Жените под знамето на Хитлер: разказва историкът Рейчъл Сенчъри

В продължение на много години германските жени са възприемани като пасивни свидетели на ужасяващите престъпления, извършвани от нацистите. Оказва се обаче, че много от тях са били активни участнички и са били не по-малко брутални.

За тях разказва една от създателките на новия документален филм „Жени под знамето на Хитлер“ - Рейчъл Сенчъри. Интервюто е предоставено на OFFNews от Viasat History. Филмът е заснет в две части и ще бъде излъчен на 8 април, събота, от 22:00 часа по Viasat History.

Снимка: Bundesarchiv

- Защо тази тема е важна, особено в наши дни?

Рейчъл Сенчъри: Това е чудесен въпрос. Мисля, че темата е наистина важна, защото не достатъчно хора знаят какво се е случило по времето на нацистка Германия. Ролята, която са играли жените, и не само ролята, която са играли, а разнообразието от роли, които са играли. Мисля, че е наистина важно за историята да се опитаме да разберем колкото се може повече. Говорим много за това да се учим от миналото, да се учим от Холокоста и мисля, че можем да направим това само ако разберем какво се е случило.

- Как проучихте тази тема? Oт колко време се занимавате с това?

РС: Винаги съм се интересувала от ролята на различните полове в Холокоста. И дали ролята, която жените са играли като жертви или извършители, се е променяла в зависимост от техния пол. Интересът ми беше привлечен за първи път, когато провеждах стаж в концентрационния лагер Равенсбрюк, който се намира северно от Берлин. Концентрационният лагер там е бил предназначен предимно за жени затворници и поради това по-голямата част от охраната на лагера също е била от жени. Това ми се стори наистина интересно. Както отбелязват някои други историци, жените по традиция са възпитателките, грижещите се за децата и затова беше доста стряскащо, че тези жени са били охранители на лагера, причинявайки най-ужасните наранявания, убивайки други жени. Именно това започна да ме интересува. Между 2009 и 2012 г. защитих докторат за жените администратори на Третия райх, който през 2017 г. беше публикуван в книга. Така че от доста дълго време се интересувам от темата.

Снимка: Viasat History/United States Holocaust Memorial Museum

- Кои бяха най-изненадващите неща, които открихте по време на изследването си?

РС: Мога да дам много различни отговори. Мисля, че най-изненадващото е може би това, че хиляди жени са подкрепяли нацистката партия и са я подкрепяли в най-различни роли. Някои от тях са били доброволци, Nachrichtenhelferinnen des Heeres, подкрепяли са армията по различни начини. Много жени са подкрепяли SS, известни като SS Helferinnen. Но става дума за хиляди жени и почти никоя от тях не оспорва режима. Едва ли някоя от тях е виждала проблем в това, което са правили. Много от тях са имали свои собствени причини да подкрепят нацистката партия. За някои от тях това е било роля, източник на финанси, имали са нужда от пари. Други пък се интересуват от това да работят за правителството. Смятат, че това е престижно. Но това, което е изненадващо, е просто огромният брой хора, които са подкрепяли партията. Предполагам, че те не са чувствали, че могат да се противопоставят. Не мисля, че много от тях са искали, но дори и да са искали, не са се противопоставили. А нацистката партия се е нуждаела от всички тези жени. Всички те са били колелца в машината, която доведе до убийството на шест милиона еврейски мъже, жени и деца.

-  Успяхте ли да разберете мотивите, защо са избрали да бъдат част от тази машина?

РС: Мисля, че всяка една жена е имала свои собствени мотиви и разбрах много от тях. Някои от мотивите са финансови, имали са нужда от работа. Някои от жените са искали да работят за правителството. Това е била добра възможност за тяхната кариера. Жените, които са пътували с германската армия, например Nachrichtenhelferinnen, са имаха невероятна възможност да пътуват, да отидат в Париж, който за тях е световната столица на модата. Или в Дания, където разказват, че са получили бекон и сметана, консумативи, които не са могли да получат в Германия. Освен това трябвало да носят униформа, която била много модерна. За някои жени това носело чувство за принадлежност. За някои е било приятно да се чувстват част от групата, част от екип. Други жени говорят за възможността да се срещнат с германски войници, може би да имат флирт или връзка. Роля, разбира се, има и идеологията. Много от тези жени са изучавали нацистка идеология в училище. А след това са били в немски младежки движения като Bund Deutscher Mädel. Така че продължават да подкрепят нацистката партия.

Снимка: Viasat History/AKF - Agentur Karl Höffkes

- Има ли примери за жени, осъдени за военни престъпления и геноцид?

РС: Да, има няколко, но не са много. Една от онези, които участват в документалните филми, Гертруда Шльотке, е осъдена след това. Има и няколко надзирателки от концентрационните лагери, които също са били осъдени. 

- Имате ли примери за жени, чиито престъпления са Ви шокирали?

РС: Жените, които проучих, са осигурявали предимно административна подкрепа за нацистите, армията или СС. Това означава, че те са съставяли смъртните актове, записвали са протоколите от разпитите на евреите. Така че е ясно, че те са участвали и са знаели какво се случва. Що се отнася до действителните им действия, това не беше особено шокиращо, защото жените, които проучих, не участват във физически действия. Но те са свидетели на това. Една от секретарките, които изследвах, разказва за лагера за задържане в Берлин, където много евреи са били събрани на едно много малко пространство. Тя разказва за това, че ѝ е било неудобно да наблюдава евреите, които нямали място за дишане, нямали топли дрехи и още неща в този смисъл. Така можете да усетите, че тези жени ще станат свидетели на много по-големи престъпления.

- Успяхте ли да откриете роднини на тези жени, които все още са живи? И разбрахте ли какво мислят те за своите роднини?

РС: Не само намерих някои роднини. Всъщност успях да интервюирам пет жени, които са били секретарки или Nachrichtenhelferinnen. И така получих възможност да ги попитам как се чувстват сега, както и да попитам техните роднини как се чувстват. Беше наистина интересно. Наистина ми се отвориха очите. Много от жените не мислят непременно, че това, което са направили, е лошо. Те смятат, че са изпълнявали жизненоважна роля за армията. За Reichssicherheitshauptamt, главната служба за сигурност на Райха. Но те казаха, че по онова време не са били наясно какво се случва и затова сега не се чувстват зле заради това. Често децата им не бяха съгласни с тях. И мисля, че това е доста типично може би за Германия, а и мисля, че студентската революция от 1968 г. се е замисляла за това, "какво са правили нашите родители по онова време", "какво са правили нашите родители по време на Холокоста" и са разсъждавали върху това. Една от жените, които интервюирах, наистина става акушерка след войната. Тя казва, че е искала да се занимава с работа, която носи живот на този свят. След като се е занимавала с работа, която е донесла смъртта на този свят. Мислех, че това е много хубаво, но като цяло жените, които интервюирах, не смятаха, че това, с което са се занимавали, е непременно нещо лошо.

- Какво беше общото ви усещане след проучването и след като гледахте документалните филми по тази тема?

РС: Мисля, че е много важно всички да погледнем какво се е случило в историята, за да не го повтаряме. Етапите, които са се случили в нацистка Германия, днес може да се случват на друго място по света. Знаем, че след Холокоста се е случвал геноцид - в Камбоджа, Руанда, Босна, Дарфур. Знаем, че за тези геноциди са били необходими много хора, които да подкрепят режима. Вкл. жени. В нацистка Германия жените невинаги са били на фронтовата линия, както мъжете, айнзацгрупите и повече от работещите в концентрационните лагери са били мъже. Но зад мъжете е имало жени, които са печатали заповеди, създавайки среда - както са казали други историци, за да се даде възможност на мъжете да извършват престъпления. Така че трябва да погледнем на това, да гледаме тези документални филми, да се поучим от тях и да се надяваме, че ще направим така, че геноцидът да не се повтори.

Снимка: Museum Sokolov - Vaclav Nemec Archiv

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, със свеж и модерен поглед към историята. ТВ каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени предавания, които едновременно развличат и провокират умовете. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес.

Следете на www.viasathistory.bg и на https://www.facebook.com/ViasatHistoryBG & YouTube канал Viasat World Bulgaria.