Военната кореспондентка на CNN Аруа Деймън: На Украйна ще й натъпчат сделка в гърлото и тя ще загуби територии

"Много е интересен начинът, по който и САЩ, и Европа досега дават на украинците достатъчно, за да не загубят, но и недостатъчно, за да спечелят, защото не искат да разсърдят Русия."

В онази сутрин всички дошли на конференцията "Кой разказва историята сега?" журналисти постепенно изпълваха до краен предел залата в столичен хотел. След встъпителните думи на Десислава Тальокова, директор на фондация „Америка за България“ и Мария Черешева - председател на Асоциацията на европейските журналисти в България, Дейвид МакДоналд, председател на борда на World Press Institute, Зак Мълинакс - изпълнителен директор на World Press Institute и журналистката Ралица Фичева, на сцената излезе крехка, мъничка и много екстравагантна жена без видима възраст. Нейното появяване беше предшествано от видео, в което научихме, че има фондация "Inara" за помощ на деца, станали по някакъв начин жертва на война - разтърсващо и трогателно встъпление. 

В своята реч бившата старша военна кореспондентка на CNN Аруа Деймън (защото това беше тя) наблегна на емпатията и състраданието като позабравена част от професията на журналиста, говореше за "неутралитета" като невъзможен в журналистиката, защото, както самата тя каза: "Никой не е неутрален. Стига са ни обработвали с това, стига са ни заглушавали! Няма такова нещо като неутрален. Журналистът е длъжен да разказва историята и да я разкаже честно."

Силното й, магнетично присъствие на сцената в ранната утрин на онзи мрачен ден, бунтарското й облекло, каубойските ботуши със ребърни върхове, многото татуировки и сребърни бижута по нея, изрусеният й кичур, който почти закрива лицето й и коженото й яке не можаха да ме заблудят и аз разбрах, че сме на една вълна. Тя говореше - бързо и убедено, без да чете и без да се запъва, за морала в професията, за борбата за справедливост като основна цел, за това как е искала да промени света... неща, които винаги са вълнували и мен. 

Веднага след като свърши, а залата я заля с аплодисментите си, се качих на сцената и й предложих да я интервюирам в подкаста на OFFNews. Тя каза: "Чудесно, но аз днес вечерта летя". Моментално се обадих на нашия главен редактор Владо Йончев и той ми помогна да извикаме оператор, така че - след обещание, че ще я заведа до офис на DHL, за да си изпрати филма в Абу Даби, пред смаяните погледи на колегите, които останаха на конференцията, тръгнахме. Тичали сме по Раковска и Витошка, говорейки за всичко така, сякаш винаги сме се познавали. Аруа е изключително интелигентна, с много ясен критерий за морал, притежава онзи бърз рефлекс, който имат само хора, излагали се на страхотен риск и веднага заговорихме на един език. Макар никога да не съм била на война, тя ми каза: "Е, ти си рискувала много повече от мен - кариерата си." Беше изключително интересно. По пътя й предложих да обядва в един дюкян за гироси, тя каза, че бързаме, грабна две шишчета в двете си ръце и продължихме да тичаме. Влетяхме в студиото и започнахме. 

Аруа ми разказваше за пътя си в журналистиката – не като предварително планирана кариера, а като стремеж да обясни хората едни на други след атаките от 11 септември. Разказа ми как, родена в САЩ, но с арабска кръв, е усетила колко важно е да говори от първо лице за културите, които американското общество тогава започва да демонизира. Сподели и колко трудно е било да види как светът с лекота се разделя на „ние“ и „те“, на „добрите“ и „лошите“, когато реалността е далеч по-сложна.

В разговора в студиото говорихме за много повече от войни и политика. Говорихме за цената на емпатията — за нуждата да разбираш дори онзи, когото отхвърляш морално. За нея истинската журналистика започва там, където свършват удобните етикети и започва трудното разбиране на емоционалната история на всеки човек.

Стана дума и за това как се създават чудовища. Аруа даде пример с младеж от Ирак, който е станал джихадист — не защото е роден такъв, а защото години на загуба, насилие и унижение са го довели до това. „Да разбереш не означава да оправдаеш“, каза тя. „Но ако не се научим да разбираме, ще продължим да повтаряме една и съща трагедия.“

Неусетно разговорът премина към войната в Украйна. Обсъдихме страха на Запада да разгневи Русия, колебливата подкрепа за Украйна и тежестта на цивилизационния избор, който тази война поставя пред всички ни. Аруа беше категорична — когато разберем, че украинците се борят не само за своята територия, а и за принципите на свободата, може би ще спрем да гледаме на тяхната борба като на чужда.

Тя говори и за нуждата от емоционална еволюция. Как медицината, технологиите, дори космическите изследвания са се развили неимоверно, но като човечество все още не сме се научили да се справяме със собствените си страхове, травми и уязвимости. Аруа сподели своя опит с терапията EMDR и говори за идеята за междугенерационната травма — за това как преживяното от родителите и дори бабите и дядовците ни оставя следи в нас.

Слушах я и си мислех колко рядко човек среща такъв събеседник — едновременно суров и нежен, страстен и рационален, човек, който е видял най-страшното, но не е изгубил вярата, че можем да се променим.

Разговорът с нея беше изключителен. Надявам се да е интересен и за вас, читателите на OFFNews.

Аруа Деймън е била старши военен кореспондент на CNN в Бейрут, като е отразявала множество събития в Близкия Изток, включително Втората битка за Фалуджа, войната в Ирак и операция „Стоманена завеса“. Преди да стане известна, Аруа учи в колежа „Скидмор“ в Ню Йорк биология и френски език. Преди да започне кариерата си като телевизионна журналистка, работи в текстилна компания. Родена е в Масачузетс, баща й е американец, майка й е сирийка. Дядо й по майчина линия, Мухсин ал-Барази, е бил министър-председател на Сирия, който е бил екзекутиран. Работила е с телевизионния кореспондент Питър Арнет. В София идва по покана на Асоциация на европейските журналисти и Америка за България, за да открие журналистическата конференция "Кой разказва историята сега?" 

Следете новините ни в GoogleNews