120 години от смъртта на княз Александър I Батенберг

Той е първият български монарх след освобождението. Споменът за него поражда умиление, а фигурата му е представена от историците като достойна за уважение. На 5 април 1857 година, в далечна Верона, се ражда човек, който оставя трайна следа в новата ни история. Името му е Александър Йозеф фон Батенберг,  но сред българското общество остава по-познат като княз Александър Батенберг - първият владетел на Следосвобожденска България. Въпреки, че няма нищо общо с българите, съдбата му очевидно е предначертала да бъде свързан с тях през почти целия си съзнателен живот. Още като младеж той участва в Руско-турската война, биейки се за свободата на този народ, а няколко години по-късно ще поеме съдбините му в ръцете си, приемайки да стане негов държавен глава. Произхожда от знатен род - баща му е брат на руската императрица, така че Александър Батенберг се явява племенник на император Александър II Освободител. В близки родствени връзки е и с английската кралска фамилия. На днешния ден се навършват 120  години от смъртта му и с тази публикация ще ви запознаем по-подробно с живота му.

Началното си образование получава в Дармщат, след което продължава да следва в Дрезден и във военното училище в Касел. Избира военната професия и е зачислен в  германската войска с чин лейтенант. Едва ли обаче самият той е предполагал, че първият му истински досег с войната ще бъде на бойните полета на Балканите и то не биейки се за Германия, а за Русия. Това се случва през 1877-1878, когато той взима участие в Руско-турската освободителна война като доброволец. Това има своето логично обяснение - младият Александър с интерес следи събитията, случващи се на полуострова през 1875 и 1876 година и очевидно решава, че не може да остане безучастен към съдбата на няколко братски славянски народа. По време на военните действия се проявява като храбър войник - младият офицер участва в превземането на Търново, преминава Стара планина, бие се на Шипка и в кръвопролитните сражения при Казанлък, Стара Загора, Нова Загора и др. След оттеглянето на ген. Гурко от Стара Загора той е повикан от руския император, намиращ се по това време в Главната квартира в Горна Студена, Плевенско, и е изпратен в Свищов, където е зачислен в 9-и корпус. След превземането на Плевен император Александър II взима със себе си в Петербург Александър Батенберг и през януари 1878 г. го изпраща за Пловдив при ген. Гурко. Батенберг преминава през Стара планина в най-големите студове, продължава към Одрин и стига до Сан Стефано, където се подписва договорът, сложил край на войната и донесъл освобождението на България. 

Пред младата българска държава обаче стои сериозен проблем - кой да бъде избран за княз? Ясно е било, че трудно етнически българин ще се хареса на Великите сили, тъй като по онова време, за да стане даден човек владетел е трябвало да има благородно потекло. Именно поради тази причина българските политици се обърнали на Запад, в търсене на своя владетел. След няколкомесечни проучвания били отсети три предложение, сред които фигурирало и името на Александър Батенберг. Това, което решително наклонило везните в негова полза била препоръката на чичо му - цар Александър II Освободител, която била достатъчна на българите да се спрат на родения във Верона принц. Това се случва на  17 април 1879 г., а само два месеца по-късно княз Александър Батенберг пристига във Варна и отново стъпва на българска земя. През Русе отива в Търново, където на 27 юни полага клетва пред Народното събрание. След този тържествен акт през Плевен и Орхание Александър Батенберг пристига в София. Така на 1 юли 1879 година, едва 22-годишен, княз Александър Батенберг поема управлението на България. 

Първите години от управлението му са изключително тежки. Младата държава няма изградени нужните институции, както и не притежава необходимия политически опит, което кара голяма част от Великите сили, включително и Русия, да смятат, че тя ще бъде лесен проводник на техните права на Балканите. Очаквано, в първите 2-3 години след Освобождението това се случва, което обаче е нормално, тъй като голяма част от руските военни остават на българска територия, за да предадат своя опит на българите. Постепенно обаче държавата укрепва, а нейните управници, включително и  княз Батенберг стават все по-уверени. Така, подкрепен от Консервативната партия, на 27 април 1881 година, младият княз извършва преврат, суспендира конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията, който според първоначален замисъл трябвало да продължи седем години. По този начин той получава значително по-голяма власт и възможност да налага своите възгледи за бъдещето на държавата. Сам княз Александър Батенберг обаче възстановява конституцията преждевременно още през 1883, с което слага край на режима.

През следващите 3 години се случват едни от най-решителните събития в новата българска история, които се явяват и като първото истинско изпитание пред страната. Още в деня на подписването на Берлински договор на всички българи става ясно, че тяхната основна задача през следващите години е да обединят несправедливо разкъсаната България. Първата стъпка това да стане факт е Съединението на Княжество България с Източна Румелия, зад което, въпреки липсата на подкрепа от Великите сили, твърдо застава и княз Батенберг. Внимателно подготвения акт става факт на 6 септември 1885 година, а твърдостта, която проявява българският владетел далеч не се харесва на руснаците. Следва и Сръбск0-българската война, която, колкото и неочаквана да е била от българите, се превръща в доказателство, че този народ ще направи всичко по силите си, за да се обедини с братята си. През цялото време на военните действия княз Батенберг е на фронта, с което окуражава още повече войниците.

Ний Александър I, по Божия милост и народна воля Княз на България,
След като се убедихме в печалната истина, че нашето излизане из България ще улесни възстановяването на добри отношения между България и нейната освободителка Русия, и като получихме уверение от правителството на Негово Императорско Величество руския цар, че независимостта, свободата и правата на държавата ни ще останат непокътнати, и че никой няма да се бърка във вътрешните й работи, обявявам на нашия любезен народ, че се отказваме от българския престол, като желаем да покажем пред всички, доколко са нам скъпи и мили интересите на нашето Отечество, и как за неговото благо и независимост ние сме готови да пожертваме всичко, даже и това, което е нам по-скъпо от живота ни...

След като напуска България, Александър Батенберг се установява в Австрия, където се и жени. Кръщава и двете си деца с български имена - Крум-Асен и Вера-Цветана. Българският княз умира през есената на 1893 година в Грац, Австрия. Тленните му останки са пренесени в България и поставени в мавзолея, кръстен на негово име.