до другарите си и да изрече последните си думи:
„Дръжте се, момчета“.
След неговата смърт главата му била отрязана от турците и занесена в Троян като трофей.
Подвигът на Никола Войносвки не е забравен. Народното съзнание си спомня за него и в знак на уважение в село Чифлик, Община Троян, е издигнат паметник в негова чест. Неговото име се среща като наименование на улици, булеварди и училища в много български градове.